3 март 1918г. Денят на победата на България - Брест - Литовският мирен договор
На днешната дата преди 101 години е подписан Брест-Литовският кротичък контракт - успех на българското оръжие и българския народен дух.
До него се стига с помощта на успехите на армията ни в края на Първата международна война, с които към родината ни са присъединени население от 3 203 500 души и 77 293 квадратни километра остарели български земи - раздавани от Русия на съседите ни в предходните десетилетия. Част от този обир е осъществен в това число със Санстефанския кротичък контракт, с който Северна Добруджа е подарена на Румъния като отплата, че Русия си присвоява Бесарабия - преди този момент румънска територия.
Ето публикацията на Лъчезар ТОШЕВ, в.Лечител,
Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история - сключването на Брест-Литовския кротичък контракт. В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана руската позиция - тази на победените, за които договорът бележи провалянето им в Първата международна война. България обаче е измежду спечелилите на Съветска Русия - един факт, който би трябвало да има своето почтено място в българската история. И този факт се дължи на успехите на Българската войска в Добруджа и Румъния. На всяка тържествена заря означаваме имената на ген. Стефан Тошев - пълководец на Трета войска, и на ген. Иван Колев - пълководец на славната българска кавалерия,спечелили невъзможни победи и покрили се със популярност в борби, които се учат в международната военна история.
Но постоянно пропущаме да споменем над кого са тези славни победи.
Кой е нападнал България, предпазена ослепително от българските воини, с помощта на които България подписва като победител Брест-Литовския кротичък контракт?
Ген.Стефан Тошев
Русия влиза във войната на 1 август 1914 година, България - на 5 октомври 1915 година, а на 27 август 1916 година - Румъния. Военните дейности сред България и Русия стартират още с обстрелването на българския бряг в региона на Варна от съветската флота през 1915 година След това Русия изпраща военни елементи в Добруджа - 61-ва пехотна дивизия, 115-а пехотна дивизия, кавалерийска част (т.нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47-ми артелерийски корпус и други По-късно 4-та и 6-а съветски армии застават против българите. Руска морска ескадра отпред с флагманския транспортен съд монитора " Память Меркурия " обстрелва Балчик. Батареята на капитан Георги Радков единствено с две оръдия, които съумяват да дават 100 изстрела в час, вместо 60, сполучливо отблъсква съперника. В този неравномерен пердах в който статина оръдия стрелят срущу две, има 5-6 попадения във флагманския съветски транспортен съд, който е обиден съществено, не пътъва, само че се отдръпва от сражението за ремонт в пристанище. Ескадреният миноносец " Лейтенант Пушчин " се натъква на българска мина и потъва, а екипажа и знамето му са пленени от българските бойци. България е една от първите страни, които имат и своя подводница - нещо прекомерно съвременно за времето си - " Подводник-18 ". В Добруджа руснаците и румънците струпват огромни сили и имат числено предимство. Ген. Стефан Тошев, отпред на Трета войска, разполага 1-ва пехотна дивизия, 4-та пехотна дивизия, 6-а пехотна дивизия, Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 12-а пехотна дивизия, турския 6-и корпус от 1-ва турска войска и немски отряд от немската Дунавска войска. Към Трета войска е и Конната дивизия отпред със станалия именит военачалник Иван Колев.
ген.Стефан Тошев
На 6 септември 1916 година след офанзива, траяла единствено 24 часа, е високомерен Тутракан, като офанзивата на " непревземаемата " цитадела се управлява от военачалник Пантелей Киселов. На 11 септември е завладяна Силистра. На 19-21 октомври се организира офанзивата при Кубадин. 7-ми Преславски полк влиза в Черна вода. Руската войска, без значение че получава в подкрепление двете, 9 и 10 сибирски дивизии, е разрушена, а флотата им е принудена да напусне Констанца.
Ето какво написа по този мотив полковник доктор Н. П. Николаев:
„...Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска кавалерия... Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато до тогава – името на гениалния лидер на българската кавалерия. Името на ген. Колев се зашепна по полетата и балканите на родната земя с страхопочитание и любов, наред с имената на именитите герои от тъмното и далечно минало. Старите, изпитани кавалеристи от европейските армии заговориха с почитание за нашия именит военачалник. Един непосредствен родственик на немския император счете за висока чест – да служи под началството на ген. Колев. ”
И спомените на майор Хр. Ботйов:
„...Още момент и Добрич ще бъде в ръцете на врага...
...И в този миг виждат цялата кавалерия на Колева да връхлита върху им с оня порив и оня надвит зов, които бяха станали чучело за руси и румъни...
...Рев на смут. Всичко обезумяло от боязън, повръща обратно в под паника бяг, преследвано безкрай, отнасяйки със себе си ужаса от страхотната офанзива. Добрич бе избавен... ”
Из донесение на военачалник Колев до военачалник Стефан Тошев след багра при Добрич:
„...Ето какво ми споделят нашите селяни българи, които са чули думи на съветски пълководец: „ Мьi думали, что болгарьi не будут стрелят на нас. Между тем они бросаются по какъв начин собаки, проклятия – десят человек атакуют сорок наши... ”
Отрядът на ген. Кантарджиев и този на ген. Тошев преследват съперника и доближават до делтата на Дунав. На 23 ноември 1916 година при Свищов 1-ва пехотна
ген.Пантелей Киселов
дивизия и 16-а пехотна Добруджанска дивизия, една дивизия от запаса, подкрепени от 26-и турски корпус, минават Дунава. В десанта вземат участие 33 пехотни дружини, 6 ескадрона и 32 батареи. За прикритие се правят демонстрационни дейности при Гиген, Оряхово и Сомовит. От север към Букурещ настъпват и две немски дивизии. След десанта при Свищов—Зимнич на 6 декември 1916 година българските и немските войски дружно влизат в Букурещ. При десанта на Дунава шопите от желязната Първа дивизия са изумени от от типа на огромната река, която срутва техния светоглед, че " От Искъро по надълбоко нема...» и отхвърлят да преминат пред нея. За непокорство четирима бойци са съдени от боен съд и са разстреляни. Затова пък, един път минали огромната река, нищо не може да спре стремежа им. След като влизат в Букурещ, българските бойци подхващат едно необичайно деяние - засаждат чесън пред румънския парламент, по този начин както са се заклели при вероломното нахлуване на румънските войски в Междусъюзническата война 1913 година
ген.Иван Колев
Българската кавалерия приключва своя прочут път през историята, там, откъдето е почнала своя военен път на юг от Дунава - в Онгъла, в региона на Мачин и Николицел. За финален път Европа чува тропотът на конете на " страшните по целия свят българи " и се оглася от " ужасната ария на конски копита " на конницата на потомците на хан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики. В идващите войни, конницата отпада от военните дейности, заместена от механизираните и бронирани елементи. Продължава преследването на отстъпващия съперник до р. Серет, където през януари 1917 година по заповед настъплението е спряно. Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали. Руската войска е победена на всички места и отхвърлена на територията на Молдова. Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия доближават до река Прут в Молдова. Успехите на българската кавалерия въодушевява Вазов да напише стихотворението, отдадено на ген. Колев. Благодарение на тези невероятни победи на 3 март 1918 г.
България подписва като победителка Брест-Литовския кротичък контракт с победената Съветска Русия.
Преговорите стартират още в края на 1917 година Като български представител на конференцията по примирието взе участие полк. П. Ганчев. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към договарянията по мирния контракт. Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция. В договарянията от България взе участие министър Христо Попов, подпомаган от дипломата Андрей Тошев.
Подписи от страна на победените слагат Григорий Яковлевич Соколников, член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, Лев Михайлович Карахан, член на Централния изпълнителен комитет на работническите, войнишки и селски депутати, Григорий Василиевич Чичерин, асистент на националния комисар по външните работи, и Григорий Иванович Петровский, национален комисар по вътрешните работи.
От българска страна контракта подписват дипломатът Андрей Тошев, адютантът на цар Фердинанд ген. Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Атанасов.
Андрей Тошев
Този контракт е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България. Благодарение на това развиване Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възвръщат своята държавност. Турция получава територии в региона на Батуми и Източен Анадол. Русия води договарянията в Брест-Литовск едностранно, без единодушието на своите съдружници от Съглашението. На 7 март 1918 година се подписва и едностранен контракт с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 година предават съвсем цяла Северна Добруджа на България. Този контракт обаче не е утвърден от румънския парламент.
На 29 септември 1918 година в Солун България подписва помирение с Антантата и излиза от войната. Постигнатите договорености са анулирани. Брест-Литовският кротичък контракт остава в действие единствено няколко месеца - до 13 ноември 1918 година
Победена от силите на Съглашението, България е принудена да подпише Нойския контракт, наименуван от Христо Силянов Ньойската несправедливост. Но датата 3 март 1918 година би трябвало да остане измежду звездните мигове в българската история, с които се гордеем.
Брест-Литовският кротичък контракт стана вероятен с помощта на блестящите победи на Българската войска и нейните надарени командири над съветските и румънски войски.
Заглавната страница на Брест-Литовския кротичък контракт, 3 март 1918г.
Вазов за Русия през 1916г.
Бедят ни
Иван Вазов
Бедят ни другоземци,
че с отомани, с немци
дружим в полята бойни.
Кога пък в Букурещ ни
разпъваха, нас неверни,
те гледаха спокойни.
Корят ни, че със нихни
врази съюз сторихме -
да счупим братско иго;
но по кое време душмани
разкъсваха меса ни,
те викаха: " Разпни го! "
Кълнат ни за измена
славянска непростена,
кат свойта браним стреха.
Ала когато нази
извънредно зло нагази -
славяните де беха?
Ругаят ни, че с непознати
на наший дух и потребности
нации сме събрани -
само че тези, що любехме,
или боготворихме,
що правяха в скръбта ни?
Стояха оглушали,
безчувствени, надали
не фенове злоради
пред наште страдания тежки,
пред воплите ни жежки -
и кой ни се обади?
Във Петроград мълчаха,
а от Париж ревяха:
" Убийте тоз звяр диви! "
И на за какво, кат смеем
и ние да живеем,
станахме неприятни, криви!
Декември 1915 година
Иван Вазов с проф.Иван Шишманов
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
До него се стига с помощта на успехите на армията ни в края на Първата международна война, с които към родината ни са присъединени население от 3 203 500 души и 77 293 квадратни километра остарели български земи - раздавани от Русия на съседите ни в предходните десетилетия. Част от този обир е осъществен в това число със Санстефанския кротичък контракт, с който Северна Добруджа е подарена на Румъния като отплата, че Русия си присвоява Бесарабия - преди този момент румънска територия.
Ето публикацията на Лъчезар ТОШЕВ, в.Лечител,
Незаслужено е забравена една бележита дата от българската история - сключването на Брест-Литовския кротичък контракт. В учебниците по история по време на комунистическия режим беше отразявана руската позиция - тази на победените, за които договорът бележи провалянето им в Първата международна война. България обаче е измежду спечелилите на Съветска Русия - един факт, който би трябвало да има своето почтено място в българската история. И този факт се дължи на успехите на Българската войска в Добруджа и Румъния. На всяка тържествена заря означаваме имената на ген. Стефан Тошев - пълководец на Трета войска, и на ген. Иван Колев - пълководец на славната българска кавалерия,спечелили невъзможни победи и покрили се със популярност в борби, които се учат в международната военна история.
Но постоянно пропущаме да споменем над кого са тези славни победи.
Кой е нападнал България, предпазена ослепително от българските воини, с помощта на които България подписва като победител Брест-Литовския кротичък контракт?
Ген.Стефан Тошев
Русия влиза във войната на 1 август 1914 година, България - на 5 октомври 1915 година, а на 27 август 1916 година - Румъния. Военните дейности сред България и Русия стартират още с обстрелването на българския бряг в региона на Варна от съветската флота през 1915 година След това Русия изпраща военни елементи в Добруджа - 61-ва пехотна дивизия, 115-а пехотна дивизия, кавалерийска част (т.нар. черни казаци - непобедими дотогава), 47-ми артелерийски корпус и други По-късно 4-та и 6-а съветски армии застават против българите. Руска морска ескадра отпред с флагманския транспортен съд монитора " Память Меркурия " обстрелва Балчик. Батареята на капитан Георги Радков единствено с две оръдия, които съумяват да дават 100 изстрела в час, вместо 60, сполучливо отблъсква съперника. В този неравномерен пердах в който статина оръдия стрелят срущу две, има 5-6 попадения във флагманския съветски транспортен съд, който е обиден съществено, не пътъва, само че се отдръпва от сражението за ремонт в пристанище. Ескадреният миноносец " Лейтенант Пушчин " се натъква на българска мина и потъва, а екипажа и знамето му са пленени от българските бойци. България е една от първите страни, които имат и своя подводница - нещо прекомерно съвременно за времето си - " Подводник-18 ". В Добруджа руснаците и румънците струпват огромни сили и имат числено предимство. Ген. Стефан Тошев, отпред на Трета войска, разполага 1-ва пехотна дивизия, 4-та пехотна дивизия, 6-а пехотна дивизия, Дунавския отряд, Варненския отряд, Шуменския артилерийски полк, 12-а пехотна дивизия, турския 6-и корпус от 1-ва турска войска и немски отряд от немската Дунавска войска. Към Трета войска е и Конната дивизия отпред със станалия именит военачалник Иван Колев.
ген.Стефан Тошев
На 6 септември 1916 година след офанзива, траяла единствено 24 часа, е високомерен Тутракан, като офанзивата на " непревземаемата " цитадела се управлява от военачалник Пантелей Киселов. На 11 септември е завладяна Силистра. На 19-21 октомври се организира офанзивата при Кубадин. 7-ми Преславски полк влиза в Черна вода. Руската войска, без значение че получава в подкрепление двете, 9 и 10 сибирски дивизии, е разрушена, а флотата им е принудена да напусне Констанца.
Ето какво написа по този мотив полковник доктор Н. П. Николаев:
„...Една красива легенда се разнесе по целия свят – легенда за непобедимата и безумно храбра българска кавалерия... Едновременно с това по света се разнесе едно име, непознато до тогава – името на гениалния лидер на българската кавалерия. Името на ген. Колев се зашепна по полетата и балканите на родната земя с страхопочитание и любов, наред с имената на именитите герои от тъмното и далечно минало. Старите, изпитани кавалеристи от европейските армии заговориха с почитание за нашия именит военачалник. Един непосредствен родственик на немския император счете за висока чест – да служи под началството на ген. Колев. ”
И спомените на майор Хр. Ботйов:
„...Още момент и Добрич ще бъде в ръцете на врага...
...И в този миг виждат цялата кавалерия на Колева да връхлита върху им с оня порив и оня надвит зов, които бяха станали чучело за руси и румъни...
...Рев на смут. Всичко обезумяло от боязън, повръща обратно в под паника бяг, преследвано безкрай, отнасяйки със себе си ужаса от страхотната офанзива. Добрич бе избавен... ”
Из донесение на военачалник Колев до военачалник Стефан Тошев след багра при Добрич:
„...Ето какво ми споделят нашите селяни българи, които са чули думи на съветски пълководец: „ Мьi думали, что болгарьi не будут стрелят на нас. Между тем они бросаются по какъв начин собаки, проклятия – десят человек атакуют сорок наши... ”
Отрядът на ген. Кантарджиев и този на ген. Тошев преследват съперника и доближават до делтата на Дунав. На 23 ноември 1916 година при Свищов 1-ва пехотна
ген.Пантелей Киселов
дивизия и 16-а пехотна Добруджанска дивизия, една дивизия от запаса, подкрепени от 26-и турски корпус, минават Дунава. В десанта вземат участие 33 пехотни дружини, 6 ескадрона и 32 батареи. За прикритие се правят демонстрационни дейности при Гиген, Оряхово и Сомовит. От север към Букурещ настъпват и две немски дивизии. След десанта при Свищов—Зимнич на 6 декември 1916 година българските и немските войски дружно влизат в Букурещ. При десанта на Дунава шопите от желязната Първа дивизия са изумени от от типа на огромната река, която срутва техния светоглед, че " От Искъро по надълбоко нема...» и отхвърлят да преминат пред нея. За непокорство четирима бойци са съдени от боен съд и са разстреляни. Затова пък, един път минали огромната река, нищо не може да спре стремежа им. След като влизат в Букурещ, българските бойци подхващат едно необичайно деяние - засаждат чесън пред румънския парламент, по този начин както са се заклели при вероломното нахлуване на румънските войски в Междусъюзническата война 1913 година
ген.Иван Колев
Българската кавалерия приключва своя прочут път през историята, там, откъдето е почнала своя военен път на юг от Дунава - в Онгъла, в региона на Мачин и Николицел. За финален път Европа чува тропотът на конете на " страшните по целия свят българи " и се оглася от " ужасната ария на конски копита " на конницата на потомците на хан Аспарух, Крум Страшний и Симеон Велики. В идващите войни, конницата отпада от военните дейности, заместена от механизираните и бронирани елементи. Продължава преследването на отстъпващия съперник до р. Серет, където през януари 1917 година по заповед настъплението е спряно. Румънските загуби са ужасяващи – 150 000 убити, 80 000 пленени, 150 000 дезертирали. Руската войска е победена на всички места и отхвърлена на територията на Молдова. Първа дивизия и 12-а пехотна дивизия доближават до река Прут в Молдова. Успехите на българската кавалерия въодушевява Вазов да напише стихотворението, отдадено на ген. Колев. Благодарение на тези невероятни победи на 3 март 1918 г.
България подписва като победителка Брест-Литовския кротичък контракт с победената Съветска Русия.
Преговорите стартират още в края на 1917 година Като български представител на конференцията по примирието взе участие полк. П. Ганчев. То се подписва на 15 декември и се пристъпва към договарянията по мирния контракт. Победителите са Германия, Австро-Унгария, България и Турция. В договарянията от България взе участие министър Христо Попов, подпомаган от дипломата Андрей Тошев.
Подписи от страна на победените слагат Григорий Яковлевич Соколников, член на Изпълнителния комитет на Съвета на работническите, войнишки и селски депутати, Лев Михайлович Карахан, член на Централния изпълнителен комитет на работническите, войнишки и селски депутати, Григорий Василиевич Чичерин, асистент на националния комисар по външните работи, и Григорий Иванович Петровский, национален комисар по вътрешните работи.
От българска страна контракта подписват дипломатът Андрей Тошев, адютантът на цар Фердинанд ген. Петър Ганчев и дипломатът д-р Теодор Атанасов.
Андрей Тошев
Този контракт е тежък за Русия, която губи 1 милион кв. км територия и 60 милиона население, задължава се да изплати 6 млн. марки и контрибуции в натура, част от които получава и България. Благодарение на това развиване Полша, Литва, Латвия, Естония, Украйна, Финландия излизат от Руската империя и възвръщат своята държавност. Турция получава територии в региона на Батуми и Източен Анадол. Русия води договарянията в Брест-Литовск едностранно, без единодушието на своите съдружници от Съглашението. На 7 март 1918 година се подписва и едностранен контракт с Румъния, която излиза от войната, връщайки отнети територии на България през Междусъюзническата война. Северна Добруджа остава кондоминиум на Централните сили, които на 25 септември 1918 година предават съвсем цяла Северна Добруджа на България. Този контракт обаче не е утвърден от румънския парламент.
На 29 септември 1918 година в Солун България подписва помирение с Антантата и излиза от войната. Постигнатите договорености са анулирани. Брест-Литовският кротичък контракт остава в действие единствено няколко месеца - до 13 ноември 1918 година
Победена от силите на Съглашението, България е принудена да подпише Нойския контракт, наименуван от Христо Силянов Ньойската несправедливост. Но датата 3 март 1918 година би трябвало да остане измежду звездните мигове в българската история, с които се гордеем.
Брест-Литовският кротичък контракт стана вероятен с помощта на блестящите победи на Българската войска и нейните надарени командири над съветските и румънски войски.
Заглавната страница на Брест-Литовския кротичък контракт, 3 март 1918г.
Вазов за Русия през 1916г.
Бедят ни
Иван Вазов
Бедят ни другоземци,
че с отомани, с немци
дружим в полята бойни.
Кога пък в Букурещ ни
разпъваха, нас неверни,
те гледаха спокойни.
Корят ни, че със нихни
врази съюз сторихме -
да счупим братско иго;
но по кое време душмани
разкъсваха меса ни,
те викаха: " Разпни го! "
Кълнат ни за измена
славянска непростена,
кат свойта браним стреха.
Ала когато нази
извънредно зло нагази -
славяните де беха?
Ругаят ни, че с непознати
на наший дух и потребности
нации сме събрани -
само че тези, що любехме,
или боготворихме,
що правяха в скръбта ни?
Стояха оглушали,
безчувствени, надали
не фенове злоради
пред наште страдания тежки,
пред воплите ни жежки -
и кой ни се обади?
Във Петроград мълчаха,
а от Париж ревяха:
" Убийте тоз звяр диви! "
И на за какво, кат смеем
и ние да живеем,
станахме неприятни, криви!
Декември 1915 година
Иван Вазов с проф.Иван Шишманов
ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!
ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ