10 факта за Атанас Скатов
На днешната дата през 2021 година цяла България беше потресена от злощастния случай с Атанас Скатов по време на опита му да изкачи най-смъртоносния връх на Земята – К2.
Какво повече обаче знаем за безусловно самоукия ни аплинист? Атанас Скатов имаше за цел да покаже на света, че отбраната на природата, която ни заобикаля, е наша отговорност и не изисква кой знае какви ограничения от страна на обособения субект.
Но обединени напъните биха довели до осезаеми резултати. А по какъв начин убеждаваше близките в това и за какво му беше да го прави въобще – ще разберете в идващите редове.
1. Живот преди появяването на „ огромната концепция “
Роденият в Сливен през 1978 година Атанас Скатов по обучение е инженер-агроном по растителна отбрана (защитил магистърска степен в Аграрния университет в Пловдив). След това продължава своето развиване в тази сфера, като пази доктурантура в берлинския Хумболдт университет. Естественото продължение на неговото професионално развиване е спазено – става теоретичен помощник в университети, както и работи като управител в частния бранш – и двете специалности упражнява както в България, по този начин и в Германия.
Казваш си „ Добро обучение – има го. Професионална реализация – има я. Какво повече може да желае човек от живота? “. Ами има какво. Около своята 30-та годишнина нещо в него се прекатурва. Започва да се усеща малоценен за заобикалящия го свят и взема решение да промени това.
2. Проектът, задвижил всичко последващо в живота му
Докато е студент в Германия, Атанас Скатов взе участие в конференция, на която изнасят данни, показващи по какъв начин всяка последваща година популацията на популацията на Земята пораства, а количеството обработваеми площи – понижава. 70% от тези площи се употребяват за развъждането на храна за животни, с които в следствие ние хората се храним. Огромните ферми, в които се отглеждат тези животни пък, създават прекалено количество метан, който унищожава озоновия пласт на планетата ни. А това води до усилване на Глобалното стопляне. Всичко това непроменяемо трансформира заобикалящата ни среда. Всеки ден.
А Скатов мощно се вълнува от Опазването на околната среда. Затова взема решение да организира опит със себе си – да тества по какъв начин се отразява на човешкия организъм живот единствено на растителен режим при висока физическа и психическа натовареност. Как ще стане това? Отговора му дава височинният алпинизъм, тъй като той изисква мощни физика и душeвност, които да са в извънредно добра кондиция. Ако опитът му е сполучлив, това ще значи, че повече хора биха могли да последват образеца му. А това да докара до доста понижаване на замърсяването на планетата ни.
3. Веганството като част от живота
Когато Скатов стартира да ползва върху себе си растителния режим на хранене, даже не е попадал на определението „ веган “. Причините, заради които избира този хранителен способ са в началото морални – от грижа към природата. Но в следствие прерастват в научни, духовни, а и здравословни. Защото съгласно него животът е прекомерно къс, с цел да бъде прахосан в развъждането на храна, която така и така не е предопределена за хората.
Повече от 3 години не употребява скотски артикули и твърди за себе си, че се усеща в отлична форма и кондиция. За това приказват и достиженията му – става първият веган в света, който съумява да изкачи най-високите върхове на седемте континента на Земята. Още по-големият му триумф е, че е и първият веган в света, изкачил връх над 8000 метра без да употребява неестествен О2 и помощ от шерпи.
4. Подготовка за осъществяване на плана
До 2010 година лекар Скатов не се е занимавал в никакъв случай интензивно със спорт. След като си слага за цел изкачването на седемте континентални първенци, осъзнава, че това би трябвало да се промени. Започва с физическата си подготовка без помощта на специфични треньори или учители. Стартира с планинско вървене, тичане, колоездене, катерене. За поддръжка на духа и еластичност на тялото практикува йога. За да види дали се оправя добре, тества бързината и уменията си в разнообразни надпревари по колоездене и планинско вървене. Прави и скоростно нанагорнище на седемте първенци на България единствено в границите на 5 дни.
5. Изкачени върхове
Преди да се концентрира напълно върху 8000-ниците на планетата, Скатов се приготвя гладко. Първо през 2013 изкачва двата 5-хилядника – Ухуру и Елбрус. В 2014 година катери 6-хилядника Аконкагуа, а след него стъпва на „ покрива на света “ от северния скат. Така става първият веган в света качил всички тези върхове и то в границите на две години. До края на 2018 година покорява още върховете Манаслу (8163 м), Анапурна I (8091 м), Дхаулагири (8172 м), Макалу (8485 м), Лхотце (8516 м), Еверест (от непалската страна), Денали (6194 м), Чо Ою (8201 м).
През 2019 година, след 8 изкачени 8-хилядника, за първи път лекар Скатов назовава себе си планинар. В същата година развява българския байрак на върховете Канчендзьонга (8586 м), Гашербрум I (8068 м), Гашербрум II (8035 м) и Дхаулагири (8167 м).
6. Заслужени достижения
Големият брой сполучливи експедиции води и до доста достижения за Атанас Скатов. Той е единственият българин, изкачил 11 разнообразни 8-хилядника, като 4 от тях покорява в границите на една календарна година. Единственият българин, който е изкачвал Еверест и по двата маршрута – северен и южен. Успява единствен към този момент измежду българските алпинисти да изкачи първенците на всички континенти.
Атанас Скатов е и един от най-скоростните ни алпинисти. Той прави най-бързите български изкачвания на един осемхилядник (Макалу – за 94 часа); на два осемхилядника (Еверест и Лхотце – за 5 дни и 11 часа) и на три осемхилядника (Канчендзьонга, Гашербрум I и Гашербрум II – за 64 дена).
7. Национални оценки
Като един от дребното изявени български височинни алпинисти, Скатов се радва на огромен интерес от страна на сънародниците си и неговите старания са необятно оценени. Присъдени награди има доста, като някои от тях са за „ Спортист на месец май “ през 2014 година, когато изкачва Еверест и през 2018 година, когато покорява връх Чо Ою. Два пъти е избиран за „ Спортист на Варна “ през 2019 година – през май (поради изкачването на връх Канчендзьонга) и през юли (след качването на Гешербрум I и II). В родния град Сливен го вършат Почетен жител през 2015 година, а на идната година му връчват Грамота за повсеместен принос за развиването на града. През 2019 година е определен за „ Зелена персона на България “, също е награден с почетния знак на БТС за особени заслуги. През 2020 година е определен за „ Почетен Факлоносец на мира “.
8. Книги
По време на своите експедиции Наско Скатов води дневници и записва всичко, което съпътства цялостния му престой, където и да се намира по света. Така събира задоволително забавен материал, който след време структурира и издава под формата на книги. А те са общо 7 – „ Еверест:Богинята майка на Вселената “, „ Над 8000 метра: Манаслу “, „ Над 8000 метра: Анапурна, Дхаулагири, Макалу “, „ Над 8000 метра: Гашербрум “, „ Над 8000 метра: Лхотце и Еверест на един мирис “, „ Над 8000 метра: Чо Ою “ и „ Седемте Континентални Първенеца “. Четейки ги, може да съпреживеете всички забавни обстановки, с които се сблъскват аплинистите, а ние – обикновенните хора, даже не подозираме за тях.
9. Последна експедиция
През 2021 година стартират да се поставят основите на цел, която от дълго време е фантазия за реализиране от страна на височинните алпинисти в целия свят – нанагорнище на връх К2 през зимния сезон. Това е връх, много по-сложен и сложен за качване от Еверест, макар че е малко по-нисък от него. Изисква мощна мотивация, умения, внимание и подготовка, с цел да посмееш да тръгнеш към върха. Един от тези смелчаци, които поемат по пътя нагоре, е Атанас Скатов.
На 16 януари група непалски експерти във височинния алпинизъм изкачват К2. Така въодушевяват останалите, чакащи в базов лагер, че е допустимо това да бъде реализирано в зимни условия! На 5 февруари алпинистите, измежду които и лекар Скатов, потеглят по пътя към върха, обнадеждени и окрилени от мисълта, че фантазията им е на косъм от това да стане реалност…
10. Фаталната развръзка
Климатичните условия, при които алпинистите се оказват в подножието на върха К2, не са по никакъв начин положителни – много прохладно е и то в порядъка на към 10 дни. Два дни преди офанзивата от страна на Скатов към върха, умира един от най-близките му другари измежду катерачите, който е и един от най-добре квалифицираните измежду тях. На групата алпинисти им се постанова също да се преборят и с пожар в лагера им – една от палатките, в които се хранят, се възпламенява. Все неща, които като че ли не вещаят нищо хубаво. Въпреки това планинарите потеглят. Дали неподходящите климатични условия, неприятна климатизация или недобро здравословно положение, само че нещо кара Скатов да слезе от Лагер 3 надолу към подножието. Явно не се е чувствал добре за офанзива към върха на тази височина и е поел на назад към Базов лагер. Това слизане обаче се оказва съдбовно за българина.
Пакистанската организация, която обслужва експедицията, споделя, че най-вероятната причина за рухването му е отмалялост, която е повлияла на Скатов и не е съумял да закачи предпазителите си при промяната на опорните въжета по пътя. Тялото на българина е намерено от хеликоптер на локалната войска към 15:00 ч. и е превозено към болница. Така Атанас Скатов остава в историята на алпинизма като единствения досега веган, изкачвал осемхилядници и като българина, изкачил 11 върха над 8 000 метра. Ще помним делата му и концепцията за една по-чиста природа! Поклон!
