Енциклопедистът Иван Богоров създава и първия български вестник
На днешния ден можем да си спомним за Иван Андреев Богоров (Богоев) - изтъкнат български енциклопедист от Възраждането, основател на българския вестник, почетен член на Българско книжовно сдружение (днес Българска академия на науките, от 1884 г.). Той е умрял през 1892 година в София.
По обучение Иван Богоров е доктор, само че се занимава и с индустрия, стопанска система, икономически въпроси, превоз, география, публицистика и езикознание.
Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно локално семейство. Той учи в родния си град, във "Велика национална школа " на Вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са се образовали още Георги С. Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години Богоров учи в Ришельовския колеж в Одеса, учебно заведение и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. После следва химия в Лайпциг (1845-1847 г.), приключва медицина в Париж (1855-1858 г.). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и други градове. Учителствува в Стара Загора (1844 г.) и Шумен (1852-1853 г.).
През 1867-а Иван Богоров взе участие в Славянския конгрес в Москва. През 1841 година издава българския герб ( "царски беляз ") от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и най-после се открива в Ески Заара (Стара Загора). Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава единствено една година поради разделянето измежду учениците, подбудено от гръцкия преподавател. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името "Първичка българска граматика " (1844 г.).
Иван Богоров отпътува за Лайпциг, където издава първия български вестник "Българский орел " (1846 година - две години след първото българско списание "Любословие " на Константин Фотинов).
После се връща в Цариград, където три години написа в "Цариградски вестник ". След това отпътува за Париж, с цел да учи медицина. Установява се в Пловдив, където е доктор и издател на списание "Журнал за просвета, занаяти и търговия ". По-късно в Букурещ издава вестник "Народност " и приготвя "Академичен български речник ". В Цариград сътрудничи на вестник "Турция ". В Пловдив издава "Книговище за прочитание " и "Селски доктор ". Написва "Упътване за български език " и "Чисто-българска наковалня за красноречие ". По време на Руско-турската война служи като преводач.
Иван Богоров се бори десетки години против навлизането в езика на чуждици, и най-много против гърцизмите, както и против вливането на голям брой русизми в оформящия се български литературен език. Богоров пуска в книжовна приложимост редица национални думи и се пробва да вкара доста нови думи, с които да размени чуждиците.
Д-р Иван Богоров се подрежда измежду най-личните градители на новобългарския литературен език, сътворявайки огромен брой нови думи на основата на към този момент съществуващи в националния език думи и способи на словообразуване.
Богоров пуска в книжовна приложимост редица национални думи и се пробва да вкара доста нови думи, с които да размени чуждиците. Често пуризмът на Богоров се свързва присмехулно с израза "драсни-пални-клечица " за кибрит. Самият Богоров изброява няколко национални думи за кибрит: паличе, палерка и други, а самичък той предлага огниво. В "Наковалня " изразът "клечица драсни-пални " е показан от Богоров вместо израза "клечица кибрит ". Във Великотърновския исторически музей, раздел "Нова и най-нова история " в залата, отдадена на войните, измежду движимостите на бойци може да бъде забелязана кутийка кибрит с надпис "Български пали-дръвца ", което демонстрира че въпреки и за малко замяната е имала непълен триумф.
Богоров е първият български литератор, който поддържа на всички места писане на думите съгласно националния им акцент вместо с църковнославянския или съветския: български, таман, тъга, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.
Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов споделя: "Да, тогава Богоров трябваше, в този момент 100 Богоровци трябват - те да ни разсмиват, само че и ще ни стряскат, ще ни поправят, тъй като всички в този момент - поставям и себе си включително - бъркаме срещу чистотата на езика. "
Колко модерно звучи!
Много от въведените от Богоров думи (предимство, допустим и други) заради неведение и подценяване постоянно се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).
"Български орел " е първият български информативен и общообразователен вестник. Той излиза в Лайпциг в три броя на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е именуван тогава списание, както името му, по този начин и неговата стратегия, само че също и външен тип, и формат приказват за това, че е вестник. Езикът на вестника е непосредствен до говоримия през Възраждането национален език.
Излизат единствено три броя с разнообразни заглавия и тираж 500. Първият е със заглавието "Български орел " - Известник цивилен, търговски и литературен, служи за привикване ". Издаван надалеч от българската общественост, той е предопределен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички мостри на модерните тогава стратегии. Уводната му публикация е наречена "Свикване ", като финалът й пропагандира хората да станат клиенти на вестника. На всеки предстоящ клиент е подарен първия брой на "Български орел ". Обръщението, с което стартира е "Здравейте, милички... "
Вторият брой излиза под заглавието "Български национален известник ". Третият брой (на 1 януари 1847 г.) е озаглавен още веднъж "Българският орел " - Известник цивилен, търговски и литературен ". Съдържа вести, календар на Европа. Разглежда разнообразни владетели. Дава настояща и амбициозна информация за времето си.
След като стопира този вестник Иван Богоров след две години стартира издаването на "Цариградски вестник ", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
По обучение Иван Богоров е доктор, само че се занимава и с индустрия, стопанска система, икономически въпроси, превоз, география, публицистика и езикознание.
Иван Богоров е роден през 1820 година в Карлово във видно локално семейство. Той учи в родния си град, във "Велика национална школа " на Вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград, където са се образовали още Георги С. Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни. На 19 години Богоров учи в Ришельовския колеж в Одеса, учебно заведение и на Найден Геров, Ботьо Петков и Добри Чинтулов. После следва химия в Лайпциг (1845-1847 г.), приключва медицина в Париж (1855-1858 г.). Живее в Цариград, Пловдив, Букурещ и други градове. Учителствува в Стара Загора (1844 г.) и Шумен (1852-1853 г.).
През 1867-а Иван Богоров взе участие в Славянския конгрес в Москва. През 1841 година издава българския герб ( "царски беляз ") от книгата на Христофор Жефарович. Известно време пътува през Букурещ, Свищов, Търново, Габрово, Изворник и най-после се открива в Ески Заара (Стара Загора). Опитва се да убеди българите из тези градове да учат български, а не гръцки. В Ески Заара остава единствено една година поради разделянето измежду учениците, подбудено от гръцкия преподавател. По това време написва първата граматика на българския език, която след преместването си в Букурещ отпечатва под името "Първичка българска граматика " (1844 г.).
Иван Богоров отпътува за Лайпциг, където издава първия български вестник "Българский орел " (1846 година - две години след първото българско списание "Любословие " на Константин Фотинов).
После се връща в Цариград, където три години написа в "Цариградски вестник ". След това отпътува за Париж, с цел да учи медицина. Установява се в Пловдив, където е доктор и издател на списание "Журнал за просвета, занаяти и търговия ". По-късно в Букурещ издава вестник "Народност " и приготвя "Академичен български речник ". В Цариград сътрудничи на вестник "Турция ". В Пловдив издава "Книговище за прочитание " и "Селски доктор ". Написва "Упътване за български език " и "Чисто-българска наковалня за красноречие ". По време на Руско-турската война служи като преводач.
Иван Богоров се бори десетки години против навлизането в езика на чуждици, и най-много против гърцизмите, както и против вливането на голям брой русизми в оформящия се български литературен език. Богоров пуска в книжовна приложимост редица национални думи и се пробва да вкара доста нови думи, с които да размени чуждиците.
Д-р Иван Богоров се подрежда измежду най-личните градители на новобългарския литературен език, сътворявайки огромен брой нови думи на основата на към този момент съществуващи в националния език думи и способи на словообразуване.
Богоров пуска в книжовна приложимост редица национални думи и се пробва да вкара доста нови думи, с които да размени чуждиците. Често пуризмът на Богоров се свързва присмехулно с израза "драсни-пални-клечица " за кибрит. Самият Богоров изброява няколко национални думи за кибрит: паличе, палерка и други, а самичък той предлага огниво. В "Наковалня " изразът "клечица драсни-пални " е показан от Богоров вместо израза "клечица кибрит ". Във Великотърновския исторически музей, раздел "Нова и най-нова история " в залата, отдадена на войните, измежду движимостите на бойци може да бъде забелязана кутийка кибрит с надпис "Български пали-дръвца ", което демонстрира че въпреки и за малко замяната е имала непълен триумф.
Богоров е първият български литератор, който поддържа на всички места писане на думите съгласно националния им акцент вместо с църковнославянския или съветския: български, таман, тъга, лък, кръв, бъден, ред вместо болгарский, токмо, мука, лук, кров, будущий, ряд.
Приносът му към българския език е оценен от други бележити книжовни дейци. В 1919 година Иван Вазов споделя: "Да, тогава Богоров трябваше, в този момент 100 Богоровци трябват - те да ни разсмиват, само че и ще ни стряскат, ще ни поправят, тъй като всички в този момент - поставям и себе си включително - бъркаме срещу чистотата на езика. "
Колко модерно звучи!
Много от въведените от Богоров думи (предимство, допустим и други) заради неведение и подценяване постоянно се приписват на по-късни български книжовници (най-вече на Александър Теодоров-Балан).
"Български орел " е първият български информативен и общообразователен вестник. Той излиза в Лайпциг в три броя на 20 април и 20 септември 1846 година и на 1 януари 1847 година. Основател и редактор е Иван Богоров. Макар да е именуван тогава списание, както името му, по този начин и неговата стратегия, само че също и външен тип, и формат приказват за това, че е вестник. Езикът на вестника е непосредствен до говоримия през Възраждането национален език.
Излизат единствено три броя с разнообразни заглавия и тираж 500. Първият е със заглавието "Български орел " - Известник цивилен, търговски и литературен, служи за привикване ". Издаван надалеч от българската общественост, той е предопределен не за читатели, а за слушатели. Направен е по всички мостри на модерните тогава стратегии. Уводната му публикация е наречена "Свикване ", като финалът й пропагандира хората да станат клиенти на вестника. На всеки предстоящ клиент е подарен първия брой на "Български орел ". Обръщението, с което стартира е "Здравейте, милички... "
Вторият брой излиза под заглавието "Български национален известник ". Третият брой (на 1 януари 1847 г.) е озаглавен още веднъж "Българският орел " - Известник цивилен, търговски и литературен ". Съдържа вести, календар на Европа. Разглежда разнообразни владетели. Дава настояща и амбициозна информация за времето си.
След като стопира този вестник Иван Богоров след две години стартира издаването на "Цариградски вестник ", който става най-дълго издаваният през Възраждането - цели 13 години.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ