На днешна дата - 21 ноември, но преди 65 години,

На днешна дата - 21 ноември, само че преди 65 години, корабът воин от Балканската война " Дръзки " е трансфорат в музей.

През 1957 година по случай 50-годишнината от стартирането на вода на кораба е взето решение „ Дръзки “ да бъде увековечен, защото е най-известният български боен транспортен съд.

За задачата едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други непокътнати детайли на истинския „ Дръзки “ са инсталирани на в това време бракувания еднотипен „ Строги “, който е трансфорат в кораб-музей „ Дръзки “ и от 21 ноември 1957 година е измежду експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият непокътнат от началото на 20 век транспортен съд от този клас.

Дръзки става прочут с дейностите си през Балканската война, когато на 8 ноември 1912 под командването на мичман I сан Георги Купов нанася тежко проваляне и изважда от строя турския бронепалубен крайцер Султан Абдул Хамид („ Хамидие “), заплашващ да унищожи Варна и Балчик с артилерията си и охраняващ турските военни превози от Кюстенджа до Цариград. Това е огромна победа за дребния Български флот и в действителност обезврежда всевъзможни дейни интервенции на турските военноморски сили в Черно море до цялостното проваляне на Турция във войната.
След Балканската война

„ Дръзки “, както и останалите миноносци, взе участие в Първата международна война. Той е в преносимата минна защита на Черноморския флот. След като румънците са прогонени и на 1 септември е овладяно с. Кранево, на 5 септември 1916 година през нощта отрядът на миноносците и три гребни лодки стоварват първия морски десант в новата история на България.

Авангардният десантен отряд при Балчик е в състав 235 бойци, последван в идващите дни от още 510 дебаркирали на брега при Балчик, Каварна, Калиакра. Те изненадват и побеждават мощно превъзхождащия ги в жива мощ, артилерия и кораби съперник, овладяват крайбрежието с пристанищата и житните хранилища и добре подкрепят настъплението на Трета българска войска в Добруджа.

От 18 до 19 октомври 1916 година торпедните миноносците „ Дръзки “, „ Строги “, „ Смели “ и „ Летящи “ като отряд, командван от капитан-лейтенант Рашко Серафимов, слагат минно заграждение от 24 мини в набелязания воден регион пред с. Татлъджик южно от Кюстенджа. Така са възпрепятствани съветските морски изтребители да доближат позиции, комфортни за обстрелване на българските войски. Пристанището на Кюстенджа с петролните и други хранилища е бомбардирано.

На 16 октомври югозападно от Кюстенджа при с. Первели морската пехота в състав Първа портова рота, подсилена единствено от картечен взвод от Осми крайморски полк, води тежки боеве с неколкократно превъзхождащите я румънските войски. След нея, с ликвидирането на флота от Ньойският контракт, „ Дръзки “ е преквалифициран в патрулен транспортен съд (катер). След 1944 година оказва се, че на него през 1930 – 1931 година е служил поетът Никола Вапцаров. През 1942 година на кораба става гърмеж и той потъва на кея във Варна. По-късно е изваден, ремонтиран и още веднъж включен в състава на Военноморския флот.

През 1950 година е бракуван, въоръжението му е снето, а корабът за известно време е употребен като плаваща цел и източник на пара за тогавашния флагман на българския флот – есминеца „ Георги Димитров “.

По случай 50-годишнината му през 1957 година е взето решение „ Дръзки “ да бъде увековечен, защото е най-известният български боен транспортен съд. За задачата едно оръдие, една димна тръба, табелите с името и други непокътнати детайли на истинския „ Дръзки “ са инсталирани на в това време бракувания еднотипен „ Строги “, който е трансфорат в кораб-музей „ Дръзки “ и от 21 ноември 1957 година е измежду експонатите на Военноморския музей във Варна. Това е единственият непокътнат от началото на 20 век транспортен съд от този клас.