Иван Салабашев завършва с успех преговорите за финансовото уреждане на Независимостта на България
На днешния ден можем да си спомним за учен Иван Петров Салабашев - политик от Либералната партия в Източна Румелия, след това в Съединена България от Народнолибералната, по-късно от Демократическата партия. Той е умрял на 14 юни 1924 година в София.
Заемал е разнообразни министерски постове - напред шеф на правораздаването в Източна Румелия. После е финансов министър в държавното управление на Стефан Стамболов и в първото държавно управление на Александър Малинов, както и правосъден министър. Той е бил депутат в VI (1890-1893), VII (1893-1894), XI (1901) и XIII (1903-1908) нормално национално заседание.
Иван Салабашев е роден в Ески Заара (днес Стара Загора) през 1853 година. Негов брат е видният боен деятел полковник Стефан Салабашев.
Иван Салабашев приключва гимназия в град Табор, Чехия (1872 г.) и математика в Пражката политехника (1876 г.). Темата на създаването е "Декартова крива линия " , която се счита за п ърви автентичен български труд по математика .
След Освобождението Иван Салабашев се връща в Пловдив, където заема разнообразни постове в ръководството на Източна Румелия и се включва в локалната Леберална партия. При нейното ръководство той е шеф на правораздаването (1882-1884 г.).
След Съединението Иван Салабашев се включва в Народнолибералната партия и взе участие в правителдството на Стефан Стамболов като министър на финансите (1888-1890; 1892-1894 г.) и министър ан правораздаването (1892 г.). През 1903-а минава към Демократическата партия.
През 1908 година става министър на финансите в кабинета на Александър Малинов (1908-1910 г.). Наред с сътрудниците си министри Стефан Паприков и Андрей Ляпчев, Салабашев съставлява българската страна в договарянията за финансовото споразумяване на Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 година, и ги приключва с триумф, подписвайки българо-руския протокол от април 1909 година. За да посрещне увеличените вследствие от протокола финансови отговорности на страната, Салабашев повежда договаряния за нов задграничен заем, като в същото време се пробва да разбие монопола на френската "Париба " върху българския държавен дълг и да отслаби контрола ѝ върху българските финанси. След като френското държавно управление проваля заем с друга френска банка - "Креди мобилие ", Салабашев реализира съглашение с австрийската "Винер банкферайн " (декември 1909 г.). Сближението му с Виена затруднява княз Фердинанд, който търси огромен заем от Париж, с цел да приготви България за война с Османската империя. Това кара княза да смъкна Салабашев от финансовото министерство (септември 1910 г.).
От 1910 до 1914 година Салабашев е пълномощен министър в Австро-Унгария.
Иван Салабашев е измежду първите български шахматисти . Научава се да играе шах в гимназията в Табор. След завръщането си в България стартира да разпространява тази игра. Той е първият ръководител на основания по негова самодейност Софийски шахматен клуб.
Заемайки всякакви постове в Източна Румелия, Иван Салабашев предлага съобразително решение по какъв метод 56-членното Областно заседание в Пловдив, в което 30 от членовете са българи, да избере собствен Постоянен комитет, състоящ се единствено от български представители. С това си решение младият политик става учредител на изборната математика в България.
В негова чест е наименуван математически шампионат, който се организира от 1992 година в Стара Загора.
Заемал е разнообразни министерски постове - напред шеф на правораздаването в Източна Румелия. После е финансов министър в държавното управление на Стефан Стамболов и в първото държавно управление на Александър Малинов, както и правосъден министър. Той е бил депутат в VI (1890-1893), VII (1893-1894), XI (1901) и XIII (1903-1908) нормално национално заседание.
Иван Салабашев е роден в Ески Заара (днес Стара Загора) през 1853 година. Негов брат е видният боен деятел полковник Стефан Салабашев.
Иван Салабашев приключва гимназия в град Табор, Чехия (1872 г.) и математика в Пражката политехника (1876 г.). Темата на създаването е "Декартова крива линия " , която се счита за п ърви автентичен български труд по математика .
След Освобождението Иван Салабашев се връща в Пловдив, където заема разнообразни постове в ръководството на Източна Румелия и се включва в локалната Леберална партия. При нейното ръководство той е шеф на правораздаването (1882-1884 г.).
След Съединението Иван Салабашев се включва в Народнолибералната партия и взе участие в правителдството на Стефан Стамболов като министър на финансите (1888-1890; 1892-1894 г.) и министър ан правораздаването (1892 г.). През 1903-а минава към Демократическата партия.
През 1908 година става министър на финансите в кабинета на Александър Малинов (1908-1910 г.). Наред с сътрудниците си министри Стефан Паприков и Андрей Ляпчев, Салабашев съставлява българската страна в договарянията за финансовото споразумяване на Независимостта на България, провъзгласена на 22 септември 1908 година, и ги приключва с триумф, подписвайки българо-руския протокол от април 1909 година. За да посрещне увеличените вследствие от протокола финансови отговорности на страната, Салабашев повежда договаряния за нов задграничен заем, като в същото време се пробва да разбие монопола на френската "Париба " върху българския държавен дълг и да отслаби контрола ѝ върху българските финанси. След като френското държавно управление проваля заем с друга френска банка - "Креди мобилие ", Салабашев реализира съглашение с австрийската "Винер банкферайн " (декември 1909 г.). Сближението му с Виена затруднява княз Фердинанд, който търси огромен заем от Париж, с цел да приготви България за война с Османската империя. Това кара княза да смъкна Салабашев от финансовото министерство (септември 1910 г.).
От 1910 до 1914 година Салабашев е пълномощен министър в Австро-Унгария.
Иван Салабашев е измежду първите български шахматисти . Научава се да играе шах в гимназията в Табор. След завръщането си в България стартира да разпространява тази игра. Той е първият ръководител на основания по негова самодейност Софийски шахматен клуб.
Заемайки всякакви постове в Източна Румелия, Иван Салабашев предлага съобразително решение по какъв метод 56-членното Областно заседание в Пловдив, в което 30 от членовете са българи, да избере собствен Постоянен комитет, състоящ се единствено от български представители. С това си решение младият политик става учредител на изборната математика в България.
В негова чест е наименуван математически шампионат, който се организира от 1992 година в Стара Загора.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ