Самюел Бекет – писателят бунтар с мрачни герои
На днешната дата през 1906 година в едно от предградията на Дъблин се ражда Самюел Бекет. Той е един от най-значимите писатели на XX век, именуван още оракул на скептицизма.
Бекет израства в буржоазно протестантско семейство. След като приключва дъблинския лицей “Тринити ”, преподава британски в Париж, където се среща с Джеймс Джойс. Двамата се сближават и остават другари за цялостен живот.
Макар майчиният език на писателя да е британският, огромна част от творбите му са на френски. Първият му разказ “Мърфи ” е написан на британски и е оповестен, когато създателят е на 32 години. Повечето от идващите му произведения са написани на френски. Писателят прекарва огромна част от живота си точно във Франция и остава до края на живота си в тази топла страна с мирис на обич, изкуство и вино.
Международното самопризнание на надарения ирландец идва относително късно – когато Самюел Бекет е на 47 години и разгласява пиесата си “В очакване на Годо ” . Преди това издателствата отхвърлят ръкописите му един след различен. “В очакване на Годо ” и до през днешния ден остава една от най-популярните пиеси в театъра.
През 1969 година е почетен с Нобелова премия за литература, която приема, само че отхвърля да я получи в Стокхолм.
Причината – иска да избегне наложителната тирада пред аудиторията. Паричната стойност на премията си Бекет подарява за щедрост.
Пиесите, които Бекет написа, са надалеч от обичайна форма. Много от творбите му са извънредно къси. Така да вземем за пример най-кратката пиеса в света “Дъх ” е написана точно от ирландеца. Тя трае тъкмо 35 секунди. Режисьорът Джейсън Брайн изяснява, че е извънредно мъчно да се слагат такива пиеси, както и известната “Не аз ”, в която цялото деяние е концентрирано върху устата на героинята.
Героите му най-често са меланхолични, самотни и тъжни облици. Но хората, които са го познавали, описват, че той напълно не е бил по този начин тъмен, а в противен случай – имал е фино възприятие за комизъм. Въпреки това не обича обществените изяви, както и да дава интервюта.
Има още...
Бекет израства в буржоазно протестантско семейство. След като приключва дъблинския лицей “Тринити ”, преподава британски в Париж, където се среща с Джеймс Джойс. Двамата се сближават и остават другари за цялостен живот.
Макар майчиният език на писателя да е британският, огромна част от творбите му са на френски. Първият му разказ “Мърфи ” е написан на британски и е оповестен, когато създателят е на 32 години. Повечето от идващите му произведения са написани на френски. Писателят прекарва огромна част от живота си точно във Франция и остава до края на живота си в тази топла страна с мирис на обич, изкуство и вино.
Международното самопризнание на надарения ирландец идва относително късно – когато Самюел Бекет е на 47 години и разгласява пиесата си “В очакване на Годо ” . Преди това издателствата отхвърлят ръкописите му един след различен. “В очакване на Годо ” и до през днешния ден остава една от най-популярните пиеси в театъра.
През 1969 година е почетен с Нобелова премия за литература, която приема, само че отхвърля да я получи в Стокхолм.
Причината – иска да избегне наложителната тирада пред аудиторията. Паричната стойност на премията си Бекет подарява за щедрост.
Пиесите, които Бекет написа, са надалеч от обичайна форма. Много от творбите му са извънредно къси. Така да вземем за пример най-кратката пиеса в света “Дъх ” е написана точно от ирландеца. Тя трае тъкмо 35 секунди. Режисьорът Джейсън Брайн изяснява, че е извънредно мъчно да се слагат такива пиеси, както и известната “Не аз ”, в която цялото деяние е концентрирано върху устата на героинята.
Героите му най-често са меланхолични, самотни и тъжни облици. Но хората, които са го познавали, описват, че той напълно не е бил по този начин тъмен, а в противен случай – имал е фино възприятие за комизъм. Въпреки това не обича обществените изяви, както и да дава интервюта.
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ