Започва първата експедиция на капитан Джеймс Кук
На днешната дата, през 1768 година, фамозният английски мореплавател Джеймс Кук подхваща първата си експедиция. Тя приключва с откриването на Нова Зеландия и Австралия и цялостна обиколка на планетата. Първото околосветско корабоплаване на капитан Кук продължава 2 години 10 месеца и 17 дни.
През 1768 година Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като мотивът за нея става наблюдението на прекосяването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 година. През май 1768 година от околосветско корабоплаване се завръща Самюъл Уолис, който предлага наблюдението да се организира на остров Таити. Наблюдението на Венера е единствено мотив, а същинските аргументи за организирането на експедицията са откриването на тъй наречените „ Южен континент “ и присъединението на нови територии към Британската империя.
След Седемгодишната война Англия доминира над атлантическите пътища и заема здрави позиции в Индийския океан. Франция обаче не се смята за дефинитивно победена по моретата. Остава Тихия океан, където през 1767 е изпратена френска експедиция под управлението на Луи Антоан дьо Бугенвил и британското държавно управление е изключително разтревожено от този факт. В същия регион стартират да демонстрират интензивност и испанците, съдружници на французите. Британското адмиралтейство се стреми да попречва завоюването на нови земи от други морски страни и се пробва да сътвори по тихоокеанските пътища британски опорни пунктове, които да способстват за определяне на английски надзор и над този океан. Несъмнено, известна роля играе и вярата за разкриване на обитаем Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на Тихия океан. Там се надяват да намерят злато, първични материали и артикули, с които да се търгува в Англия или в нейните колонии.
След известно съмнение от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия транспортен съд „ Индевър “ — 375 т. Екипажът в началото се състои от 98 индивида, в това число 13 бойци. В експедицията се включват двама художника и учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, млад, доста богат човек, след това създател на Британското африканско сдружение и ръководител на Кралското географско дружество; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей.
Плаването на Джеймс Кук върви от запад на изток. Той заобикаля Южна Америка при Огнена земя, а до Нова Зеландия стига на 8 октомври, 1769 година. На " Индевър " му лишава половин година, с цел да обиколи и двата острова на Нова Зеландия. Чак на 19 април, 1770 година, Кук стига до Австралия, при нос Хикс. Почти месец по-късно - на 26 май, " Индевър " стига до Големия бариерен риф и там експедицията за малко не намира своя край. На 11 юни, 1770 година, корабът засяда и се постанова да бъде изтеглен на суша - до залива Куктаун, където в продължение на осем седмици е ремонтиран. След ремонта експедицията продължава напредн. На 13 август „ Индевър “ е въведен в стеснен канал на рифа (прохода Кук), само че на 16 август корабът още веднъж е подложен на смъртна заплаха: течението понася кораба към скалите, в които се разрушават високи талази. Героичните старания на целия екипаж избавят кораба в последния миг, когато той се намира единствено на 80-100 м от скалите. В Батавия експедицията е ударена от тресчица, която покосява 31 души. Само за една „ черна седмица “ (25 януари — 1 февруари 1771 г.) на „ Индевър “ от дезинтерия умират седем индивида. В последна сметка експедицията се връща в Англия на 13 юли 1771 година
Източник: Уикипедия
През 1768 година Британското адмиралтейство пристъпва към организация на южна тихоокеанска експедиция, като мотивът за нея става наблюдението на прекосяването на планетата Венера пред диска на Слънцето на 3 юни 1769 година. През май 1768 година от околосветско корабоплаване се завръща Самюъл Уолис, който предлага наблюдението да се организира на остров Таити. Наблюдението на Венера е единствено мотив, а същинските аргументи за организирането на експедицията са откриването на тъй наречените „ Южен континент “ и присъединението на нови територии към Британската империя.
След Седемгодишната война Англия доминира над атлантическите пътища и заема здрави позиции в Индийския океан. Франция обаче не се смята за дефинитивно победена по моретата. Остава Тихия океан, където през 1767 е изпратена френска експедиция под управлението на Луи Антоан дьо Бугенвил и британското държавно управление е изключително разтревожено от този факт. В същия регион стартират да демонстрират интензивност и испанците, съдружници на французите. Британското адмиралтейство се стреми да попречва завоюването на нови земи от други морски страни и се пробва да сътвори по тихоокеанските пътища британски опорни пунктове, които да способстват за определяне на английски надзор и над този океан. Несъмнено, известна роля играе и вярата за разкриване на обитаем Южен континент или други обитаеми земи в умерената и тропическата зона на Тихия океан. Там се надяват да намерят злато, първични материали и артикули, с които да се търгува в Англия или в нейните колонии.
След известно съмнение от страна на Адмиралтейството кандидатурата на Джеймс Кук се приема без условия и той е назначен за капитан на тримачтовия транспортен съд „ Индевър “ — 375 т. Екипажът в началото се състои от 98 индивида, в това число 13 бойци. В експедицията се включват двама художника и учени: Чарлз Грийн, астроном; Джоузеф Банкс, млад, доста богат човек, след това създател на Британското африканско сдружение и ръководител на Кралското географско дружество; шведския натуралист Даниел Карл Соландер, библиотекар на Британския музей.
Плаването на Джеймс Кук върви от запад на изток. Той заобикаля Южна Америка при Огнена земя, а до Нова Зеландия стига на 8 октомври, 1769 година. На " Индевър " му лишава половин година, с цел да обиколи и двата острова на Нова Зеландия. Чак на 19 април, 1770 година, Кук стига до Австралия, при нос Хикс. Почти месец по-късно - на 26 май, " Индевър " стига до Големия бариерен риф и там експедицията за малко не намира своя край. На 11 юни, 1770 година, корабът засяда и се постанова да бъде изтеглен на суша - до залива Куктаун, където в продължение на осем седмици е ремонтиран. След ремонта експедицията продължава напредн. На 13 август „ Индевър “ е въведен в стеснен канал на рифа (прохода Кук), само че на 16 август корабът още веднъж е подложен на смъртна заплаха: течението понася кораба към скалите, в които се разрушават високи талази. Героичните старания на целия екипаж избавят кораба в последния миг, когато той се намира единствено на 80-100 м от скалите. В Батавия експедицията е ударена от тресчица, която покосява 31 души. Само за една „ черна седмица “ (25 януари — 1 февруари 1771 г.) на „ Индевър “ от дезинтерия умират седем индивида. В последна сметка експедицията се връща в Англия на 13 юли 1771 година
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ




