Акад. Лъчезар Трайков: Съветът на ректорите трябва да е както партньор, така и коректив на министъра
На 9 юни 2022 год. е планувано Общо заседание на Съвета на ректорите, с дневен ред избор на Председател и на другите управителни и контролни органи на гражданското съдружие.
До този миг предпочитание да се кандидатират за длъжността Председател на Съвета на ректорите са трима уважавани български професори: проф. Димитър Димитров, Ректор на УНСС; проф. Христо Белоев – учен на Българска академия на науките, Ректор на Русенския университет „ Ангел Кънчев “ и акад. Лъчезар Трайков - Ректор на Медицинския университет в София.
След изследване на въпросите, проблемите и мненията на ректори на висши учебни заведения и с ясно схващане за публичната значителност на казуса, редакцията на Епицентър.бг заключи и си разреши да зададе на претендентите за този публично влиятелен и виновен пост няколко въпроса.
По-малко от 24 часа след обявата получихме писмените отговори на посочените въпроси от акад. Лъчезар Трайков - учен на Българска академия на науките, Ректор на Медицинския университет в София, дмн и професор по неврология.
Публикуваме въпросите и отговорите на акад. Трайков:
- Kаква позиция ще защитавате, с цел да не допуснете форми на политически диктат в автономията на висшите учебни заведения: по какъв начин ще се противопоставите на опитите посредством фискални механизми, заложени в държавния бюджет, без разискване и реализиране на единодушие, да бъдат решавани основни въпроси за развиването на държавните висши учебни заведения? Примерите в това отношение са показателни: последният случай, обвързван с разпределението на 20 милиона за държавните висши учебни заведения, се обвърза с критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав, създадени в „ лабораторни условия “ съгласно субективните показа на министъра на образованието?
- Границите и параметрите на академичната автономност са заложени неслучайно на конституционно равнище. Това е ослепителен израз на публичните настройки при започване на Прехода, които уверено отделиха страната и най-много изпълнителната власт от решаването на чисто университетски въпроси. Докъде обаче се простира и какво съответно обгръща автономията е въпрос на чувство и спор. Напълно съм склонен, че в тази ситуация със злощастния §17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета границата на интервенция на страната беше прекрачена. Радостно е, че Министерството на образованието и науката прояви разсъдък и единствено установи тежките пороци на определеното законодателно решение. Този случай е червен сигнал, че при решаването на тези въпроси следва да има необятно авансово разискване, никакви опити да се употребяват сходни „ вратички” и механизми, с цел да се прокарат политически решения, да се разчита на опит в законотворчеството. Иначе се стига до обстановка на нарушение на разговора, а най-т ежката последица е загубата на доверие в институциите.
- Какви стъпки на законодателно равнище би трябвало да се подхващат за стабилизиране и развиване на научния капацитет на България? Поради ниските стойности на възнаграждение и остарялата материална база младежите не търсят научна кариера, а за жалост и част от одобрените учени също се насочват към друга реализация. Статистиката регистрира застрашително понижаване на университетския състав, като България към този момент е достигала сериозния най-малко по брой учени и рискува до няколко години да се лиши и от това съсловие. И то в условия на общество на знанието! Бихте ли упорствали, първоначално, да се анулира унизителната дискриминационна разпоредба с отстраняването на академични преподаватели, които са в най-творческата си възраст сред 65 и 70 години с цел да се закрепи, въпреки и краткотрайно, системата?
- Тук са смесени няколко паралелни въпроса. Няма претендент за управителен пост в страната, който да съобщи, че финансирането, което получава неговият сектор е задоволително и че няма да се бори за повишението му. Решението за привличане на младежите в университетите не трябва да бъде противопоставяно на опцията университетския състав, навършил 65-годишна възраст да продължи под някаква форма преподавателската и научната си активност. Такива форми и в този момент съществуват, евентуално би трябвало да се мисли за тяхната оптимизация, тъй като всеобщото повдигане на пенсионната възраст в другите браншове на заетостта прави сегашната граница в закона към този момент ненапълно изкуствена. Трябва да се сформира уравнение с най-малко две крайни цели – обезпечаване на тласък за младите учени, които да видят кариерен небосвод пред себе си, което е въпрос колкото на финансово подплатяване на напъните им, толкоз и на гарантиране, че избрани катедри и факултети няма да бъдат изкуствено „ запушени” от безконечни ръководители, и на основаване на механизъм за заслужено и учредено на справедливи правила приложение на §11 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗВО, даващ опция за удължение на трудовите контракти.
- Какво е отношението Ви към тезата, че българските висши учебни заведения са прекомерно доста и че би трябвало да се сплотяват. При състояние, че европейската процедура демонстрира, че редица страни с население, съпоставимо по брой с българското, поддържат двойно повече висши учебни заведения. Постановката за закриване или сливане на висшите учебни заведения се отнася единствено до държавните, а те играят значима роля, изпълнявайки непосредствени задания за развиването на българските райони. Предложението на министъра на образованието и науката - държавните висши учебни заведения да се понижат фрапантно (като сякаш се обединят) още веднъж бе направено „ на мрачно “ без полемика и публичен спор в Съвета на ректорите!
- България абсолютно има потребност от всички свои висши учебни заведения! Заявявам това намерено и смятам, че всеки опит по недоброволен метод този въпрос да бъде решаван, няма да срещне моята поддръжка. Същевременно с това българската просветителна система се среща с първата вълна на непозната по своите мащаби демографска злополука. Сегашният брой висши учебни заведения, не е загадка, че е завещан от края на социализма, когато България очакваше 9 милионния си гражданин.
Преброяването от предходната година ще даде доста мрачна картина и тя е, че освен е налице фрапантно понижаване на популацията, само че има и коренна смяна на възрастовата му конструкция. Съчетано с процесите на отвореност на просветителната ни система, настъпили след влизането ни в Европейския съюз, това значи, че „ гориво” от младежи за нея просто няма да има! Това е въпросът на въпросите – изкуствено поддържане на брой висши учебни заведения е невероятно за дълъг интервал от време. Дълг е на всички нас да погледнем и изговорим тези проблеми, да потърсим решения, да ги предложим на обществото, тъй като ние съществуваме точно поради него, а не поради самите себе си.
- Какви дейности ще предприемете при решаването на един от главните проблеми на университетите, а точно привличането и задържането на млади преподаватели? Не считате ли че, индикаторите в някои групи от минималните национални условия са повишени и биха попречили задържането на млади учени във висшите учебни заведения, което е един огромен проблем, изключително в региона на Информационните и информационни технологии?
- Осигуряването на възпроизводството на фрагменти в българските университети е основно при съществуването на толкоз доста провокации и благоприятни условия в другите стопански браншове. Особено видно е това в региона на осведомителните и информационните технологии, само че същото е годно и за медицината, правото, някои инженерни посоки. Решението за привличане на експерти от практиката за работа в университетите е първата добра стъпка в тази посока, само че за жалост, то не е извършено до дъно и синхронизирано с други наложителни ограничения. Това е значим диалог, който би трябвало да се организира сред представителите на практико-приложните университети, отрасловите съсловни организации на бизнеса в тези браншове и страната. Съветът на ректорите може да е подобаващ основател на сходен спор. Що се отнася до наукометричните условия – Вие давате още един мотив за какво те не би трябвало да бъдат идентични в направленията, разрастващи фундаментална просвета и в практико-приложните.
- Как ще отбраните българския народен интерес - правото на българските учени да работят в научни посоки, решаващи най-вече български въпроси? Тоест в областите на хуманитаристиката, обществените науки, юридическите науки, географията, геологията и така нататък? В новите промени на ППЗАСРБ се следи фиксиране върху изявления в списания, отразени съвсем само в две бази данни (Web of Science & Scopus), което по своята същина е унищожително за българската хуманитаристика и обществени науки. Тук поражда въпросът къде тогава е смисълът в обособените критерии по области, откакто има посоки, чиято видимост в базите данни е съвсем невъзможна?! А бихте ли споделили нещо и за фаворизираните издателства, които „ като му пристигна времето “ ще разберем кои са?
- Отиването в крайности не е добра политика в никоя област. Да, двете упоменати бази данни са световнопризнати и употребявани и обезпечават огромна степен на обективност. Същевременно обаче те имат и огромни дефекти, някои от които посочихте. Те мощно фаворизират избрани научни области и са съвсем напълно основани на англоезични изявления, платения им темперамент също е обект на рецензия. Аз бих насочил напъните на българската академична общественост и в друга посока – за какво не създадем изпитание за основаване на единна българска научна база данни, която да дава сходни наукометрични и аналитични данни за оповестените у нас научни писания? В сходно изпитание има смисъл. Резултатите от него няма да забележим незабавно, само че след време бихме имали артикул, който обективно ще дава спомагателна оценка на качеството на българката просвета.
- Какво ще предприемете с цел да намалите невижданата интервенция на профсъюз Висше обучение и просвета (ВОН) в работата на Съвета на ректорите?
- Синдикатите би трябвало да бъдат приближен помощник на ректорските управления. Те имат избран периметър, наличието в който е наложително, и различен, в който то е нежелателно. Аз имам вяра, че синергията сред синдикати и ректорски управления може да проработи в избрани области. Веднага бих инициирал основаването на работна група в границите на Съвета на ректорите, за концептуално изчистване на трудовоправните правила в региона на висшето обучение. Особено остро неяснотите и колизиите въздействат на нас, в медицинските университети, само че това е наболял проблем за всеки настоящ ректор и за всеки научен учител!
- Подкрепяте ли световната философия на министър Денков за промени в Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, свързани с минималните национални условия?
- Не бих се заел с разискването на термини като световна или радикална. За мен решението би трябвало да се търси в надграждането на в този момент настоящите таблици, а не в цялостното им прекрояване. Сегашните наукометрични правила бяха основани за пръв път в системата преди по-малко от 4 години. Те не са работили задоволително дълго, с цел да може да се реши обективно тяхната успеваемост и целенасоченост. Науката и образованието са консервативни структури, където скокообразна смяна на стандартите и условията – без предвидимост, поредност и предсказуемост не внася утешение, а в противен случай напряга хората. Затова е належащо да се направи необятна социална полемика какво в досегашните правила работи, какво – не и какво може да бъде усъвършенствано.
- Българската академична общественост поддържа БЕЗУСЛОВНОТО повишение на трудовите хонорари на българските учители. Уважаеми претенденти, бихте ли ни срещнали с вашите хрумвания за БЕЗУСЛОВНО повишение на стартовите заплати на преподавателите във висшите учебни заведения?
- Самото решение да се заложи минимална работна заплата в системата по определения от МОН преди 2 години метод, не е най-хубавото решение. Това е по този начин, тъй като е налице държавна интервенция в определянето на заплатите в самостоятелни финансово субекти, каквито са висшите учебни заведения. Имаше други механизми,които да стимулират ректорските управления да покачат минималната асистентска заплата. Ако бяха употребявани, те щяха да задействат и процеси на промени в други чувствителни браншове като атестациите и акредитациите. Така или другояче, това е към този момент определен модел и сме длъжни да забележим къде той работи добре и къде дава дефицити. Аз съм мощно обезпокоен, че има висши учебни заведения, които не могат да обезпечат към този момент заложените и признати прагове, а по какъв начин да чакаме да покрият вероятно по-високи? Има и университети, които с лекост надскачат поставената от страната и синдикатите минимална летва. Това демонстрира, че е налице прекомерно висока диференциация на финансовите благоприятни условия на обособените университети, което е мотив да се направи обзор на ред други детайли, формиращи издръжката на образованието и обезпечаването на научната активност.
- От постановките на ЗВО, а и от Устава на сдружението е ясно, че (поне на теория) Съвета на ректорите е самостоятелен орган. Какво вие и ръководения от вас Управителен съвет бихте създали и какво бихте трансформирали за реализиране на действителна независимост на дейностите си, без по директен или индиректен метод да зависите от мнението на политическата фигура Министър на образованието и науката (който и да е той)?
- Имунната система на Съвета на ректорите не трябва да бъде подценявана! Той има способността да се приспособява и трансформира функционалността си при положение на социална нужда от усилване на ролята му на коректив или на сътрудник на изпълнителната власт. По този метод той балансира и насочва в вярната посока министерството на образованието В годините съотношението на силите сред ректорите и министерството евентуално е варирало, само че точно в техния синхрон и взаимно ценене се крие триумфът или неуспехът на едно ръководство.
Мисля, че в мое лице ректорското съсловие може да откри рационален и пореден лидер, който да съблюдава вярната отдалеченост и да не позволява тя нито да става прекомерно къса, нито прекомерно далечна.
До този миг предпочитание да се кандидатират за длъжността Председател на Съвета на ректорите са трима уважавани български професори: проф. Димитър Димитров, Ректор на УНСС; проф. Христо Белоев – учен на Българска академия на науките, Ректор на Русенския университет „ Ангел Кънчев “ и акад. Лъчезар Трайков - Ректор на Медицинския университет в София.
След изследване на въпросите, проблемите и мненията на ректори на висши учебни заведения и с ясно схващане за публичната значителност на казуса, редакцията на Епицентър.бг заключи и си разреши да зададе на претендентите за този публично влиятелен и виновен пост няколко въпроса.
По-малко от 24 часа след обявата получихме писмените отговори на посочените въпроси от акад. Лъчезар Трайков - учен на Българска академия на науките, Ректор на Медицинския университет в София, дмн и професор по неврология.
Публикуваме въпросите и отговорите на акад. Трайков:
- Kаква позиция ще защитавате, с цел да не допуснете форми на политически диктат в автономията на висшите учебни заведения: по какъв начин ще се противопоставите на опитите посредством фискални механизми, заложени в държавния бюджет, без разискване и реализиране на единодушие, да бъдат решавани основни въпроси за развиването на държавните висши учебни заведения? Примерите в това отношение са показателни: последният случай, обвързван с разпределението на 20 милиона за държавните висши учебни заведения, се обвърза с критерии, индикатори и методика за атестиране на университетския състав, създадени в „ лабораторни условия “ съгласно субективните показа на министъра на образованието?
- Границите и параметрите на академичната автономност са заложени неслучайно на конституционно равнище. Това е ослепителен израз на публичните настройки при започване на Прехода, които уверено отделиха страната и най-много изпълнителната власт от решаването на чисто университетски въпроси. Докъде обаче се простира и какво съответно обгръща автономията е въпрос на чувство и спор. Напълно съм склонен, че в тази ситуация със злощастния §17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за бюджета границата на интервенция на страната беше прекрачена. Радостно е, че Министерството на образованието и науката прояви разсъдък и единствено установи тежките пороци на определеното законодателно решение. Този случай е червен сигнал, че при решаването на тези въпроси следва да има необятно авансово разискване, никакви опити да се употребяват сходни „ вратички” и механизми, с цел да се прокарат политически решения, да се разчита на опит в законотворчеството. Иначе се стига до обстановка на нарушение на разговора, а най-т ежката последица е загубата на доверие в институциите.
- Какви стъпки на законодателно равнище би трябвало да се подхващат за стабилизиране и развиване на научния капацитет на България? Поради ниските стойности на възнаграждение и остарялата материална база младежите не търсят научна кариера, а за жалост и част от одобрените учени също се насочват към друга реализация. Статистиката регистрира застрашително понижаване на университетския състав, като България към този момент е достигала сериозния най-малко по брой учени и рискува до няколко години да се лиши и от това съсловие. И то в условия на общество на знанието! Бихте ли упорствали, първоначално, да се анулира унизителната дискриминационна разпоредба с отстраняването на академични преподаватели, които са в най-творческата си възраст сред 65 и 70 години с цел да се закрепи, въпреки и краткотрайно, системата?
- Тук са смесени няколко паралелни въпроса. Няма претендент за управителен пост в страната, който да съобщи, че финансирането, което получава неговият сектор е задоволително и че няма да се бори за повишението му. Решението за привличане на младежите в университетите не трябва да бъде противопоставяно на опцията университетския състав, навършил 65-годишна възраст да продължи под някаква форма преподавателската и научната си активност. Такива форми и в този момент съществуват, евентуално би трябвало да се мисли за тяхната оптимизация, тъй като всеобщото повдигане на пенсионната възраст в другите браншове на заетостта прави сегашната граница в закона към този момент ненапълно изкуствена. Трябва да се сформира уравнение с най-малко две крайни цели – обезпечаване на тласък за младите учени, които да видят кариерен небосвод пред себе си, което е въпрос колкото на финансово подплатяване на напъните им, толкоз и на гарантиране, че избрани катедри и факултети няма да бъдат изкуствено „ запушени” от безконечни ръководители, и на основаване на механизъм за заслужено и учредено на справедливи правила приложение на §11 от Преходни и заключителни разпоредби на ЗВО, даващ опция за удължение на трудовите контракти.
- Какво е отношението Ви към тезата, че българските висши учебни заведения са прекомерно доста и че би трябвало да се сплотяват. При състояние, че европейската процедура демонстрира, че редица страни с население, съпоставимо по брой с българското, поддържат двойно повече висши учебни заведения. Постановката за закриване или сливане на висшите учебни заведения се отнася единствено до държавните, а те играят значима роля, изпълнявайки непосредствени задания за развиването на българските райони. Предложението на министъра на образованието и науката - държавните висши учебни заведения да се понижат фрапантно (като сякаш се обединят) още веднъж бе направено „ на мрачно “ без полемика и публичен спор в Съвета на ректорите!
- България абсолютно има потребност от всички свои висши учебни заведения! Заявявам това намерено и смятам, че всеки опит по недоброволен метод този въпрос да бъде решаван, няма да срещне моята поддръжка. Същевременно с това българската просветителна система се среща с първата вълна на непозната по своите мащаби демографска злополука. Сегашният брой висши учебни заведения, не е загадка, че е завещан от края на социализма, когато България очакваше 9 милионния си гражданин.
Преброяването от предходната година ще даде доста мрачна картина и тя е, че освен е налице фрапантно понижаване на популацията, само че има и коренна смяна на възрастовата му конструкция. Съчетано с процесите на отвореност на просветителната ни система, настъпили след влизането ни в Европейския съюз, това значи, че „ гориво” от младежи за нея просто няма да има! Това е въпросът на въпросите – изкуствено поддържане на брой висши учебни заведения е невероятно за дълъг интервал от време. Дълг е на всички нас да погледнем и изговорим тези проблеми, да потърсим решения, да ги предложим на обществото, тъй като ние съществуваме точно поради него, а не поради самите себе си.
- Какви дейности ще предприемете при решаването на един от главните проблеми на университетите, а точно привличането и задържането на млади преподаватели? Не считате ли че, индикаторите в някои групи от минималните национални условия са повишени и биха попречили задържането на млади учени във висшите учебни заведения, което е един огромен проблем, изключително в региона на Информационните и информационни технологии?
- Осигуряването на възпроизводството на фрагменти в българските университети е основно при съществуването на толкоз доста провокации и благоприятни условия в другите стопански браншове. Особено видно е това в региона на осведомителните и информационните технологии, само че същото е годно и за медицината, правото, някои инженерни посоки. Решението за привличане на експерти от практиката за работа в университетите е първата добра стъпка в тази посока, само че за жалост, то не е извършено до дъно и синхронизирано с други наложителни ограничения. Това е значим диалог, който би трябвало да се организира сред представителите на практико-приложните университети, отрасловите съсловни организации на бизнеса в тези браншове и страната. Съветът на ректорите може да е подобаващ основател на сходен спор. Що се отнася до наукометричните условия – Вие давате още един мотив за какво те не би трябвало да бъдат идентични в направленията, разрастващи фундаментална просвета и в практико-приложните.
- Как ще отбраните българския народен интерес - правото на българските учени да работят в научни посоки, решаващи най-вече български въпроси? Тоест в областите на хуманитаристиката, обществените науки, юридическите науки, географията, геологията и така нататък? В новите промени на ППЗАСРБ се следи фиксиране върху изявления в списания, отразени съвсем само в две бази данни (Web of Science & Scopus), което по своята същина е унищожително за българската хуманитаристика и обществени науки. Тук поражда въпросът къде тогава е смисълът в обособените критерии по области, откакто има посоки, чиято видимост в базите данни е съвсем невъзможна?! А бихте ли споделили нещо и за фаворизираните издателства, които „ като му пристигна времето “ ще разберем кои са?
- Отиването в крайности не е добра политика в никоя област. Да, двете упоменати бази данни са световнопризнати и употребявани и обезпечават огромна степен на обективност. Същевременно обаче те имат и огромни дефекти, някои от които посочихте. Те мощно фаворизират избрани научни области и са съвсем напълно основани на англоезични изявления, платения им темперамент също е обект на рецензия. Аз бих насочил напъните на българската академична общественост и в друга посока – за какво не създадем изпитание за основаване на единна българска научна база данни, която да дава сходни наукометрични и аналитични данни за оповестените у нас научни писания? В сходно изпитание има смисъл. Резултатите от него няма да забележим незабавно, само че след време бихме имали артикул, който обективно ще дава спомагателна оценка на качеството на българката просвета.
- Какво ще предприемете с цел да намалите невижданата интервенция на профсъюз Висше обучение и просвета (ВОН) в работата на Съвета на ректорите?
- Синдикатите би трябвало да бъдат приближен помощник на ректорските управления. Те имат избран периметър, наличието в който е наложително, и различен, в който то е нежелателно. Аз имам вяра, че синергията сред синдикати и ректорски управления може да проработи в избрани области. Веднага бих инициирал основаването на работна група в границите на Съвета на ректорите, за концептуално изчистване на трудовоправните правила в региона на висшето обучение. Особено остро неяснотите и колизиите въздействат на нас, в медицинските университети, само че това е наболял проблем за всеки настоящ ректор и за всеки научен учител!
- Подкрепяте ли световната философия на министър Денков за промени в Правилника за използване на Закона за развиването на университетския състав в Република България, свързани с минималните национални условия?
- Не бих се заел с разискването на термини като световна или радикална. За мен решението би трябвало да се търси в надграждането на в този момент настоящите таблици, а не в цялостното им прекрояване. Сегашните наукометрични правила бяха основани за пръв път в системата преди по-малко от 4 години. Те не са работили задоволително дълго, с цел да може да се реши обективно тяхната успеваемост и целенасоченост. Науката и образованието са консервативни структури, където скокообразна смяна на стандартите и условията – без предвидимост, поредност и предсказуемост не внася утешение, а в противен случай напряга хората. Затова е належащо да се направи необятна социална полемика какво в досегашните правила работи, какво – не и какво може да бъде усъвършенствано.
- Българската академична общественост поддържа БЕЗУСЛОВНОТО повишение на трудовите хонорари на българските учители. Уважаеми претенденти, бихте ли ни срещнали с вашите хрумвания за БЕЗУСЛОВНО повишение на стартовите заплати на преподавателите във висшите учебни заведения?
- Самото решение да се заложи минимална работна заплата в системата по определения от МОН преди 2 години метод, не е най-хубавото решение. Това е по този начин, тъй като е налице държавна интервенция в определянето на заплатите в самостоятелни финансово субекти, каквито са висшите учебни заведения. Имаше други механизми,които да стимулират ректорските управления да покачат минималната асистентска заплата. Ако бяха употребявани, те щяха да задействат и процеси на промени в други чувствителни браншове като атестациите и акредитациите. Така или другояче, това е към този момент определен модел и сме длъжни да забележим къде той работи добре и къде дава дефицити. Аз съм мощно обезпокоен, че има висши учебни заведения, които не могат да обезпечат към този момент заложените и признати прагове, а по какъв начин да чакаме да покрият вероятно по-високи? Има и университети, които с лекост надскачат поставената от страната и синдикатите минимална летва. Това демонстрира, че е налице прекомерно висока диференциация на финансовите благоприятни условия на обособените университети, което е мотив да се направи обзор на ред други детайли, формиращи издръжката на образованието и обезпечаването на научната активност.
- От постановките на ЗВО, а и от Устава на сдружението е ясно, че (поне на теория) Съвета на ректорите е самостоятелен орган. Какво вие и ръководения от вас Управителен съвет бихте създали и какво бихте трансформирали за реализиране на действителна независимост на дейностите си, без по директен или индиректен метод да зависите от мнението на политическата фигура Министър на образованието и науката (който и да е той)?
- Имунната система на Съвета на ректорите не трябва да бъде подценявана! Той има способността да се приспособява и трансформира функционалността си при положение на социална нужда от усилване на ролята му на коректив или на сътрудник на изпълнителната власт. По този метод той балансира и насочва в вярната посока министерството на образованието В годините съотношението на силите сред ректорите и министерството евентуално е варирало, само че точно в техния синхрон и взаимно ценене се крие триумфът или неуспехът на едно ръководство.
Мисля, че в мое лице ректорското съсловие може да откри рационален и пореден лидер, който да съблюдава вярната отдалеченост и да не позволява тя нито да става прекомерно къса, нито прекомерно далечна.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ