На днешния ден можем да си спомним за Христо Ботев

На днешния ден можем да си спомним за Христо Ботев - революционера, поета и публициста.

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година (25 декември 1847 година остарял стил) в Калофер, в фамилията на учителя, литератор и публичен деятел - даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Има и други хипотези за родното му място, които през днешния ден се отхвърлят от откривателите - че той е "из Карлово ", както написа в едно публично писмо на Найден Геров, или че е роден в село Осен, както загатва самият Ботев в публикацията си "Примери от турското правораздаване ". Освен Христо Ботев, фамилията има още осем деца.

Негов пръв преподавател е татко му.

През есента на 1863 година Христо Ботев получава стипендия от съветското държавно управление и отпътува през Пловдив и Цариград за Одеса. Още с постъпването си в гимназията Ботев мъчно се вписва в образователната активност – той непрестанно се оплаква от строгата дисциплинираност, налагането на която включва и физически санкции, и постоянно отсъства от занятия, взе участие в сбивания със съученици и се отнася високомерно към множеството си учители.

Макар че не посещава постоянно учебното заведение, Ботев прекарва дълго време в разнообразни библиотеки, най-много в Българската библиотека "Юрий Венелин ", която се обитава в дома на Тошков (заможен търговец, роден в Калофер и прочут на татко му). Ботев чете основно съветски създатели, като е изключително впечатлен от Николай Чернишевски и Иван Тургенев. Запознава се с филолога Виктор Григорович, на който оказва помощ с съветски преводи на български национални песни. Според неговия съученик Киро Тулешков, още през лятото на 1864 година Ботев работи върху своето стихотворение "Майце си ", консултирайки се с Григорович, и даже по това време го изпраща на Петко Славейков в Цариград. Достоверността на това сведение не е изяснена, защото стихотворението е оповестено от Славейков едвам няколко години по-късно.

През 1866 година Христо Ботев е назначен за преподавател в Задунаево, българско село в съветската част на Южна Бесарабия, където идва през септември. Той прекарва там няколко месеца, само че при започване на идната година получава уведомление, че татко му е тежко болен, и взема решение да се върне вкъщи.

След идването си в Калофер Ботев замества болния си татко, като поема част от часовете му в учебното заведение. По това време, на 15 април 1867 година, във вестник "Гайда ", издаван от Петко Славейков в Цариград, за пръв път е оповестено стихотворение на Христо Ботев - "Майце си ". То е отпечатано без посочен създател и наподобява познатите му не схващат, че стихотворението е негово. При отбелязването на Деня на Свети Кирил и Методий на 11 май същата година Ботев държи спонтанна тирада, в която подлага на критика умереността на националното придвижване, ориентирано по това време основно към основаването на независима черква. Речта провокира опасения от ответни дейности на полицията, само че до такива не се стига.

По време на престоя си в Калофер Ботев постоянно се среща с Парашкева Шушулова, учителка в локалното девическо учебно заведение, която се счита за най-вероятния първообраз на обичаната от стихотворенията "До моето първо либе ", "На сбогуване " и "Ней ". Друга догадка е, че това е неговата втора братовчедка Мина Горанова, с която той може би контактува и по-късно в Румъния.

През лятото на 1867 година здравето на Ботьо Петков се усъвършенства, а и излиза наяве, че синът му не се оправя с учителската работа, и Ботьо Петков съумява да издейства от Виктор Григорович възобновяване на стипендията на Христо, тъй че той да довърши образованието. Бащата му дава известна сума и го изпраща още веднъж за Цариград и Одеса, само че без да извести фамилията си Христо Ботев се отклонява от пътя и през септември идва в Румъния, в румънския град Гюргево, където скоро се свързва с българските хъшове - измежду тях е Хаджи Димитър и много участници в проведените през същата година чети на Панайот Хитов и Филип Тотю. Когато оказва се, че е умрял видният деятел на революционното придвижване Георги Раковски, цялата група отпътува за Букурещ, където взе участие в неговото заравяне на 12 октомври.

През декември се открива в Браила, където се намират доста хъшове, готвещи се да преминат през лятото в България в няколко чети. По-късно той се оплаква, че българи в Браила му дават обещание стипендия, с която да отиде да следва в Прага, само че това по този начин и не се реализира. И по този начин стартира неговата революционна и публицистична активност. В Браила стартира работа като словослагател при калофереца Димитър Паничков, притежател на печатница, в която се печата и вестник "Дунавска зора " на живеещия по това време в града Добри Войников. През януари 1868 година в този вестник излиза второто оповестено стихотворение на Ботев - "Към брата си ". По това време той оповестява във вестника за желанието си да издаде книга със свои стихове и прозаичност, само че то не се реализира и не е изяснено какво би включвал този алманах.

Литературното и публицистично завещание на Ботев не е огромно по размер, само че по своите художествени достолепия то бележи върха освен във възрожденската, само че и въобще в цялостното развиване на българската литература.

Като народен бунтовник Ботев е последовател на делото на Георги Раковски и Васил Левски. Единственото коренно средство за разрешаване на националния въпрос той вижда единствено в революцията. Ботев ратува и за балканска федерация като средство, което би съдействало за разрешаване на националния въпрос на Балканите. Интернационалист по убеждения, Ботев пази правото на българския народ за самоосъзнаване и самоуправление, афишира се за радикалната революционна битка за сметка на "просветителната " идеология, срещу употребата на по-слабите в обществено отношение от страна на по-силните. Познава персонално редица съветски революционери от неговото време, чете Хърбърт Спенсър, Чарлз Дарвин, Карл Маркс, Михаил Бакунин и други.