Коледни пости - Ден 16: Годишнина от смъртта на Оскар Уайлд. Какво общо има той с постите?
На днешната дата, през 1900 година умира Оскар Уайлд. Винаги съм мислила, че това е човек, който не принадлежи на епохата си. Той е неин непряк наблюдаващ, макар че един от най- известните й представители, осмива я, от време на време е подигравателен даже. Вижданията му, облиците му, концепциите в книгите му са една цяло с персоналния му живот – волни, само че ограничавани, цинични, само че преживяващи. Отричащи чистата обич, само че в никакъв случай не спиращи да я търсят. И проклинат.
Оскар Уайлд е прочут и с разпуснатия си метод на живот, хомосексуализма си. Той в никакъв случай не се е лишавал от насладата - от чувствената, материалната, душевната. Хедонист в цялостния смисъл на думата. Но скандалният му метод на живот и огромната му уста съумяват да го затворят за две години в затвор. За тогавашното общество това е напряко обществено обществено заравяне. Този престой в тъмницата го трансформира вечно. Довчера канен в най- известните салони, с каймака на обществото, безукорен франт, изтънчен и обсъждан от всяка уста в Лондон, той умира на 46 години в цялостна беднотия и злощастие.
Защо се сещам за Оскар Уайлд, с изключение на, че доста го одобрявам като създател? В известното му произведение „ Портретът на Дориан Грей ”, той извежда една известна теза, която задочно опонира с концепцията на постите. Противопоставям ги изкуствено, само че си коства да се замисли човек – за изкушението и отдаването му, за правотата да следваме сляпо поривите си и какво ни носи това – приятност или отчаяние.
„ И въпреки всичко мисля, че в случай че човек живее пълнокръвно, в случай че дава израз на всяко свое възприятие и на всяка своя мисъл, в случай че трансформира в реалност всеки собствен блян… мисля, че светът би получил подобен мощен блян към насладата, че ние бихме не запомнили всички заболявания на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал… а може би и към нещо още по-великолепно и блестящо от елинския блян. И най-смелият от нас, обаче, се опасява от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило през днешния ден в трагическата отживялост, наречена самограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме осъдени поради нашите самоограничения. Всеки ентусиазъм, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото бърка и незабавно се избавя от влечението към прегрешението, защото задоволяването на желанието е един тип филтриране. След това остава единствено споменът за наслаждението или изтънченото наслаждение от разкаянието.
“Единственият метод да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. ”
Противопоставим ли му се, душата стартира да се стреми към това, което й се коства нечестиво и незаконно с помощта на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия метод в мозъка и само в мозъка пораждат и най-големите грехове на този свят… ”
Дали единственият метод да се отървем от изкушението, е като му се отдадем? Звучи доста примамливо. Вместо терзания и ограничения - самодоволство и независимост. Можем ли да калим волята си и с нейна помощ да преодолеем изкушението? Да станем герои, преборвайки сами себе си и дали има смисъл такава борба?
Мисля, че не сме слепи плебеи на поривите си, мисля, че можем да сме освен това. Самоограничението, за което приказва Уайлд, не е тъмната сянка, надвиснала над живота ни, тя е метод да открием персоналните си граници, да се познаем по кътчетата на душите си - там където няма фойерверки и овации, а е неразбираемо и несигурно, от които и малко или доста се опасяваме да надзърнем. Докато не пристигна миг, когато сенките от ъглите не стартират да ни гълтам, неочаквани и помитащи или постепенно корозивни, само че не по малко унищожителни. Затова е хубаво понякога да изпитваме ограничения, с цел да опознаем точно тези елементи от себе си, които съзнателно прикриваме, за които от време на време даже и не подозираме.
Колкото до изкушенията, мистър Уайлд, Вие най- добре знаете цената на отдаването им.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Оскар Уайлд е прочут и с разпуснатия си метод на живот, хомосексуализма си. Той в никакъв случай не се е лишавал от насладата - от чувствената, материалната, душевната. Хедонист в цялостния смисъл на думата. Но скандалният му метод на живот и огромната му уста съумяват да го затворят за две години в затвор. За тогавашното общество това е напряко обществено обществено заравяне. Този престой в тъмницата го трансформира вечно. Довчера канен в най- известните салони, с каймака на обществото, безукорен франт, изтънчен и обсъждан от всяка уста в Лондон, той умира на 46 години в цялостна беднотия и злощастие.
Защо се сещам за Оскар Уайлд, с изключение на, че доста го одобрявам като създател? В известното му произведение „ Портретът на Дориан Грей ”, той извежда една известна теза, която задочно опонира с концепцията на постите. Противопоставям ги изкуствено, само че си коства да се замисли човек – за изкушението и отдаването му, за правотата да следваме сляпо поривите си и какво ни носи това – приятност или отчаяние.
„ И въпреки всичко мисля, че в случай че човек живее пълнокръвно, в случай че дава израз на всяко свое възприятие и на всяка своя мисъл, в случай че трансформира в реалност всеки собствен блян… мисля, че светът би получил подобен мощен блян към насладата, че ние бихме не запомнили всички заболявания на средновековието и бихме се върнали към елинския идеал… а може би и към нещо още по-великолепно и блестящо от елинския блян. И най-смелият от нас, обаче, се опасява от себе си. Самоосакатяването на дивака се е съхранило през днешния ден в трагическата отживялост, наречена самограничение, която хвърля тъмна сянка над нашия живот. Ние сме осъдени поради нашите самоограничения. Всеки ентусиазъм, който се стараем да сподавим, продължава да стои в съзнанието ни и да го трови. Тялото бърка и незабавно се избавя от влечението към прегрешението, защото задоволяването на желанието е един тип филтриране. След това остава единствено споменът за наслаждението или изтънченото наслаждение от разкаянието.
“Единственият метод да се отървем от изкушението, е да му се подчиним. ”
Противопоставим ли му се, душата стартира да се стреми към това, което й се коства нечестиво и незаконно с помощта на противоестествените закони, които сами сме си измислили. Казано е, че най-големите събития на света се творят в мозъка. По същия метод в мозъка и само в мозъка пораждат и най-големите грехове на този свят… ”
Дали единственият метод да се отървем от изкушението, е като му се отдадем? Звучи доста примамливо. Вместо терзания и ограничения - самодоволство и независимост. Можем ли да калим волята си и с нейна помощ да преодолеем изкушението? Да станем герои, преборвайки сами себе си и дали има смисъл такава борба?
Мисля, че не сме слепи плебеи на поривите си, мисля, че можем да сме освен това. Самоограничението, за което приказва Уайлд, не е тъмната сянка, надвиснала над живота ни, тя е метод да открием персоналните си граници, да се познаем по кътчетата на душите си - там където няма фойерверки и овации, а е неразбираемо и несигурно, от които и малко или доста се опасяваме да надзърнем. Докато не пристигна миг, когато сенките от ъглите не стартират да ни гълтам, неочаквани и помитащи или постепенно корозивни, само че не по малко унищожителни. Затова е хубаво понякога да изпитваме ограничения, с цел да опознаем точно тези елементи от себе си, които съзнателно прикриваме, за които от време на време даже и не подозираме.
Колкото до изкушенията, мистър Уайлд, Вие най- добре знаете цената на отдаването им.
Ако желаете да наблюдавате дружно с мен Коледните ми пости ден по ден,
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ