На Боб Дилън не му отнема дълго, за да достигне

На Боб Дилън не му лишава дълго, с цел да доближи статута на музикална звезда..

Ако не беше един откъслечен писателски изблик и един опит на пиано, довел до безконечния шлагер Like a Rolling Stone, Дилън можеше да се запомни единствено като краткотрайна искра в музикалната история, вместо като един от най-влиятелните и енигматични актьори на всички времена.

За какво става въпрос ли?

Дилън таман е отпразнувал 22-рия си рожден ден, когато вторият му албум The Freewheelin’ Bob Dylan излиза по магазините. Изданието е историческо достижение по ред аргументи и изстрелва изпълнителя от кварталните фолк клубове из Гринуич Вилидж до популярност из цяла Америка.

Бардът с рождено име Робърт Цимерман постанова собствен безгрешен жанр със мощни  политически и обществени послания в текстовете. Следват още триумфи: нов огромен студиен албум, значимо място в придвижването за цивилен права и даже турне в Англия, което го трансформира в звезда и на Стария континент.

Дилън обаче към момента не се усеща задоволен.

Макар и с няколко огромни шлагера зад тила си като Blowin’ in the Wind, The Times They Are a-Changin и Subterranean Homesick Blues, той дори не е сигурен дали желае да продължи по същата музикална траектория, донесла му първичната популярност.

“Щях да се откажа от пеенето ”, споделя Дилън пред Плейбой в изявление от февруари 1966 година „ Бях изцеден и както вървяха нещата, обстановката беше доста тегава… свирех много песни, които не желаех да изсвирвам. Пеех думи, които не желаех да пея. Много е уморително други хора да ти споделят какъв брой те харесват, когато ти не харесваш самия себе си “.

Дори споделя тези планове с мениджъра си. Новият му албум Bringing It All Back Home съдържа електрическа китара и е записан с цяла музикална тайфа, което съществено отдалечава изпълнителя от първичния му жанр на независими осъществявания с акустична китара и хармоника.

Албумът получава хладни рецензии и някои гневни реакции, което по никакъв начин не оказва помощ на Дилън да повдигне духа си.

Когато се завръща от Острова, той се отдръпва в градчето Уудсток в щата Ню Йорк, където се скрива от пресата и обществения живот и стартира още веднъж да написа текстове и музика. В прилив на ентусиазъм нахвърля всичко, което е натрупал в себе си през интензивния минал интервал.

„ Беше дълго 10 страници. Нямаше заглавие, беше просто нещо ритмическо на лист хартия за цялата ми ненавист, която беше откровена и ориентирана в избрана посока. Отмъщение, това е по-добрата дума “, изяснява Боб Дилън.

В други изявленията твърди, че текстът е дълъг 20 страници, само че без значение от дължината, този поток на съзнанието е трябвало да бъде начало на разказ. Тогава идва едно по-различно ентусиазъм.

Дилън не счита, че написаното става за текст на ария, до момента в който един ден не сяда на пианото и не стартира постепенно да пее фразата How does it feel ( “Какво е възприятието ”). Това е и началото на Like a Rolling Stone, която оттова нататък се оформя от дългите страници откъслечен текст – по-късно Дилън ще дефинира като „ пробив “ написването на песента, защото преди в никакъв случай не е работил по този метод.

Новата комбинация избистря неговите цели, неговата музикална пристрастеност и хода на кариерата му. „ Внезапно осъзнах, че точно това би трябвало да върша. След като написах това, не ме интересуваше да пиша разказ или пиеса. Исках да пиша песни “.

В четирите куплета текстът се обръща към в миналото пищно живееща и самоуверена жена, наричана от Дилън „ Мис Самотна “, която се е сринала изцяло и е изгубила всичко.

Авторът демонстрира значително ненавист към героинята, само че също и състрадание. Той осъзнава и какъв брой доста независимост ѝ е донесла загубата на всичко скъпо. „ Когато нямаш нищо, нямаш нищо за губене / Вече си невидима, нямаш секрети за криене “, гласят финалните изречения от последния куплет.

През годините са правени опити да се откри коя е „ Мис Самотна “, като всичко си остава само в областта на спекулациите. Едната доктрина е, че Дилън пее за Еди Седжуик, актриса, модел и огромна муза на признака на поп арта Анди Уорхол. За един къс интервал Седжуик се сближава с Дилън, за който е известно, че по никакъв начин не харесва Уорхол и обкръжението му в неговата „ Фабрика “. А персонажите, разказани в песента, несъмнено наподобяват на хората в това именито арт пространство.

Но по-голям от съответния прототип е смисълът на текста, сравняващ изпадналия от буржоазията и изгубил комфорта си субект с търкалящ се камък. „ Това е ария за загубата на невинността и за конфликта със суровата действителност “, написа един от биографите на Дилън, Робърт Шелтън.

Like a Rolling Stone се оказва същинска гражданска война за времето си – със сериозна дължина от над шест минути, тя не наподобява на останалите шлагери в радиоефира. Но и до през днешния ден си остава комерсиално най-успешната ария на Дилън в неговата невероятна 60-годишна кариера. Сингълът доближава до №2 в класацията на Billboard, само че по-важното е, че трансформира цялата музикална история и съживява пристрастеността към музиката на именития фолк реализатор.

„ Песен като тази все едно я е написал фантом. Дава ти песента и си отива, отива си. Ти не знаеш какво значи, като се изключи че призракът те е избрал да напишеш песента “.