Феликс Каниц описва пътешествията си из българските земи в уникални трудове
На днешния ден можем да си спомним за Феликс Филип Емануел Каниц (на немски: Felix Philipp Emanuel Kanitz), австро-унгарски археолог, етнограф и географ от еврейски генезис. Той умира на 8 януари през 1904 година във Виена на 74-годишна възраст.
С проучванията си на Балканите той си печели прозвището Балкански Колумб .
Каниц е роден в Будапеща през 1829 година (тогава в Австро-Унгарската империя). От дребен демонстрира податливост към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като гравьор практикант в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се главно към илюстрацията. През 1847 година се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт на Е. Зини. Знанията по история на изкуството попълня във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.
Феликс Каниц стартира проучвателен пътувания в Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България, като живописен редактор на сп. Илюстрирте цайтунг (1858 г.).
Каниц е бил организатор на Антропологическото сдружение във Виена (1870 г.). Научните си известия той изпраща в Императорската кралска академия. Той е член-кореспондент на Географските сдружения в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Каниц е настойник на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена), а от 1878 година е императорски консултант на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 година. През 1868-а стартира изследователско изследване на българските земи за Виенската академия за подкрепяне. Резултат от пътешествията из българските земи са неповторими писания с исторически, етнографски и географски темперамент.
За "Оригинална карта на Дунавска България и Балкана " (става въпрос за Първата българска страна на хан Аспарух) с обозначени 3200 селища, 35 манастира и замъци Феликс Каниц е награден със златен орден на Географски конгрес през 1876 година в Париж. Тя е употребена от съветското командване по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. За този собствен принос Каниц е награден с съветския медал "Света Ана " с брилянти.
Картите на Феликс Каниц са употребявани и на Берлинския конгрес на Великите сили (13 юни-13 юли 1878 г.) за определяне следвоенните граници на Балканския полуостров. Там се преглежда намаляването на въздействието на Русия върху Балканите след извоюваната от нея Руско-турска война (1877-1878 г.) и нелегитимността на Санстефанския кротичък контракт, който е в контраст с подписаното с Австро-Унгария Райхщадско съглашение (относно евентуалното експлоадиране на руско-турска война заради изострената конюнктура на Балканите, вероятните резултати и другите сюжети за всеки резултат). Това значи подялбата на България и нейното разпокъсване.
Каниц продължава да работи и след 1885 година основава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Ученият издава и тритомен труд "Дунавска България и Балкана " - исторически, географски и етнографски пътни студии от пътуванията му през интервала 1860-1875 година.
За финален път Каниц е в България през 1883 година.
При престоя си в Ловеч прави изложение на града, рисунки и организира археологически разкопки на Ловешката цитадела, която е част от отбранителната система и на Първата, и на Втората българска страна. Ловешката средновековна цитадела е ситуирана на рид, наименуван през интервала на османското господство "Хисаря ". Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват "Вароша ".
Феликс Каниц е провъзгласен за Почетен жител на Ловеч на 18 юли 1902 година за подробното проучване историята на града.
С проучванията си на Балканите той си печели прозвището Балкански Колумб .
Каниц е роден в Будапеща през 1829 година (тогава в Австро-Унгарската империя). От дребен демонстрира податливост към музика и изобразително изкуство. На 14-годишна възраст остава сирак и постъпва на работа като гравьор практикант в Литографския институт на Вице Грим. Насочва се главно към илюстрацията. През 1847 година се преселва във Виена и постъпва в Литографския институт на Е. Зини. Знанията по история на изкуството попълня във Виена, Нюрнберг, Дрезден, Мюнхен и Париж.
Феликс Каниц стартира проучвателен пътувания в Югоизточна Европа - Босна и Херцеговина, Черна гора, Далмация, Сърбия и България, като живописен редактор на сп. Илюстрирте цайтунг (1858 г.).
Каниц е бил организатор на Антропологическото сдружение във Виена (1870 г.). Научните си известия той изпраща в Императорската кралска академия. Той е член-кореспондент на Географските сдружения в Дрезден, Санкт-Петербург, Берлин и Виена. Каниц е настойник на Музея на търговията и член на дирекционния съвет на Клуба на науките (Виена), а от 1878 година е императорски консултант на император Франц Йосиф I.
Феликс Каниц посещава България 18 пъти. За пръв път стъпва на българска земя на 11 юли 1860 година. През 1868-а стартира изследователско изследване на българските земи за Виенската академия за подкрепяне. Резултат от пътешествията из българските земи са неповторими писания с исторически, етнографски и географски темперамент.
За "Оригинална карта на Дунавска България и Балкана " (става въпрос за Първата българска страна на хан Аспарух) с обозначени 3200 селища, 35 манастира и замъци Феликс Каниц е награден със златен орден на Географски конгрес през 1876 година в Париж. Тя е употребена от съветското командване по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. За този собствен принос Каниц е награден с съветския медал "Света Ана " с брилянти.
Картите на Феликс Каниц са употребявани и на Берлинския конгрес на Великите сили (13 юни-13 юли 1878 г.) за определяне следвоенните граници на Балканския полуостров. Там се преглежда намаляването на въздействието на Русия върху Балканите след извоюваната от нея Руско-турска война (1877-1878 г.) и нелегитимността на Санстефанския кротичък контракт, който е в контраст с подписаното с Австро-Унгария Райхщадско съглашение (относно евентуалното експлоадиране на руско-турска война заради изострената конюнктура на Балканите, вероятните резултати и другите сюжети за всеки резултат). Това значи подялбата на България и нейното разпокъсване.
Каниц продължава да работи и след 1885 година основава нови 50 карти на Сърбия, Княжество България и Източна Румелия. Ученият издава и тритомен труд "Дунавска България и Балкана " - исторически, географски и етнографски пътни студии от пътуванията му през интервала 1860-1875 година.
За финален път Каниц е в България през 1883 година.
При престоя си в Ловеч прави изложение на града, рисунки и организира археологически разкопки на Ловешката цитадела, която е част от отбранителната система и на Първата, и на Втората българска страна. Ловешката средновековна цитадела е ситуирана на рид, наименуван през интервала на османското господство "Хисаря ". Намира се в южната част на град Ловеч. Днес е част от Архитектурно-историческия резерват "Вароша ".
Феликс Каниц е провъзгласен за Почетен жител на Ловеч на 18 юли 1902 година за подробното проучване историята на града.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ