На 9 май – Деня на победата, един от хората,

На 9 май – Деня на успеха, един от хората, които побеждават нацизма във Втората международна война Булат Окуджава, който отива на фронта на 17 като доброволец, би станал на 100 години.

Човекът от ул. Безбожна (такъв е действителният му адрес), който в най-безбожното време във всяко свое стихотворение, превърнато с три акомпанимента в ария, освен загатва Бога, само че и смисъла на вярата. И негова не е единствено класиката Ваше благородие... или Десети наш десантен батальон: най-човешката и най-личната от песните за войната.

Сега разбирам за какво майка ми одобри като висша засегнатост, когато при раздялата вторият й брачен партньор скъса лентата на изявлението й с Окуджава, правено в онази ера, на тогавашните Световни писателски срещи в София, в паркхотел Москва, и което смяташе за най-хубавото в своята повече от 30-годишна кариера, без значение че беше разговаряла с нобелисти, с най-хубавите пера от цялата планета и освен.

Може би и най-хубавото изявление на евродепутата Елена Йончева отново беше с Окуджава, само че към този момент през 90-те и в Москва, който пред нея сподели, че общото сред българите и руснаците е лудостта, вместо да вдигнат 100 пъти по 10 кг и да не ги усетят, на живот и гибел да бъдат подготвени на героизма и безумието да ги вдигнат едновременно, което я стане, само че по-вероятно - не стане.

За какво иде тирада ли? Ето директен превод на Молитвата на Окуджава (според него на Франсоа Вийон):

Докато Земята се върти,

Докато още е ярка светлината,

Господи, дай на всекиго

Каквото си няма.

На умния дай глава,

На страхливия – кон.

Дай на щастливия пари

И не забравяй за мен.

Докато Земята още се върти,

Господи, твоя власт!

Дай на захласнатия от властта

Да се навластва власт.

Дай мирис на великодушния

Поне до края на деня

На Каин дай разкайване

И не забравяй за мен...

Господи, мой Боже,

Зеленооки мой!

Докато Земята се върти

И сама си се чуди.

Докато още стигат

Времето и огънят,

Дай на всекиго по немного

И не забравяй за мен.

Окуджава е част от така наречен Шестдесетници – огромните поети на 60-те години, различен от които – Евгений Евтушенко, също чест посетител на нашите, софийските Писателски срещи, формулира всичко във фразата: „ Поетът в Русия е повече от стихотворец ”.

Тези хора рецитират пред игрища, изпълнени с десетки хиляди обожаващи ги души, по тази причина и имат това самочувствие – те са това, което са рокзвездите от другата страна на Желязната завеса. Евтушенко, Окуджава, Ахмадулина, Вознесенский, към които се върти и поема хрумвания Висоцкий. За разлика от него те не карат частни Мерцедеси, не вършат позволение от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) визити в другояче неразрешените Ню Йорк и Париж, не им дават да се женят за френски артистки.

За цялата тази суетност на славата нашият древен през днешния ден воин написа друго популярно свое създание, познато най-много като ария:

Дайте да възклицаваме, един на различен да се възхищаваме,
От високопарни слова не трябва да се притесняваме.
Давайте да си споделяме един на различен похвали —
всичко това са на любовта щастливите моменти.

Давайте да тъжим и плачем искрено
Ту дружно, ту на смени.

Ненужно е да се придава значение на злословието —
доколкото тъгата постоянно съседства с любовта.

Дайте да се разбираме с половин дума,
За да можем, сбъркали един път, да не бъркаме още веднъж.
Дайте да живеем във всичко отдавайки се —
че животът е един подобен къс.

Борис Ангелов

създател: СЛАВА
...