Втора световна война: Подписана е капитулацията на Германия пред СССР
На 9 май 1945 година фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписва безусловната капитулация на Германия, с което публично се поставя завършек на Втората международна война в Европа. Роден през 1882 година, Кайтел е боен от кариерата. По време на Първата международна война се бори на Западния фронт, а след нея остава в новосъздадения Райхсвер и на работа в министерството на защитата.
През 1935 година оглавява новосъздадения Вермахт, а през 1938 година - Върховното командване на въоръжените сили на Третия райх. От 1940 година е фелдмаршал. По време на Втората международна война Кайтел се демонстрира като мек и внимателен пълководец - той поучава Хитлер да не атакува Франция и е срещу интервенция " Барбароса " против Съюз на съветските социалистически републики. И в двата случая след началото на бойните дейности подава оставка, която не е призната.
След 1942 година престава да опонира на заповедите на Хитлер и си печели прозвището Lakaitel (кланящо се магаре). Фелдмаршалът играе значима роля при осуетяването на опита за прелом от 20 юли 1944 година На 8 против 9 май 1945 година той се оказва единственият почитан немски офицер в Берлин, кадърен да подпише капитулацията на Германия. Кайтел е задържан на 13 май по обвинявания в обмисляне и осъществяване на нападателна война, военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Защитната му защита, че е следвал заповеди, е отхвърлена и през 1946 година той е обесен. Молбата му да бъде разстрелян не е почетена.
Историците постоянно спорят какви подбуди са предиздвикали нацистка Германия да стартира войната против Съюз на съветските социалистически републики. Тук разногласието може да бъде безконечен, имайки поради безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да приказва обстойно и нашироко за нуждата за Райха от руските въглища, нефт и желязо, а в други – да се изрича по обособени аспекти на " източната политика ", да приказва за своето отношение към славяните. Но като цяло ясно може да се наблюдава концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на Съюз на съветските социалистически републики и населяващите го нации.
Говорейки за характера на спора, несъмнено за нацистка Германия това е война за заличаване, а за Съюз на съветските социалистически републики – война за оцеляване, за правото на неговите нации на съществувание. Втората международна война не може да бъде сведена единствено до описанието на бойните дейности. Една от нейните малко познати страни е съответното реализиране на нацистките проекти в завладените руски земи. Окупираните територии на Съюз на съветските социалистически републики се разчленяват на обособени елементи. Прибалтика и по-голямата част от Беларус са включени в райхскомисариата " Остланд ", Украйна и южните региони на Беларус – в състава на райхскомисариата " Украйна ". Двата райхскомисариата са третирани като региони, подлежащи на " колонизация ", т.е. в превръщането им в колонии на Райха, което се реализира през цялото време на войната. Бесарабия и земите сред реките Днестър и Южен Буг се окупират от Румъния. Част от Литва и Беларус образуват окръг " Белосток " и са включени директно в Райха, част от Западна Украйна е оповестена за генерал-губернаторство. Районите към фронтовата линия са под директното ръководство на Вермахта.
За ръководството на завладените земи дава отговор министерството по въпросите на източните територии, а полицейската власт е в ръцете на райхсфюрера на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер. Всички запаси в завоюваните области са оповестени за благосъстоятелност на Райха. След Вермахта в окупираните територии навлизат както служители, по този начин и представители на огромните концерни /Круп и др./, които слагат под собствен надзор индустрията. Около 22 милиона души са били привлечени да работят " в името на немските цели и под немски контрол ". В заводите е въведен насилствен, на процедура рабски труд. Работният ден е бил с дълготрайност 14-16 часа в денонощие. Храната е била извънредно нищожна. От първите дни на войната окупационните управляващи афишират, че земята и колхозното имущество минават в тяхна благосъстоятелност. Колхозният строй е непокътнат, с цел да се конфискува гладко земеделската продукция за потребностите на Райха. По-късно тази политика се диференцира с въвеждане на общинна форма на земеделие. На окупираните територии хитлеристите не разрешават всички публични организации, провеждането на манифестации и събрания, затварят театрите, музеите, университетите, учебните заведения и дори детските градини. Една от най-трагичните страници на Великата Отечествена война е историята на " остарбайтерите " /източните работници/. По руски данни, в Райха са изпратени 5,3 милиона руски жители, по немски – 2,8 милиона души. Разликата се изяснява с това, че немската статистика регистрира " остарбайтерите ", които са в рамките на Германия до 1937 година, до момента в който техният труд е бил употребен във всички окупирани от нацистите страни.
Около 2,2 милиона " остарбайтери " умират през годините на войната. Друга трагична страница е нацисткият плен. По немски източници, в качеството на военнопленници, измежду които са включени освен бойците на Червената войска, а всички способни да носят оръжие, са взети 5,7 милиона руски жители. Около 1 милион пленници в годините на войната наложително или непринудено показват " предпочитание да оказват помощ " на хитлеристите. В концентрационните лагери умират 3,3 милиона пленени /57%/, от тях съвсем 2 милиона души до февруари 1942 година Гибелта на такова голямо количество хора е обвързвано с неудовлетворителните условия на превозване, настаняване и наличие на пленниците, както и с преднамереното им изтребване. Първата работа е било да се отделят и разстрелят комисарите /комунистите/, " евреите " и други " радикални и нездравословни детайли ". На окупираните територии и в Райха нацистите построяват гъста мрежа от огромни и по-малки концлагери. Пленниците са държани в студени и непригодни за живот пространства. Храната е била минимална. Разработен е дори " самун за руснаци " по специфична рецепта.
Войната с нацистка Германия е извънредно тежко тестване за Съюз на съветските социалистически републики. Зад фасадата на успеха се крият доста тежки рани, проблеми и пороци, които оказват въздействие на по-нататъшното развиване на Съюз на съветските социалистически републики. Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги прави оценка на 7 милиона души. През 50-те години на предишния век е посочена друга цифра – общите загуби надвишават 20 милиона, което е по-близо до истината. След разсекретяването на документите излиза наяве, че загубите на Червената войска са 8,7 милиона души. Освен тях има доста ранени и осакатени. В същото време демографите правят оценка общите загуби на Съюз на съветските социалистически републики на 27 милиона души. Съюз на съветските социалистически републики излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана стопанска система, с едностранно развъртян военно-промишлен комплекс, с нарушена обществена конструкция, с още по-разрушена, в сравнение с преди войната обществена сфера.
Източник: Уикипедия
През 1935 година оглавява новосъздадения Вермахт, а през 1938 година - Върховното командване на въоръжените сили на Третия райх. От 1940 година е фелдмаршал. По време на Втората международна война Кайтел се демонстрира като мек и внимателен пълководец - той поучава Хитлер да не атакува Франция и е срещу интервенция " Барбароса " против Съюз на съветските социалистически републики. И в двата случая след началото на бойните дейности подава оставка, която не е призната.
След 1942 година престава да опонира на заповедите на Хитлер и си печели прозвището Lakaitel (кланящо се магаре). Фелдмаршалът играе значима роля при осуетяването на опита за прелом от 20 юли 1944 година На 8 против 9 май 1945 година той се оказва единственият почитан немски офицер в Берлин, кадърен да подпише капитулацията на Германия. Кайтел е задържан на 13 май по обвинявания в обмисляне и осъществяване на нападателна война, военни закононарушения и закононарушения против човечеството. Защитната му защита, че е следвал заповеди, е отхвърлена и през 1946 година той е обесен. Молбата му да бъде разстрелян не е почетена.
Историците постоянно спорят какви подбуди са предиздвикали нацистка Германия да стартира войната против Съюз на съветските социалистически републики. Тук разногласието може да бъде безконечен, имайки поради безкрайните импровизации на фюрера. Съдейки по речите му, в едни случаи той може да приказва обстойно и нашироко за нуждата за Райха от руските въглища, нефт и желязо, а в други – да се изрича по обособени аспекти на " източната политика ", да приказва за своето отношение към славяните. Но като цяло ясно може да се наблюдава концепцията за расово-идеологическа война, целяща унищожаването на Съюз на съветските социалистически републики и населяващите го нации.
Говорейки за характера на спора, несъмнено за нацистка Германия това е война за заличаване, а за Съюз на съветските социалистически републики – война за оцеляване, за правото на неговите нации на съществувание. Втората международна война не може да бъде сведена единствено до описанието на бойните дейности. Една от нейните малко познати страни е съответното реализиране на нацистките проекти в завладените руски земи. Окупираните територии на Съюз на съветските социалистически републики се разчленяват на обособени елементи. Прибалтика и по-голямата част от Беларус са включени в райхскомисариата " Остланд ", Украйна и южните региони на Беларус – в състава на райхскомисариата " Украйна ". Двата райхскомисариата са третирани като региони, подлежащи на " колонизация ", т.е. в превръщането им в колонии на Райха, което се реализира през цялото време на войната. Бесарабия и земите сред реките Днестър и Южен Буг се окупират от Румъния. Част от Литва и Беларус образуват окръг " Белосток " и са включени директно в Райха, част от Западна Украйна е оповестена за генерал-губернаторство. Районите към фронтовата линия са под директното ръководство на Вермахта.
За ръководството на завладените земи дава отговор министерството по въпросите на източните територии, а полицейската власт е в ръцете на райхсфюрера на Секретен сътрудник Хайнрих Химлер. Всички запаси в завоюваните области са оповестени за благосъстоятелност на Райха. След Вермахта в окупираните територии навлизат както служители, по този начин и представители на огромните концерни /Круп и др./, които слагат под собствен надзор индустрията. Около 22 милиона души са били привлечени да работят " в името на немските цели и под немски контрол ". В заводите е въведен насилствен, на процедура рабски труд. Работният ден е бил с дълготрайност 14-16 часа в денонощие. Храната е била извънредно нищожна. От първите дни на войната окупационните управляващи афишират, че земята и колхозното имущество минават в тяхна благосъстоятелност. Колхозният строй е непокътнат, с цел да се конфискува гладко земеделската продукция за потребностите на Райха. По-късно тази политика се диференцира с въвеждане на общинна форма на земеделие. На окупираните територии хитлеристите не разрешават всички публични организации, провеждането на манифестации и събрания, затварят театрите, музеите, университетите, учебните заведения и дори детските градини. Една от най-трагичните страници на Великата Отечествена война е историята на " остарбайтерите " /източните работници/. По руски данни, в Райха са изпратени 5,3 милиона руски жители, по немски – 2,8 милиона души. Разликата се изяснява с това, че немската статистика регистрира " остарбайтерите ", които са в рамките на Германия до 1937 година, до момента в който техният труд е бил употребен във всички окупирани от нацистите страни.
Около 2,2 милиона " остарбайтери " умират през годините на войната. Друга трагична страница е нацисткият плен. По немски източници, в качеството на военнопленници, измежду които са включени освен бойците на Червената войска, а всички способни да носят оръжие, са взети 5,7 милиона руски жители. Около 1 милион пленници в годините на войната наложително или непринудено показват " предпочитание да оказват помощ " на хитлеристите. В концентрационните лагери умират 3,3 милиона пленени /57%/, от тях съвсем 2 милиона души до февруари 1942 година Гибелта на такова голямо количество хора е обвързвано с неудовлетворителните условия на превозване, настаняване и наличие на пленниците, както и с преднамереното им изтребване. Първата работа е било да се отделят и разстрелят комисарите /комунистите/, " евреите " и други " радикални и нездравословни детайли ". На окупираните територии и в Райха нацистите построяват гъста мрежа от огромни и по-малки концлагери. Пленниците са държани в студени и непригодни за живот пространства. Храната е била минимална. Разработен е дори " самун за руснаци " по специфична рецепта.
Войната с нацистка Германия е извънредно тежко тестване за Съюз на съветските социалистически републики. Зад фасадата на успеха се крият доста тежки рани, проблеми и пороци, които оказват въздействие на по-нататъшното развиване на Съюз на съветските социалистически републики. Грандиозни са човешките загуби. Самият Сталин ги прави оценка на 7 милиона души. През 50-те години на предишния век е посочена друга цифра – общите загуби надвишават 20 милиона, което е по-близо до истината. След разсекретяването на документите излиза наяве, че загубите на Червената войска са 8,7 милиона души. Освен тях има доста ранени и осакатени. В същото време демографите правят оценка общите загуби на Съюз на съветските социалистически републики на 27 милиона души. Съюз на съветските социалистически републики излиза от войната с десетки хиляди разрушени градове и села, с деформирана стопанска система, с едностранно развъртян военно-промишлен комплекс, с нарушена обществена конструкция, с още по-разрушена, в сравнение с преди войната обществена сфера.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ