Като кмет на София Димитър Петков проявява забележителна енергия и размах
На днешния ден можем да си спомним за Димитър Николов Петков - български политик, водач на Народнолибералната партия. Той оглавява 27-то държавно управление на България (1906 – 1907 г.). Баща е на земеделските политици Никола Петков и Петко Петков.
Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско /Източна Румъния/, само че произлиза от жанр на изселници от село Войнягово, Карловско.
През 1875 година отпътува за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. По време на Руско-турската война /1877-1878 г./ е доброволец в българското Опълчение, взе участие в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за смелост, връчен му персонално от император Александър II.
След войната Димитър Петков е служител в Министерството на вътрешните работи. През този интервал той интензивно се самообразова и става постоянен клиент на сбирките в дома на лидера на Либералната партия Петко Каравелов. През март 1881 година в консервативния вестник „ Български глас “ излиза публикация, съгласно която Петков се изказвал одобрително за убийството на император Александър II, нещо, което се постанова той неведнъж обществено да отхвърля. Противопоставя се на Режима на пълномощията, за което е наказан и остава в пандиза от 1882 до 1884 година. След освобождението му става непосредствен помощник на Стефан Стамболов и се причислява към основаната от него през 1886 година Народнолиберална партия.
Кмет на София
При Стамболовото ръководство Димитър Петков е кмет на София (1888 – 1893 г.), ръководител на Народното събрание (1892 – 1893 г.) и член на държавното управление (1893 – 1894 г.). От 3 до 17 май 1893 година е ръководител на IV Велико национално заседание.
Като кмет на София Димитър Петков демонстрира забележителна сила и обсег. В тирада пред Градския съвет от 1889 година той обрисува посоката за развиване на града и убеждава съветниците да гласоподават за подписване на голям за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предопределен за градоустройство. С помощта на този заем през идващите години стартира прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек разказва това по този начин: „ прокарват се безпощадно нови улици и до остаряла София се построява нов почти съвременен град “.
През 1892 година се организира интернационален конкурс за план на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отклоняване на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията стартира в края на века, а към 1910 година към този момент са канализирани над 80% от улиците.
Наред с развиването на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По експлицитното му предписание са окончателно разрушени шест средновековни църкви със фрески.
В края на 1906 година Петков застава отпред на държавното управление
През декември е оповестена обща стачка в железниците, само че държавното управление отхвърля правото на стачка и употребява армията, с цел да не се прекъсне работата на железопътния превоз.
Друго доста събитие през няколкото месеца на това държавно управление е Университетската рецесия. През януари 1907 година студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл. Провеждат се диспути в Народното събрание и се вземат строги ограничения: държавното управление затваря висшето учебно заведение за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който лимитира академичната автономност. Всяка рецензия против президента се не разрешава, а за вестниците и публицистите, които нарушават възбраната, се планува конфискация, санкция и затвор.
Към 17 часа на 11 март 1907 година Димитър Петков е прострелян с револвер и умира покрай къщата на Сърмаджиев на бул. „ Цар Освободител “ в София.
Димитър Петков е заровен сред гробовете на Стефан Стамболов, погубен при сходни условия, и Димитър Греков.
Димитър Петков е роден в село Башкьой, Тулчанско /Източна Румъния/, само че произлиза от жанр на изселници от село Войнягово, Карловско.
През 1875 година отпътува за Одеса, където попада в средите на българските емигранти. По време на Руско-турската война /1877-1878 г./ е доброволец в българското Опълчение, взе участие в боевете при Свищов, Стара Загора и Шипка. Тежко ранен, Петков губи лявата си ръка. За храбростта си е награден с Георгиевски кръст за смелост, връчен му персонално от император Александър II.
След войната Димитър Петков е служител в Министерството на вътрешните работи. През този интервал той интензивно се самообразова и става постоянен клиент на сбирките в дома на лидера на Либералната партия Петко Каравелов. През март 1881 година в консервативния вестник „ Български глас “ излиза публикация, съгласно която Петков се изказвал одобрително за убийството на император Александър II, нещо, което се постанова той неведнъж обществено да отхвърля. Противопоставя се на Режима на пълномощията, за което е наказан и остава в пандиза от 1882 до 1884 година. След освобождението му става непосредствен помощник на Стефан Стамболов и се причислява към основаната от него през 1886 година Народнолиберална партия.
Кмет на София
При Стамболовото ръководство Димитър Петков е кмет на София (1888 – 1893 г.), ръководител на Народното събрание (1892 – 1893 г.) и член на държавното управление (1893 – 1894 г.). От 3 до 17 май 1893 година е ръководител на IV Велико национално заседание.
Като кмет на София Димитър Петков демонстрира забележителна сила и обсег. В тирада пред Градския съвет от 1889 година той обрисува посоката за развиване на града и убеждава съветниците да гласоподават за подписване на голям за времето си десетмилионен заем от Лондонската банка, предопределен за градоустройство. С помощта на този заем през идващите години стартира прокарването на улици и канализацията им. Константин Иречек разказва това по този начин: „ прокарват се безпощадно нови улици и до остаряла София се построява нов почти съвременен град “.
През 1892 година се организира интернационален конкурс за план на софийската канализация. Спечелен е от Момчил Момчилов с предложение за обща мрежа за отклоняване на битовите отпадни и дъждовните води. Изграждането на канализацията стартира в края на века, а към 1910 година към този момент са канализирани над 80% от улиците.
Наред с развиването на градската инфраструктура обаче Димитър Петков безпощадно и невежествено се отнася към старините на София. По експлицитното му предписание са окончателно разрушени шест средновековни църкви със фрески.
В края на 1906 година Петков застава отпред на държавното управление
През декември е оповестена обща стачка в железниците, само че държавното управление отхвърля правото на стачка и употребява армията, с цел да не се прекъсне работата на железопътния превоз.
Друго доста събитие през няколкото месеца на това държавно управление е Университетската рецесия. През януари 1907 година студентите освиркват княз Фердинанд при откриването на Народния спектакъл. Провеждат се диспути в Народното събрание и се вземат строги ограничения: държавното управление затваря висшето учебно заведение за 6 месеца и уволнява професорите. Гласуван е нов закон за университета, който лимитира академичната автономност. Всяка рецензия против президента се не разрешава, а за вестниците и публицистите, които нарушават възбраната, се планува конфискация, санкция и затвор.
Към 17 часа на 11 март 1907 година Димитър Петков е прострелян с револвер и умира покрай къщата на Сърмаджиев на бул. „ Цар Освободител “ в София.
Димитър Петков е заровен сред гробовете на Стефан Стамболов, погубен при сходни условия, и Димитър Греков.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ