Горещо "Спасибо" след 24 часа чакане за временна закрила
„ На български или надо переводчик? Български? Имате ли номерче? Ако нямате, хората от Украйна, които търсят краткотрайна протекция, би трябвало да си вземат, ей там, от „ Информация “. За всеки човек би трябвало обособен номер. После да дойдат отново и ще изчакат на столовете тук, пред залата. И без това вътре съвсем няма места и е много задушно “- младежът с яке на Червения кръст, който стои пред залата за регистрация в центъра за бежанци в столичната Централна гара, изговаря инструкциите ясно, умерено и с очевидно приятелско отношение. Говори деликатно и се усмихва, макар че евентуално от сутринта към този момент е споделил същото над 100 пъти.
Макар още да няма 9 часа, пред помещението са се събрали повече от двадесет дами и майки с деца. Между тях непрекъснато обикалят доброволци на БЧК и хора с лепенка на връхните облекла, на която написа: Переводчик. „ Имате ли потребност от нещо? “, това е въпросът, който се чува съвсем на всяка минута. Помощниците са подготвени да донесат незабавно вода, кафе, чай, закуска и други
Както „ Сега “ към този момент писа, центърът на Централна гара работи от 16 март, повече от седмица. Предлага краткотрайно настаняване, изхранване, обработка на документи и обикновено здравно обслужване на хората, избягали от войната в Украйна. Работещите в него са готови и да обезпечават заслон на тези от пътуващите, които няма къде да отидат. „ Вие още ли сте тук?! “, чува се български женски глас. Оказва се доброволка, която през вчерашния ден е посрещнала и е помогнала при настаняването на майка с дете от Одеса, пристигнала с влака от Букурещ през Русе. Българката прави знак на преводача да се приближи. Става ясно, че украинката не е съумяла да се срещне с хората, при които е трябвало да отседне. Сега към този момент не знае и дали въобще може да разчита на тях. „ А къде е детето? “, пита доброволката. „ Спи там “, показва майката. „ Почакайте малко “, нашенката отривисто потегля нанякъде и след 5 минути още веднъж се връща. „ След малко ще ви вземат и ще ви откарат в хотел в Банкя. Там са настанени и други украинци “, оповестява тя. „ Наистина ли, доста благодаря! “, очите на дамата се изпълват с вяра.
Въпреки че центърът на Централна гара работи към този момент няколко дни, някои неразбории още не са изчистени. Компютрите в залата за регистрация към този момент са двойно повече спрямо първичните три бюра, обработката на документите отново върви постепенно. Получането на номер е основно в процеса по регистрация хората, които желаят да получат краткотрайна протекция. Въпросният ваучър може да бъде взет от бюрото „ Информация, където украинецът би трябвало да се яви там и да заяви трите си имена. Вместо него номерът може да бъде взет и от домакина му в България.
Следва обаче казусът. Въпреки че залата за регистрация работи от ранни зори до късно вечер, в случай че човек получи номера си след 10 часа сутринта, той сигурно няма да може да подаде документите си в същия ден. Затова от един миг нататък чиновниците на „ Информация “ категорично уведомяват посетителите, че номерът им важи за на следващия ден.
Причината е, че постоянно потокът от бежанци, които са пристигнали в София в предходни дни и които през днешния ден се редят на опашката, се смесва с потоците от влаковете на БДЖ и от частните рейсове, които карат украинци от чужбина и от други точки на България. Така информациятана формалния държавен уебсайт за бежанците -, че процедурата по приемане на статут на краткотрайна протекция трае от 5 до 15 минути, се оказва много неточна. На процедура тя трае към и над 24 часа, до момента в който човек успее да се добере до гишето, и още към час, до момента в който чиновниците обработят документите му. Системата за банкет евентуално би се подобрила доста, в случай че щабът за бежанците обособи още едно помещение, в което да се прави регистрация.
Не е ясно и дали медицинският екип на Централна гара е оборудван с всичко належащо, с цел да е в помощ на идващите от Украйна. Докато репортерът на „ Сега “ бе на гарата на 23 март, доброволец от БКЧ уведоми сътрудниците си, че на бременна жена й е прилошало и е належащо да й се премери кръвното. От диалога им стана ясно, че още в оборудването на медиците май няма стетоскоп.
Въпреки всички проблеми чувството в бежанския център е за благосклонност и предпочитание за помощ на украинците, които към този момент минаха и минават през него. Доказателство за това са децата. Техният брой в действителност е впечатляващ на фона на всички гости, само че все пак е същинска необичайност да се чуе детски рев. Децата се чувстват на несъмнено място, вкл.и заради многобройните служители на реда, следящи за реда. В помощ на майките е спретнат и комфортен детски ъгъл.
Доброволците оказват помощ сърцато на идващите от Украйна да не помнят за миг за кошмарите на войната. Едни посрещат и насочват прииждащите хора, други разтоварват и разпределят колета с помощи. Трети чистят и подреждат пространствата, в които пристигналите прекарват нощта. Още една група пък оказва помощ на търсещите краткотрайна протекция да приготвят документите си в залата за регистрация. В отговор на напъните на всеотдейните българи най-честата дума, която се чува в центъра, е: „ Спасибо! “.
Макар още да няма 9 часа, пред помещението са се събрали повече от двадесет дами и майки с деца. Между тях непрекъснато обикалят доброволци на БЧК и хора с лепенка на връхните облекла, на която написа: Переводчик. „ Имате ли потребност от нещо? “, това е въпросът, който се чува съвсем на всяка минута. Помощниците са подготвени да донесат незабавно вода, кафе, чай, закуска и други
Както „ Сега “ към този момент писа, центърът на Централна гара работи от 16 март, повече от седмица. Предлага краткотрайно настаняване, изхранване, обработка на документи и обикновено здравно обслужване на хората, избягали от войната в Украйна. Работещите в него са готови и да обезпечават заслон на тези от пътуващите, които няма къде да отидат. „ Вие още ли сте тук?! “, чува се български женски глас. Оказва се доброволка, която през вчерашния ден е посрещнала и е помогнала при настаняването на майка с дете от Одеса, пристигнала с влака от Букурещ през Русе. Българката прави знак на преводача да се приближи. Става ясно, че украинката не е съумяла да се срещне с хората, при които е трябвало да отседне. Сега към този момент не знае и дали въобще може да разчита на тях. „ А къде е детето? “, пита доброволката. „ Спи там “, показва майката. „ Почакайте малко “, нашенката отривисто потегля нанякъде и след 5 минути още веднъж се връща. „ След малко ще ви вземат и ще ви откарат в хотел в Банкя. Там са настанени и други украинци “, оповестява тя. „ Наистина ли, доста благодаря! “, очите на дамата се изпълват с вяра.
Въпреки че центърът на Централна гара работи към този момент няколко дни, някои неразбории още не са изчистени. Компютрите в залата за регистрация към този момент са двойно повече спрямо първичните три бюра, обработката на документите отново върви постепенно. Получането на номер е основно в процеса по регистрация хората, които желаят да получат краткотрайна протекция. Въпросният ваучър може да бъде взет от бюрото „ Информация, където украинецът би трябвало да се яви там и да заяви трите си имена. Вместо него номерът може да бъде взет и от домакина му в България.
Следва обаче казусът. Въпреки че залата за регистрация работи от ранни зори до късно вечер, в случай че човек получи номера си след 10 часа сутринта, той сигурно няма да може да подаде документите си в същия ден. Затова от един миг нататък чиновниците на „ Информация “ категорично уведомяват посетителите, че номерът им важи за на следващия ден.
Причината е, че постоянно потокът от бежанци, които са пристигнали в София в предходни дни и които през днешния ден се редят на опашката, се смесва с потоците от влаковете на БДЖ и от частните рейсове, които карат украинци от чужбина и от други точки на България. Така информациятана формалния държавен уебсайт за бежанците -, че процедурата по приемане на статут на краткотрайна протекция трае от 5 до 15 минути, се оказва много неточна. На процедура тя трае към и над 24 часа, до момента в който човек успее да се добере до гишето, и още към час, до момента в който чиновниците обработят документите му. Системата за банкет евентуално би се подобрила доста, в случай че щабът за бежанците обособи още едно помещение, в което да се прави регистрация.
Не е ясно и дали медицинският екип на Централна гара е оборудван с всичко належащо, с цел да е в помощ на идващите от Украйна. Докато репортерът на „ Сега “ бе на гарата на 23 март, доброволец от БКЧ уведоми сътрудниците си, че на бременна жена й е прилошало и е належащо да й се премери кръвното. От диалога им стана ясно, че още в оборудването на медиците май няма стетоскоп.
Въпреки всички проблеми чувството в бежанския център е за благосклонност и предпочитание за помощ на украинците, които към този момент минаха и минават през него. Доказателство за това са децата. Техният брой в действителност е впечатляващ на фона на всички гости, само че все пак е същинска необичайност да се чуе детски рев. Децата се чувстват на несъмнено място, вкл.и заради многобройните служители на реда, следящи за реда. В помощ на майките е спретнат и комфортен детски ъгъл.
Доброволците оказват помощ сърцато на идващите от Украйна да не помнят за миг за кошмарите на войната. Едни посрещат и насочват прииждащите хора, други разтоварват и разпределят колета с помощи. Трети чистят и подреждат пространствата, в които пристигналите прекарват нощта. Още една група пък оказва помощ на търсещите краткотрайна протекция да приготвят документите си в залата за регистрация. В отговор на напъните на всеотдейните българи най-честата дума, която се чува в центъра, е: „ Спасибо! “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ