На 9 ноември, се навършват 197 години от рождението на

На 9 ноември, се навършват 197 години от рождението на съветския публицист и драматург Иван Тургенев, първият огромен романист в съветската литература, занаятчия на психологическия разбор. Създава цяла поредност от романи, сред които „ Рудин ", „ Дворянско гнездо " и „ Бащи и деца ". В романа си " В навечерието " отразява устрема на българския народ към независимост. Да си напомним някои от най-популярните му мисли:

Портрет И.С. Тургенева ~ Василий Григорьевич Перов, 1872

Да порицава и да хока има право единствено този, който обича.

Жената освен може да разбере саможертвата, тя сама умее да се жертва.

Има три типа егоисти: егоисти, които живеят и разрешават на другите да живеят; егоисти, които живеят и не позволяват на другите да живеят; и най-после, егоисти, които не живеят и не дават на другите да живеят. По-голямата част от дамите принадлежи към третия тип.

Човек може всичко да разбере – и по какъв начин трепери ефирът, и какво става на слънцето; само че по какъв начин различен човек може да подсмърча по-иначе от него, това не може да го разбере.

Не ревнува този, у който няма най-малко капка вяра.

Любовта не е възприятие. Тя е болест, положение на тялото и душата. Поразява човек изненадващо, сходно на тресчица и холера.

Всяка обич - както щастливата, по този начин и нещастната - е същинско злополучие, когато й се отдаваш цялостен.

Само с помощта на нея, единствено на любовта се държи и се развива животът.

Бракът, учреден на взаимни склонности и на разум, е едно от най-големите богатства в човешкия живот.

Ако с младостта си отиваше и хубавото, то останалите възрасти от човешкия живот биха били дотам непоносими, че всеки щеше да си прерязва гърлото на тридесет и втората година. Много дрязги плуват в шумните талази на младостта и отплуват с тях, и въпреки всичко няма нищо по-хубаво от тези талази.

О, младост! Младост!… Може би цялата загадка на твоята хубост се състои не в това да имаш опция да направиш всичко, а във опцията да мислиш, че ще направиш всичко.

Ако стремежът произлиза от най-чист източник, той даже и да не се удаде изцяло, даже и да не доближи задачата си, отново може да донесе голяма изгода.

Ако чакате минутата, когато всичко, безусловно всичко ще бъде готово, то в никакъв случай няма да започнете.

Вие към момента не знаете дали имате гений? Дайте му време да съзрее; а даже и да се окаже, че го няма, белким на индивида му е нужен точно лиричен гений, с цел да живее и работи?

Всеки от нас има една котва, от която, в случай че самичък не пожелае, в никакъв случай не може да се откъсне - чувството за дълг.

Всяка молитва се свежда до следното: " Велики Боже, направи по този начин, че две и две да не прави четири. "

Да, правилно е споделил някой за самоубийците: до момента в който не изпълнят своето желание, никой не им вярва; а изпълнят ли го – никой не ги съжалява.

Добро по предписание не е положително.

Древните гърци не инцидентно казвали, че последният и максимален подарък на боговете за индивида е възприятието за мярка.

Думата " на следващия ден " е измислена за нерешителните хора и децата.

Искаш ли да бъдеш благополучен? Научи се да страдаш!

Човек, който с ядосва на личната си болест, сигурно ще я преодолее.

Когато се свършат донкихотите, ще се затвори и книгата на Историята. В нея повече няма да има какво повече да се чете.

Който е живял, само че не е станал благосклонен към другите, той самичък не заслужава състрадание.

Няма нищо по-тягостно от съзнанието за осъществената нелепост.

Който се стреми към висока цел, той не би трябвало да мисли за себе си.

Затова са децата - да не им е скучно на родителите.

На човек постоянно му става някак съзнателно и неудобно, когато самичък наговори доста неща.

Нашите дефекти порастват на една почва с достолепията ни, и е мъчно да изтръгнем едните, щадейки другите.

Не единствено в стиховете има лирика - тя се разлива на всички места, тя е към нас. Погледнете тези дървета, това небе - отвсякъде струи хубост и живот, а където има хубост и живот, там има и лирика.

Скептицизмът постоянно се е отличавал с безплодност и изтощение.

Жалък е този, който живее без идеали!

Спори с човек, по-умен от теб: той ще те победи, само че от това проваляне ти ще извлечеш изгода за себе си. Спори с човек еднакъв по разум на теб: никой няма да победи, само че в последна сметка ще изпиташ наслаждение от битката. Спори с човек с по-слаб разум: спори не от предпочитание за победа, а тъй като можеш да му бъдеш потребен. Спори даже и с простака! Няма да получиш нито популярност, нито изгода… Но за какво пък от време на време да не се позабавляваш!

Нищо по този начин не освобождава индивида, както знанието…

Нищо не е по-лошо от щастието, което идва прекомерно късно.

Смъртта е остаряла смешка, само че всеки се сблъсква с нея, като че ли е нова.

Човекът без себелюбие е незабележим. Самолюбието е архимедовия лост, посредством който може да бъде преместена Земята.

Щастието е като здравето: когато не го забелязваш, значи го има.

Щастието няма утринен ден, няма и вчерашен ден, то не помни отминалото, не мисли за бъдещето, то има единствено настояще - и то не ден, а мигновение.

Не виждам за какво би трябвало да бъде невероятно човек да показва всичко, което му пристигна на разум.

Природата не се интересува от логика… Тя си има своя лична, която ние не разпознаваме и признаваме, до момента в който не ни размаже.

* Портрет И.С. Тургенева ~ Василий Григорьевич Перов, 1872