За слабите стратегически решения във ВСВ и последиците от тях
На българския хартиен пазар към този момент може да бъде открита книгата “Големите неточности на Втората международна война ” под редакцията на Жан Лопес и Оливие Виевиорка .
“Това е една самобитна доста мощна поредност на Издателство “Сиела ” с исторически книги ”, споделя Гриша Атанасов - преводач и учител по “Книгоиздаване ” в Софийския университет.
По думите му Франция има доста мощна историческа традиция освен в историческите проучвания, а и в поднасянето на известни исторически книги за необятната аудитория и това е една такава книга.
“Тя взема двамата видни историци Жан Лопес и Оливие Виевиорка, които събират един екип от още 20-тина млади, остарели и по-утвърдени от Оксфорд и френски университети историци, и си слагат за задача да погледнат по по-особен метод към Втората Световна война ”, споделя Гриша Атанасов.
Така образуваният екип от видни историци, който да търси грешките във Втората международна война както на спечелилите, по този начин и на победените. Под неточност те схващат такова стратегическо решение, предприемането на такава интервенция или маневра, които вместо да доведат до триумф на съответната мощ, водят до неуспех, злополука, до проточване на войната , до повече жертви.
Примери за това са умиротворяването на Хитлер преди войната (отстъпките, които се вършат пред него на Мюнхенската конференция) и още преди този момент от 30-те години, когато британците и французите считат, че Хитлер може да спре, да се умиротвори и да се избегне войната, само че знаем, че това не се случва.
“Историците обичат да споделят, че в историята няма условно наклонение, няма “Какво би станало, ако… ” , само че аз си мисля, че това е една човешка податливост, да разсъждаваме по този начин ”, споделя Гриша Атанасов.
За него, като преводач, постоянно е стоял въпросът по какъв начин ще бъде общопризнат преводът от българската аудитория, какво би трябвало да се изясни на българската публика под линия или по различен метод.
“Това е един безконечен спор в превода. В западната традиция да вземем за пример по никакъв начин не обичат бележките под линия. В художествената литература и ще ги срещнете доста рядко. Докато в българските книги сме привикнали с бележките под линия ”, разяснява той.
Повече за новата книга и нейния преводач чуйте в диалога на Лили Големинова.
“Това е една самобитна доста мощна поредност на Издателство “Сиела ” с исторически книги ”, споделя Гриша Атанасов - преводач и учител по “Книгоиздаване ” в Софийския университет.
По думите му Франция има доста мощна историческа традиция освен в историческите проучвания, а и в поднасянето на известни исторически книги за необятната аудитория и това е една такава книга.
“Тя взема двамата видни историци Жан Лопес и Оливие Виевиорка, които събират един екип от още 20-тина млади, остарели и по-утвърдени от Оксфорд и френски университети историци, и си слагат за задача да погледнат по по-особен метод към Втората Световна война ”, споделя Гриша Атанасов.
Така образуваният екип от видни историци, който да търси грешките във Втората международна война както на спечелилите, по този начин и на победените. Под неточност те схващат такова стратегическо решение, предприемането на такава интервенция или маневра, които вместо да доведат до триумф на съответната мощ, водят до неуспех, злополука, до проточване на войната , до повече жертви.
Примери за това са умиротворяването на Хитлер преди войната (отстъпките, които се вършат пред него на Мюнхенската конференция) и още преди този момент от 30-те години, когато британците и французите считат, че Хитлер може да спре, да се умиротвори и да се избегне войната, само че знаем, че това не се случва.
“Историците обичат да споделят, че в историята няма условно наклонение, няма “Какво би станало, ако… ” , само че аз си мисля, че това е една човешка податливост, да разсъждаваме по този начин ”, споделя Гриша Атанасов.
За него, като преводач, постоянно е стоял въпросът по какъв начин ще бъде общопризнат преводът от българската аудитория, какво би трябвало да се изясни на българската публика под линия или по различен метод.
“Това е един безконечен спор в превода. В западната традиция да вземем за пример по никакъв начин не обичат бележките под линия. В художествената литература и ще ги срещнете доста рядко. Докато в българските книги сме привикнали с бележките под линия ”, разяснява той.
Повече за новата книга и нейния преводач чуйте в диалога на Лили Големинова.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ