На българо-румънската граница при Дунав мост при Русе продължават да

На българо-румънската граница при Дунав мост при Русе не престават да се редят украински коли. Освен от Българския червен кръст тук към този момент има и представител на Община Русе, който да помогне с настаняването на тези, които нямат предварителна резервация в хотел или обезпечена квартира. Досега никой от преминаващите границата не е изискал статут на емигрант.

На граничния пункт Дунав мост срещаме Олександър Греков. Той е бесарабски българин, от Болград. Живее в България от 2 години. Когато се усложнила обстановката в Украйна, дружно с един другар тръгнали към румънската граница, с цел да оказват помощ на тези, които желаят да стигнат до България.

Много е неприятно. Хората бягат. Аз на границата бях в този момент в Румъния и …много ужасно. Всички желаят да се махнат. И доста хора, които никак нямат опция никаква да изкарат от градовете си, не в друга страна, ами от града си не могат да изкарат, тъй като е страшна работа, споделя Олександър Греков.

От румънската граница с него тръгнали Александра Златева и детето й. Тя също е бесарабска българка, от град Сарата, Одеска област.

Засега при нас не се стреля, само че афишират въздушна паника. На 20 километра от нас, Арциз, няколко пъти го обстрелваха, споделя Александра Златева.

И по този начин – решили, събрали багажа и тръгнали към София, където имат близки.

Много се тормозя за своя брачен партньор. Защото е ужасно, тъй като е война. Не знаем какво ще се случи… Ще останем в България, до момента в който в Украйна не настъпи мир, до момента в който не спрат да стрелят. Когато спрат, несъмнено, ще се върнем обратно… Сега това не е живот. Живот е, когато си у дома, добавя Александра Златева.

Ира Семидиевна е от Одеса. Пътува сама с трите си деца към Турция, където има родственици. И тя се тормози за мъжа си, който е останал в Украйна и всеки миг може да бъде мобилизиран.

Не може да се живее в Одеса. Хората спят по парковете. В метрото. Защото там непрестанно се стрелят… Всички се крият, има комендантски час от 7 вечерта до 6 сутринта. Не можеш да излезеш на улицата през нощта. По-добре е да не се излиза, тъй като може да те гръмнат. Прозорците са със спуснати щори, с цел да не се вижда светлина. Харков напълно го унищожиха. Не знам какво ще стане. Такъв безпорядък е. Толкова е комплицирано, споделя Ира Семидиевна.

Тръгнали са Одеса още на 24 февруари. В началото имали вяра, само че почнала последователно да понижава.

Ние останахме за малко в Приднестровието, там имаме родственици. Надявахме се всичко да завърши, да се договорят. Но не стана по този начин.

Ира Ефремова също е от Одеса. Пътува единствено с щерка си. Мъжът й работи в чужбина и към този момент ще остане там. В началото двете били за няколко дни в Молдова. Тази вечер ще пренощуват в България, а по-късно отпътуват към Гърция при другари. Планират нещата ден за ден. В очакване да се случи нещо положително.

Разтревожени сме, тъй като оставихме родственици в Украйна. Емоционално е комплицирано. Кой би си помислил, че прилежаща страна ще ни нападне, до момента в който всичко беше радостно, леко и свободно, споделя Ира.

И въпреки вярата още на следващия ден да спрат гърмежите, убийствата и разрушенията да понижава, не угасва напълно.

Ира Семидиевна: Искам всички да останат живи.

Ира Ефремова: Надяваме се. Всеки ден имаме вяра, че всичко скоро ще свърши.

Междувременно опашките по граничните пунктове не престават да порастват.