На днешния ден Българската православна цъква отбелязва Успение на свети

На днешния ден Българската православна цъква отбелязва Успение на свети Иван Рилски, считан за покровител на българския народ. Наричан още Преподобни Иван Рилски Чудотворец, той е най-популярният национален светец - врач и създател на Рилския манастир през Х век. 

По традиция в Рилския манастир се отслужва литургия в памет на светеца, основал църковната обител. 

Богословът Кирил Георгиев, уредник на поклонническия път " Рилският вълшебник ", споделя  в " Нашият ден " повече за светеца и за знаците на вярата:

" Честванията стартира по-рано. За 12-а поредна години с Божия помощ се организира поклонническия път " Рилският вълшебник " от град София до неговия дом и Света обител – Рилския манастир. Нашият поход е за възхвала на паметта и делото на свети Иван Рилски и не на последно място – на неговия " Завет ", който той оставя на своите възпитаници. 1075 години се навършват от неговото славно Успение.

По самия поклоннически път се включват от разнообразни места християни – разнообразни като възраст и занимание – всеки съгласно своите сили и благоприятни условия.
Чуйте повече от звуковия файл.

Покровителят на българската земя, преподобният Иван Рилски, се е родил към 876 година в Скрино, ситуирано в Осоговската планина край река Струма. Съвременник е на княз Борис, на неговия наследник Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия наследник цар Петър. След като напуснал своето родно село, Иван постъпил евентуално в близкия манастир " Св. Димитрий " под самия връх Руен. Тук той освен засилил своите заложби към духовно наблюдателен живот, само че имал опция да получи обучение – да научи четмо и писмо и да придобие познания от свещените, богослужебните и другите религиозни книги. Св. Иван приел монашество, само че не останал за дълго в манастира. Имал увлечение към усамотен живот.

Преподобни Иван Рилски се подвизавал на доста места, до момента в който най-сетне се открил в прелестната Рилска планинска пустиня, където приключил земния си живот и основал манастир, който съществува повече от 1000 години. Извършил доста чудеса през живота си и след гибелта си. Посетил го благословеният цар Петър Български, въпреки и да не могъл да стигне до неговото местопребиваване заради планинските стръмнини и урви. Преди гибелта си преподобни Иван отишъл на цялостно усамотение в " горната постница ", гдето съставил своето " наследство ". Там и умрял сам на 18 август 946 година и бил заровен в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас.

Около 980 година нетленните му мощи по негово признание били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие наподобява съответствува с неговата канонизация. В 1183 година унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил заставен да ги върне назад след четири години. От София – след повече от 200-годишно престояване тук – българският цар Асен, откакто освободил България от византийско иго, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново в 1195 година А откакто България била завоювана от турците, след други 274 години престояване в Търново, монасите от актуализирания Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 година, гдето те почиват и до момента.

Преподобният Иван Рилски е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и се употребява с националната благовейна респект в България.