Фаренхайт прави първия живачен термометър в света
На днешния ден можем да си спомним за Даниел Габриел Фаренхайт (на немски: Daniel Gabriel Fahrenheit, 1686 – 1736 г.), който прави първия живачен термометър в света.
Германският физик и инженер, работи през по-голямата част от живота си в Холандия. Скалата на Фаренхайт е препоръчана от него през 1724 година и е наречена по този начин в негова чест.
Преди това mрез 1709 година той изобретява спиртния термометър.
Скалата, която Фаренхайт създава, е първата стандартизирана и прилагана в целия свят. По Скалата Фаренхайт температурата на заледяване на водата е 32 градуса по Фаренхайт (записва се като 32 °F), а точката на шупване е 212 °F. Така точките на шупване и заледяване имат разлика от 180 градуса. По тази причина единицата за тази канара, един градус по Фаренхайт, е 5/9 от един келвин (или от един градус Целзий).
При минус 40 градуса, скàлите по Фаренхайт и по Целзий се пресичат.
Принципът, на който е основана тази канара (според самия създател), е следният: нулата по Фаренхайт подхожда на най-ниската измерена температура през зимата на 1708/1709 година. По този метод физикът е желал да избегне потреблението на негативни температури, които по тогавашните температурни скали са се налагали даже при ежедневна приложимост.
По-късно той е бил в положение да доближи още веднъж тази температура (около -17.8 °C) благодарение на примес от лед, амониев хлорид и вода. За 100 градуса по своята канара Фаренхайт е избрал телесната температура на кон, която по това време е считана за по-стабилна от човешката, а точно 100 °F са към 37.8 °С.
В общи линии, това е температурна канара, лишена от всякаква строга официална логичност. Поради тази причина в днешно време тази канара съвсем не се употребява (международно са признати градусите по Целзий и по-строго научните келвини). За ненаучни цели градусите по Фаренхайт към момента се употребяват в Съединените щати, Канада и в някои други страни, да вземем за пример Белиз.
Като юноша Даниел е изпратен в Амстердам, където стартират да го образоват за търговец. Той обаче се интересува от напълно друго - от все по-популярните научни принадлежности и тяхното конструиране, и доста скоро зарязва търговията.
Около 1707 година стартира да обикаля най-големите пазари за такива принадлежности в Европа. Установява се в Хага и стартира да работи като стъклодухач. В същото време майстори барометри, алтиметри и термометри.
От 1718 година Фаренхайт чете лекции по химия в Амстердам. Посещава Англия през 1724 и същата година е определен за член на Кралското сдружение, което сплотява научния хайлайф в страната.
Той работи до последния ден от живота си, като малко преди гибелта си подава документи за патент за машина, която изпомпва вода от дренираната почва в секторите в Холандия, които са под морското ниво.
Германският физик и инженер, работи през по-голямата част от живота си в Холандия. Скалата на Фаренхайт е препоръчана от него през 1724 година и е наречена по този начин в негова чест.
Преди това mрез 1709 година той изобретява спиртния термометър.
Скалата, която Фаренхайт създава, е първата стандартизирана и прилагана в целия свят. По Скалата Фаренхайт температурата на заледяване на водата е 32 градуса по Фаренхайт (записва се като 32 °F), а точката на шупване е 212 °F. Така точките на шупване и заледяване имат разлика от 180 градуса. По тази причина единицата за тази канара, един градус по Фаренхайт, е 5/9 от един келвин (или от един градус Целзий).
При минус 40 градуса, скàлите по Фаренхайт и по Целзий се пресичат.
Принципът, на който е основана тази канара (според самия създател), е следният: нулата по Фаренхайт подхожда на най-ниската измерена температура през зимата на 1708/1709 година. По този метод физикът е желал да избегне потреблението на негативни температури, които по тогавашните температурни скали са се налагали даже при ежедневна приложимост.
По-късно той е бил в положение да доближи още веднъж тази температура (около -17.8 °C) благодарение на примес от лед, амониев хлорид и вода. За 100 градуса по своята канара Фаренхайт е избрал телесната температура на кон, която по това време е считана за по-стабилна от човешката, а точно 100 °F са към 37.8 °С.
В общи линии, това е температурна канара, лишена от всякаква строга официална логичност. Поради тази причина в днешно време тази канара съвсем не се употребява (международно са признати градусите по Целзий и по-строго научните келвини). За ненаучни цели градусите по Фаренхайт към момента се употребяват в Съединените щати, Канада и в някои други страни, да вземем за пример Белиз.
Като юноша Даниел е изпратен в Амстердам, където стартират да го образоват за търговец. Той обаче се интересува от напълно друго - от все по-популярните научни принадлежности и тяхното конструиране, и доста скоро зарязва търговията.
Около 1707 година стартира да обикаля най-големите пазари за такива принадлежности в Европа. Установява се в Хага и стартира да работи като стъклодухач. В същото време майстори барометри, алтиметри и термометри.
От 1718 година Фаренхайт чете лекции по химия в Амстердам. Посещава Англия през 1724 и същата година е определен за член на Кралското сдружение, което сплотява научния хайлайф в страната.
Той работи до последния ден от живота си, като малко преди гибелта си подава документи за патент за машина, която изпомпва вода от дренираната почва в секторите в Холандия, които са под морското ниво.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ