Отбелязваме 279-ата годишнина от рождението на Софроний Врачански
На днешния 11 март означаваме 279 години от рождението на Св. Софроний Врачански. Свети Софроний Врачански (известен и със светското си име Стойко Владиславов, по-късно поп Стойко, и Врачански епископ) е български национален будител, свещеник и първи почитател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е одобряван от съветските и румънските управляващи за главен представител на българската общественост. Канонизиран е за светец от Българската православна черква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 година, напомня БГНЕС.
Стойко Владиславов е роден на 11 март 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която имат четири деца: Цонко; Владислав; Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е татко на бъдещия княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия свещеник Поликарп Патаролийски.
Софроний Врачански учи в килийно учебно заведение в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел. Голямо въздействие върху активността му оказва срещата с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира " История славянобългарска ", от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира " Седемте престола " в Стара планина, който е във Врачанска епархия.
След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист. През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след тогавашната руско-турска война. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. " Кириакодромион, тоест Неделник " е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името " Софроние ". Пише и различен алманах — " Неделное евангелское толкование " (1805, Регионален исторически музей, Шумен). " Житие и премеждия грешнаго Софрония " и " Възвание към българския народ ". Творбите трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от него - 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква.
Стойко Владиславов е роден на 11 март 1739 година в Котел в фамилията на състоятелен търговец на добитък. Самият той се венчава с Ганка Хаджиатанасова, с която имат четири деца: Цонко; Владислав; Мария и Ганка. Цонко се оженил за Гана Хаджи Танасова и е татко на бъдещия княз Стефан Богориди (Стойко Цонков Стойков) и Атанас Богориди (Атанас Цонков Стойков). Мария е майка на бъдещия свещеник Поликарп Патаролийски.
Софроний Врачански учи в килийно учебно заведение в родния си град по църковнославянски и гръцки църковни книги. Работи като абаджия, само че се вижда стремежът му към духовни занимания. През 1762 година е ръкоположен за духовник, работи и като преподавател и литератор в Котел. Голямо въздействие върху активността му оказва срещата с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му демонстрира " История славянобългарска ", от която той прави дубликат, прочут през днешния ден като Първи Софрониев дубликат. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770-1775 година.
През 1792 година напуща Котел, служи в енорията в Карнобат. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става духовник в Къпиновския манастир, а на 17 септември същата година е ръкоположен за свещеник на Враца под името Софроний. Там развива социална активност и по някои сведения става основател за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските жители. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира " Седемте престола " в Стара планина, който е във Врачанска епархия.
След случилите се през 1797 година безредици във Враца с присъединяване на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуща града и пътува из Северозападна България. За три години се задържа във Видин, където по това време ръководи като полунезависим държател Пазвантоглу. Този интервал е значим за изясняване на задачите му като публицист. През 1803 година Софроний Врачански отпътува за Букурещ, където служи като висше духовно лице. От епископската служба е освободен по негово гледище, само че продължава да се подписва като Софроний Врачански. От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в връзките с съветското командване след тогавашната руско-турска война. През последните си години се отдръпва в манастир край Букурещ.
Най-добрите свои произведения Софроний Врачански написа в букурещкия си интервал. " Кириакодромион, тоест Неделник " е алманах от поуки и слова за всички неделни и празнични дни в годината, написани въз основа на църковнославянски и гръцки източници — единственото отпечатано съчинение на Софроний Врачански. Отпечатан е в град Ръмник-Вълча през 1806 година. Сборникът има историческо значение — слага началото на новобългарската печатна книга и постанова говоримия език като литературен. Книгата става необятно известна под името " Софроние ". Пише и различен алманах — " Неделное евангелское толкование " (1805, Регионален исторически музей, Шумен). " Житие и премеждия грешнаго Софрония " и " Възвание към българския народ ". Творбите трансформират Софроний в най-видния представител на българската литература от началото на XIX век.
Неизвестна е датата на гибелта на Софроний (датира се по последния подписан документ от него - 2 август 1813 година). Същата година Димитър Попски написа за него ода. Канонизиран е за светец на 31 декември 1964 година от Българската православна черква.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ