Превратът от 9 юни 1923 и неговите последици
На 9 юни 1923 година България осъмва с ново държавно управление. То идва на власт след боен прелом и с потушаване на юнското въстание на земеделците. За младежите през днешния ден това е единствено една сложна и неразбираема тематика в учебника по История и цивилизация, само че в случай че се вгледаме по-внимателно, ще забележим, че 9 юни е първата огромна крачка в разделянето на нашето общество. Това е първата крачка, от която няма връщане обратно.
Ако до 10 ноември събитията бяха изрично определяни като фашистки прелом, то през днешния ден от ден на ден фенове, само че и историци стартират да приказват даже за „ опит за възобновяване на демокрацията “. Според мен картината е доста по-сложна и не търпи етикети. В обществените спорове страните са доста, а освен положителните и неприятните, за жалост най-често резултатът от опълчването в обществото е разпад.
Това, на което малко експерти обръщат внимание е, че 9 юни ни демонстрира първото ясно опълчване на елементарни българи и елита на страната. Това е конфликт сред всички, които са изнесли на гърба си загубите от трите поредни войни, от националната злополука и тези, които са натрупали пари, вкарали са България в Първата международна война и още веднъж са поискали да ръководят.
Основата на събитията е много преди 1923 година Трябва да се върнем още във времето на влизането на страната ни в Голямата война. Надеждите за национално обединяване на българите са попарени след Междусъюзническата война. Страната ни е унищожена стопански и демографски, само че упоритостите на политическия хайлайф в последна сметка надвиват. Възможно е било и да не се стигне до присъединяване ни в бъдещата касапница. Без Дойран, без пробива при Добро поле. В Европа има страни, които остават отвън спора – общоизвестната Швейцария, само че и Испания, която печели извънредно доста от това, че продава артикули и оръжие и на двата воюващи лагера.
У нас тогава единствено две партии ясно и намерено се опълчват на влизането ни в спора – Земеделците отпред с Александър Стамболийски и тесните социалисти. Когато бойците се разпалват през септември 1918 година, държавното управление на Александър Малинов изважда от пандиза земеделските водачи, с цел да успокои обстановката, само че ненадейно Райко Даскалов оглавява въстанието. Все отново, ръководещите съумяват да разбият недоволните бойци, като избиват доста от тях. Германското командване този път включва в потушаването на революцията войските, които не е изпратило по-рано, с цел да могат нашите армии да устоят на фронта.
Страната ни излиза от войната в дълбока рецесия и индивидът, който я преодолява, е Александър Стамболийски. На изборите през 1919 година, политическата картина е радикално друга от всичко виждано до тогава. Български земеделски народен съюз печели 110 депутати, а тесните социалисти 47. Такава поддръжка за партиите на елементарните хора до този миг не е имало. Борис III разпорежда на Стамболийски да направи държавно управление с част от обичайните политици. Земеделският водач освен води тежките договаряния, само че и се нагърбва с възобновяване на политическата система и доверието в нея. Движението му е несъмнено с властнически темперамент. Идеите му опълчват града на селото. Политическата игра несъмнено не е почтена, на идващите два вота до преврата от 1923 година, земеделците касират депутатите на комунисти и други опозиционери, с цел да получат болшинство, а след това трансформират изборните правила. Така, при започване на 1923 година, те към този момент са с цялостно болшинство. Създадена е паравоенната Оранжева армия. На 17 септември 1922 година, в Търново нейните дружини пребиват делегатите на опозиционната коалиция Конституционен блок. Отношенията с Вътрешна македонска революционна организация се утежняват, поради доближаването с Кралството на сърби, хървати и словенци. Православната черква е недоволна от отнемането на част от парцелите ѝ. Офицерите виждат опасност в разрастването на въоръжените групи на Български земеделски народен съюз. Царят се усеща изолиран от политиката, а хайлайфът има цялостно право да се опасява за парцелите и живота си.
В същото време България стартира да се съживява. Частично е преодоляна рецесията от репарациите и несполучливите войни. Селото стартира да се надига заради помощта, идваща от държавното управление, а страната ни до началото на 50-те години е с земеделска стопанска система. Правителството на Стамболийски пази ползите на масата от елементарните българи, които живеят и работят на село. Проблем е, че се сблъсква и с комунистите, в които вижда сериозна политическа опасност поради тяхното възходящо въздействие. Това, което подписва смъртната му присъда е концепцията да търси отговорност на политиците,виновни за националната злополука. Инициативата за осъществяване на Държавен съд е подкрепена и от левицата. Това кара елита да задейства всичките си сили против земеделската заплаха.
Превратът е сбъднат с поддръжката на царя, класическите политици, офицерите, а хванатият Стамболийски е хвърлен на Вътрешна македонска революционна организация, които го убиват свиреп в личната му къща. Историята не свършва тук. Комунистическата партия в началото не поддържа въстанието на земеделците през юни, само че доста от организациите ѝ се включват в него без глоба на управлението. Терорът на новото държавно управление на Александър Цанков скоро застига и левите. Решението за въстанието през септември 1923 година е взето с напън от Коминтерна, само че към този момент е нужно поради репресиите.
Разделението у нас стартира с преврата изработен от елита. Елит, който се опасява от правдивост за грешките, които е направил, от националните произшествия, които е донесъл.
За страдание, този синдром на разделяне на ръководещи и ръководени остава при нас и до през днешния ден. А страната - това сме всички ние - остава единствено да го разберем и да си я върнем.
Ако до 10 ноември събитията бяха изрично определяни като фашистки прелом, то през днешния ден от ден на ден фенове, само че и историци стартират да приказват даже за „ опит за възобновяване на демокрацията “. Според мен картината е доста по-сложна и не търпи етикети. В обществените спорове страните са доста, а освен положителните и неприятните, за жалост най-често резултатът от опълчването в обществото е разпад.
Това, на което малко експерти обръщат внимание е, че 9 юни ни демонстрира първото ясно опълчване на елементарни българи и елита на страната. Това е конфликт сред всички, които са изнесли на гърба си загубите от трите поредни войни, от националната злополука и тези, които са натрупали пари, вкарали са България в Първата международна война и още веднъж са поискали да ръководят.
Основата на събитията е много преди 1923 година Трябва да се върнем още във времето на влизането на страната ни в Голямата война. Надеждите за национално обединяване на българите са попарени след Междусъюзническата война. Страната ни е унищожена стопански и демографски, само че упоритостите на политическия хайлайф в последна сметка надвиват. Възможно е било и да не се стигне до присъединяване ни в бъдещата касапница. Без Дойран, без пробива при Добро поле. В Европа има страни, които остават отвън спора – общоизвестната Швейцария, само че и Испания, която печели извънредно доста от това, че продава артикули и оръжие и на двата воюващи лагера.
У нас тогава единствено две партии ясно и намерено се опълчват на влизането ни в спора – Земеделците отпред с Александър Стамболийски и тесните социалисти. Когато бойците се разпалват през септември 1918 година, държавното управление на Александър Малинов изважда от пандиза земеделските водачи, с цел да успокои обстановката, само че ненадейно Райко Даскалов оглавява въстанието. Все отново, ръководещите съумяват да разбият недоволните бойци, като избиват доста от тях. Германското командване този път включва в потушаването на революцията войските, които не е изпратило по-рано, с цел да могат нашите армии да устоят на фронта.
Страната ни излиза от войната в дълбока рецесия и индивидът, който я преодолява, е Александър Стамболийски. На изборите през 1919 година, политическата картина е радикално друга от всичко виждано до тогава. Български земеделски народен съюз печели 110 депутати, а тесните социалисти 47. Такава поддръжка за партиите на елементарните хора до този миг не е имало. Борис III разпорежда на Стамболийски да направи държавно управление с част от обичайните политици. Земеделският водач освен води тежките договаряния, само че и се нагърбва с възобновяване на политическата система и доверието в нея. Движението му е несъмнено с властнически темперамент. Идеите му опълчват града на селото. Политическата игра несъмнено не е почтена, на идващите два вота до преврата от 1923 година, земеделците касират депутатите на комунисти и други опозиционери, с цел да получат болшинство, а след това трансформират изборните правила. Така, при започване на 1923 година, те към този момент са с цялостно болшинство. Създадена е паравоенната Оранжева армия. На 17 септември 1922 година, в Търново нейните дружини пребиват делегатите на опозиционната коалиция Конституционен блок. Отношенията с Вътрешна македонска революционна организация се утежняват, поради доближаването с Кралството на сърби, хървати и словенци. Православната черква е недоволна от отнемането на част от парцелите ѝ. Офицерите виждат опасност в разрастването на въоръжените групи на Български земеделски народен съюз. Царят се усеща изолиран от политиката, а хайлайфът има цялостно право да се опасява за парцелите и живота си.
В същото време България стартира да се съживява. Частично е преодоляна рецесията от репарациите и несполучливите войни. Селото стартира да се надига заради помощта, идваща от държавното управление, а страната ни до началото на 50-те години е с земеделска стопанска система. Правителството на Стамболийски пази ползите на масата от елементарните българи, които живеят и работят на село. Проблем е, че се сблъсква и с комунистите, в които вижда сериозна политическа опасност поради тяхното възходящо въздействие. Това, което подписва смъртната му присъда е концепцията да търси отговорност на политиците,виновни за националната злополука. Инициативата за осъществяване на Държавен съд е подкрепена и от левицата. Това кара елита да задейства всичките си сили против земеделската заплаха.
Превратът е сбъднат с поддръжката на царя, класическите политици, офицерите, а хванатият Стамболийски е хвърлен на Вътрешна македонска революционна организация, които го убиват свиреп в личната му къща. Историята не свършва тук. Комунистическата партия в началото не поддържа въстанието на земеделците през юни, само че доста от организациите ѝ се включват в него без глоба на управлението. Терорът на новото държавно управление на Александър Цанков скоро застига и левите. Решението за въстанието през септември 1923 година е взето с напън от Коминтерна, само че към този момент е нужно поради репресиите.
Разделението у нас стартира с преврата изработен от елита. Елит, който се опасява от правдивост за грешките, които е направил, от националните произшествия, които е донесъл.
За страдание, този синдром на разделяне на ръководещи и ръководени остава при нас и до през днешния ден. А страната - това сме всички ние - остава единствено да го разберем и да си я върнем.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ