На днешната дата през 1961 г. Юрий Гагарин ще влезе

На днешната дата през 1961 година Юрий Гагарин ще влезе вечно в историята, правейки първия полет в космоса. Това е доказателството, че границите на света, който познаваме, публично падат. Единственият проблем е, че в доста връзки, даже не подозираме какъв брой мъчно е да се изпрати човек в космоса. И през днешния ден ще видим, че някои от най-големите мозъци преследват тази фантазия, търсейки повече и повече благоприятни условия за изпращането на човек на Марс. През 60-те години на предишния век, задачата обаче е друга – Луната. Кацането на американци на Луната е достижение и скоро руснаците стартират да мислят за ответен удар, за идващото необикновено достижение, което освен ще покаже напредъка от другата страна на Желязната завеса, само че също по този начин ще накара запада да трепери.

И по този начин се ражда концепцията за по този начин наречения Барминград. Кръстено е на името на основателя Владимир Павлович Бармин. Това е индивидът, който ще успее да полази по нервите на цяла Америка, заявявайки, че освен може, само че и ще построи галактическа станция, с която ще стартира популацията на единствения сателит на планетата. И проектите не са по-малко впечатляващи. Според съветските учени, базата ще разрешава на граждански и боен личен състав да се засели на спътника и да стартира да работи против съперника. Присъстват проекти за изстрелването на ракети към Съединени американски щати, потреблението на разузнаване над съперника и също по този начин ще се изпратят и геолози, които да оказват помощ за проучването на самия сателит в търсенето на още по-впечатляващи материали. Вече е известно, че на Луната ще се открие един много сериозен детайл – тритиум – съвършен за гориво и оживление на термоядрените електростанции, които руснаците считат да употребяват в бъдеще.

По същото време, до момента в който тези проекти се разчуват из целия свят, космонавти като Алексей Леонов стартират да си мислят, че това изявление е по-скоро някаква много сериозна фикция, основана, с цел да се плашат гаргите и явно американците. Във времето, в което планът получава зелена светлина и се работи върху него, няколко стотин организации работят върху плана. Те разделят работата си на лунни здания, лунен превоз и сила. Поставянето на руската база ще се случи на 3 стадия. Всичко стартира с изпращането на автоматизирани галактически кораби, които ще върнат проби назад в Съюз на съветските социалистически републики. След по-детайлни разбори, стартира да се избира и точка за позиционирането на базите. Следващата стъпка е да се изпратят първите модули, които наподобяват на цилиндри и екип космонавти ще слагат своите първи опити благодарение на луноходи. След това стартира да се изпраща и оборудването, включващо всички материали за здания, спътници, нови модули за базата, нуклеарни централи и технология за основаването на една ефикасна галактическа станция.

Плановете са да се изпраща личен състав в границите на 6 месеца, като хората ще са към 12 души за совалка. Най-важното е, че има и периоди, които се гонят – руските жители ще видят електрифицирането на Луната в границите на идващите 4 петилетки. Проблемите почнали още в първата фаза от построяването на Барминград. Оказва се, че към момента нямало задоволително тренирани и опитни фрагменти, които да заминат в открития космос. Няма и нужната информация за основаването на спътник,  който да приема и изпраща информация. За тренирането на хора е задоволително да се изпратят на Антарктида, като в дълбините на ледниците ще се вършат тренировки, а в суровата околност ще се организират всевъзможни опити за основаването на здания, които ще имитират отбраната на галактическия транспортен съд. Много значим факт е, че всичко издигнато би трябвало да стои с години и да работи без никакви проблеми, техници от Земята не могат да се изпращат толкоз постоянно, колкото си мислим. Следващата стъпка е да се сътвори конструкция, която във времето единствено да се усъвършенства и елементарно към нея да се прибавят нови сгради. Руснаците вземат решение, че няма да употребяват метал, а ще се насочат непосредствено към основаването на пластмасови здания, които могат да устоят.

Владимир Бармин

Друг проблем е, че колкото по-големи са самите здания, толкоз повече място ще се изисква и товарът може да стане изцяло непостижим за аудиторията. Най-накрая се дава една нова концепция – използването на сферични здания, които могат да оказват помощ по-сериозно. Интересното е, че се основава нов тип осветяване, стаите би трябвало да събират по двама души, с цел да няма никаква изолираност – въпреки всичко не би трябвало да забравяме и психичния фактор в цялото уравнение. Психолозите считат, че лунната меланхолия е доста по-опасна от всичко друго, което човек може да изживее. Алексей Леонов е притеглен като човек за задачата някъде през 1967 година Неговата позиция ще е да работи в зоната на пространствата и да основава психичен комфорт на всички жители. Техническата част също била от огромно значение и Леонов упорствал да бъде основана по този начин, че да няма нищо ненужно на личния състав, който ще отлети в тази  посока.

Леонов даже предлага да се слагат подправени прозорци, които да бъдат изрисувани с разнообразни пейзажи. Също по този начин предлага да се слагат и специфични екрани пред подготвителните колела, с които да се основава илюзията, че човек в действителност кара по улиците на града си, автомагистрала или някаква друга земна картина – на практика е подготвен да разгърне въображението си дотам, че всеки новопостъпил да не се усеща толкоз ощетен. Междувременно останалите инженери също не си губят времето, някои оферират да се сътвори специфична формула, която с времето да калява самите здания. Говори се за проектирането на здания благодарение на материал, който да има термична памет.

Всичко наподобява извънредно фантастично, само че откакто се вършат няколко теста с умалени версии, учените вземат решение да понижат условията. Първата лунна галактическа станция щяла да бъде направена от цели 9 обособени модула – всеки с към 4.5 метра периметър. Модулите се товарят на транспортни кораби и напущат атмосферата. Веднъж щом стигнели на спътника, те трябвало да бъдат покрити с лунна почва – тя била считана и за най-хубавата отбрана от радиация. Във времето се чака да се построи един цялостен град, който ще включва в себе си обсерватория, кино, теоретичен център, фитнес зала, работилници, оранжерия, ресторант, гаражи за луноходите, гравитационен генератор – той би трябвало да основава гравитация и най-много атомна електроцентрала. Луноходите щели да наподобяват на мравки и са създадени в университета в Ленинград.

Част от тях трябвало да работят със слънчева сила, а други можели да имат презареждащи акумулатори. А тези машини, които трябвало да покриват много дълги дистанции, те щели да разполагат със лични атомни реактори в себе си. Планът звучи извънредно впечатляващо, а един възможен триумф ще сложи всеки един теоретичен съперник на колене, само че за жал не се случва това. Работата по този план стартира като един естествен работен ден за безусловно всеки. 9-10 часа учените поставят всички вероятни старания, с цел да колонизират Луната. Единственият проблем е, че на 24 ноември 1972 година следващият опит за изстрелването на ракетата H-1 се провалил. Преди него има още три проблематични опита, а в това време американците към този момент са стъпвали на Луната. Най-накрая се стига до решението този план да бъде преустановен вечно. Още по-големият проблем е, че учените се провалят и в основаването на луноходите, затова липсва всевъзможен късмет за деяние.

И по този начин доближаваме до новото хилядолетие, в което би трябвало да знаете, че проектите са още веднъж върнати на дневен ред. Отново ще се употребява технологията, която в миналото Владимир Бармин предлага, само че този път ще има някои леки разминавания. Новият подложен период е от 2016 до 2026 година и умерено можем да видим, че времето тиктака все по-сериозно. Първата стъпка е изпращането на самостоятелни устройства, които би трябвало да кацнат на Южния полюс на Луната. Следващата стъпка е да се събира информация, която ще се изпраща до станция Луна-26. При възможни триумфи ще стартира и идната фаза, в която ще се избере най-хубавата точка за основаването на база. По проекти на Русия, първите полети би трябвало да стартират сред 2030-2032 година

Последната трета фаза е планувана за 2036-2050 година Няма доста информация какво тъкмо се чака да се случи в последната фаза, а и самите инженери отхвърлят да споделят каквато и да било информация. Изпълнението на този план ще изисква потребността от към 2050 трилиона рубли и те ще се похарчат за близо 12.5 години. Междувременно една частна компания на име Lin Industrial е оповестила, че в границите на 10 години ще стартира да заселва Луната, само че няма да изисква никакво финансиране. Това най-малко е една добра вест, тъй като предходната експедиция се е оценявала на сумата от 80 милиарда $, през днешния ден явно се прибавят доста повече нули. В денят на космонавтиката е добре да знаем какви тъкмо са били проектите на една от огромните водещи сили в този интервал от време.

Снимки: Wikipedia