ЕП поиска Сърбия да наложи санкции срещу Русия
На днешна сесия Европейският парламент одобри резолюция за разширението на Европейски Съюз, която предлага на Европейската комисия и страните-членки напредъкът на Сърбия към Европейски Съюз да бъде свързан от въвеждането на наказания против Русия и забележим прогрес в промените. Беше признато и изменение, което наред с другото предлага преразглеждане на предприсъединителните фондове за Сърбия и финансираните от тях планове.
Както се оповестява на уеб страницата на Европейския парламент, никаква опция не би трябвало да замества разширението, а процесът на взимане на решения в процеса на присъединение би трябвало да бъде реформиран и новите членове да бъдат признати с квалифицирано болшинство вместо с единогласие. Добавя се още, че договарянията за присъединение със страните-кандидатки би трябвало да приключат до 2030 година
Преобладаващото болшинство от депутатите поддържаха тактиката за разширение, направена от хърватския народен представител Тонино Пицула, в която се загатва и Сърбия. В този документ се предлага на страните-членки да реализират по-нататъшен прогрес в договарянията със Сърбия, единствено в случай че тя съблюдава глобите на Европейския съюз против Русия и реализира забележим прогрес в промените. Също в този документ Екологичен потенциал написа, че е належащо да се ускори градивният ангажимент на Европейски Съюз по работата с управляващите на Сърбия и Косово, с цел да се реализира всеобхватно правно обвързващо съглашение за нормализиране на връзките в границите на разговора сред Белград и Прищина.
С корекция, импортирана от хърватския и португалския евродепутати Тонино Пицула и Педро Маркес, Сърбия е призована систематично да се приведе в сходство с ограничаващите ограничения и общата политика на Европейски Съюз по отношение на Русия, както и да покаже „ прогрес в демокрацията и върховенството на закона ” и да одобри „ полезностите и целите на Европейски Съюз ”.
Препоръчва се също да се преразгледат всички двустранни и европейски фондове за Сърбия, които са в интерес на сръбското държавно управление, и изключително плановете в Сърбия, които се финансират в границите на Икономическия и капиталов проект за Западните Балкани, с цел да се подсигурява, че всички разноски в Европейски Съюз са изцяло в сходство със стратегическите цели и ползи на Европа съюз.
Резолюцията на Европейския парламент е необвързваща, само че е и мощно политическо обръщение.
Заместник-председателят на сръбския парламент от редиците на опозицията Борко Стефанович заяви, че е изпратил до Комисията по външни работи предложение за резолюция за хармонизиране на външната политика на Сърбия с политиката на Европейския съюз, с която предлага се да се вкара подобаващ пакет от наказания против Русия, които държавното управление ще би трябвало да приложи неотложно.
„ Ние сме единственият претендент за участие в Европейски Съюз, който не е въвел ограничаващи ограничения против Русия. Излагаме се на действителна заплаха да бъдем още веднъж изолирани ”, сподели Стефанович на конференция в Народното събрание.
Той разясни, че Сърбия е в действителна заплаха повече от 10 000 компании да изпаднат в затруднено състояние, застрашавайки 300 000 служащи, заети в сдружения от Европейски Съюз, като има риск и за търговията с единния пазар, която е 60 % от общия сръбски стокообмен.
Според Стефанович Сърбия не би трябвало да бъде „ от другата страна на виртуалната Берлинска стена, която още веднъж се гради ”.
„ Трябва да помогнем на личната си страна да избегне заплахата от изолираност. Поради своята чест и ползи Сърбия не може да стои настрани и да се прави, че не вижда измененията, които се случват. Не би трябвало да следваме страстите, а ползите ”, приключи Стефанович.
Както се оповестява на уеб страницата на Европейския парламент, никаква опция не би трябвало да замества разширението, а процесът на взимане на решения в процеса на присъединение би трябвало да бъде реформиран и новите членове да бъдат признати с квалифицирано болшинство вместо с единогласие. Добавя се още, че договарянията за присъединение със страните-кандидатки би трябвало да приключат до 2030 година
Преобладаващото болшинство от депутатите поддържаха тактиката за разширение, направена от хърватския народен представител Тонино Пицула, в която се загатва и Сърбия. В този документ се предлага на страните-членки да реализират по-нататъшен прогрес в договарянията със Сърбия, единствено в случай че тя съблюдава глобите на Европейския съюз против Русия и реализира забележим прогрес в промените. Също в този документ Екологичен потенциал написа, че е належащо да се ускори градивният ангажимент на Европейски Съюз по работата с управляващите на Сърбия и Косово, с цел да се реализира всеобхватно правно обвързващо съглашение за нормализиране на връзките в границите на разговора сред Белград и Прищина.
С корекция, импортирана от хърватския и португалския евродепутати Тонино Пицула и Педро Маркес, Сърбия е призована систематично да се приведе в сходство с ограничаващите ограничения и общата политика на Европейски Съюз по отношение на Русия, както и да покаже „ прогрес в демокрацията и върховенството на закона ” и да одобри „ полезностите и целите на Европейски Съюз ”.
Препоръчва се също да се преразгледат всички двустранни и европейски фондове за Сърбия, които са в интерес на сръбското държавно управление, и изключително плановете в Сърбия, които се финансират в границите на Икономическия и капиталов проект за Западните Балкани, с цел да се подсигурява, че всички разноски в Европейски Съюз са изцяло в сходство със стратегическите цели и ползи на Европа съюз.
Резолюцията на Европейския парламент е необвързваща, само че е и мощно политическо обръщение.
Заместник-председателят на сръбския парламент от редиците на опозицията Борко Стефанович заяви, че е изпратил до Комисията по външни работи предложение за резолюция за хармонизиране на външната политика на Сърбия с политиката на Европейския съюз, с която предлага се да се вкара подобаващ пакет от наказания против Русия, които държавното управление ще би трябвало да приложи неотложно.
„ Ние сме единственият претендент за участие в Европейски Съюз, който не е въвел ограничаващи ограничения против Русия. Излагаме се на действителна заплаха да бъдем още веднъж изолирани ”, сподели Стефанович на конференция в Народното събрание.
Той разясни, че Сърбия е в действителна заплаха повече от 10 000 компании да изпаднат в затруднено състояние, застрашавайки 300 000 служащи, заети в сдружения от Европейски Съюз, като има риск и за търговията с единния пазар, която е 60 % от общия сръбски стокообмен.
Според Стефанович Сърбия не би трябвало да бъде „ от другата страна на виртуалната Берлинска стена, която още веднъж се гради ”.
„ Трябва да помогнем на личната си страна да избегне заплахата от изолираност. Поради своята чест и ползи Сърбия не може да стои настрани и да се прави, че не вижда измененията, които се случват. Не би трябвало да следваме страстите, а ползите ”, приключи Стефанович.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ