Защо лошите в киното се превърнаха в добри и станаха кумири?
Замисляли ли сте се върху концепцията за подкрепянето на антигонистите във всяко едно изкуство? Антигонистът най-често играе ролята на отрицателната страна, на злодеят, на врагът, на съперникът в една пиеса, в една книга, в една история и най-често в киното. Срещу него стои по този начин наречения протагонист, който би трябвало да е тъкмо противоположното, той е героят, той е движещата мощ в една книга или филм. Тези герои, желаеме или не, най-често са образа на едно цяло, не могат да съществуват един без различен, тъй като тогава няма да имаме история. Прословутата борба сред положителното и злото, може да се види и във всекидневния живот, само че единствената разлика е, че ние сами избираме героите си.
Различните проучвания в тази посока ще разкрият и обстоятелствата, всеки човек обича новобранците. В доста връзки ще видим, че даже киното основава доста такива герои, а още през 60-те години в живия живот ще открием, че Съединени американски щати има цяла серия такива и продължава тази идеология. Доналд Тръмп е тъкмо подобен образец, за него се приказва, само че единствено се приказва, че построява себе си от нулата, благодарение на някой различен милион от роднините, само че продължава напред и явно знае какво да прави с тях.
От другата страна ще забележим, че наклонността също не е дребна с президенти като Джими Картър, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и Барак Обама. Всеки един от тях изплува от дълбините и благодарение на верен ПР и добре написани речи, не можем да отречем, че се ражда изключително забавна симбиоза.
Ако кажете, че това важи единствено за американците – грешите! Идеологически видяно, същата концепция се продава и в България, само че с необикновен минус, ние постоянно избираме доста неверните страни за образец. Жалейката по мафиоти, проведена престъпност и основаването на най-различни незаконни организации е допустимо най-хубавият образец. И през днешния ден ще откриете, че в обществените мрежи има много тъгуващи по персони като Васил Илиев или братя Галеви.
Няма сюрпризирани, въпреки и доста пъти имена като Георги Стоев да разказваха същинската страна на живота от другата страна. Беззаконието и неналичието на съответни ограничения и вярна политика, родиха идеали от другата страна, където прекосяването на закона се разказва като стъпването в парадайса. Изведнъж животът става по-розов, по-бърз и първокласен, само че върху цената на доста други животи. И защото сме привикнали да вървим напред с мотото „ Законът е врата в полето и единствено идиотът минава през нея. “, не чакаме ярко бъдеще, прочее решаваме да не чакаме нищо и да търсим разновидности за заобикалянето на всички типове правни правила, въпреки всичко никой не желае да бъде балъкът в една сходна обстановка.
И има рационално пояснение за тази концепция, въпреки всичко не е мъчно да открием, че филмите, които Холивуд създава, множеството от тях, постоянно са създадени върху тази концепция. Антигонистът или злодеят, те са надалеч по-интересни и приятни за гледане. През 70-те години се появяват филми като „ Бони и Клайд “, „ Буч Касиди “, „ Кръстникът “, „ Шофьор на Такси “ и още доста други. Това, което мнозина не помниха е, че приказваме за филми, за мястото, където фантазията и действителността могат умерено да танцуват своят хубав танц и да карат повече хора да си купуват билети.
Не споделяме, че няма протагонисти, дано не забравяме, че филми като „ Мръсният Хари “ се считат за класика, само че когато малкия екран стартира да дава светлина на другата позиция – този извънредно комфортен образец – сериали като „ Семейство Сопрано “, „ Breaking Bad “ и още доста други, действително започнаха да демонстрират, че не е чак толкоз зле да бъдеш от другата страна на барикадата, прочее, демонстрацията най-често е, че това е целесъобразното.
Точно тези излъчвания, изключително във времето, в което пандемията се трансформира в причина за затварянето на работни позиции и заличаването на цели бизнеси, тъкмо сериали като „ Семейство Сопрано “ са нарастнали с към 179%. Тоест съвсем два пъти повече, в сравнение с в обикновено работно време. И след приключването на сериала, редица интернет звезди не престават да го разясняват и да развиват неговата известност.
Искате български еквивалент, когато се появи родният „ Под Прикритие “, Българска национална телевизия успяваше не просто да взриви класациите за най-любимо занятие на българите в неделя вечер, само че и по-късно да го продаде на друга телевизия, да го пусне в Нетфликс и да продължава да го излъчва в целия свят. Родното творчество живее собствен личен живот, само че и ясно ни демонстрира, че любовта към антигоностите и разказването на история, позиционирана доста надалеч от закона, може да показа напълно друга по-красива действителност.
Да, светът не е розов и от време на време е по-лесно да се създадат по-лесните решения, въпреки всичко е ясно на всеки, че цялото ни общество, освен това освен нашето, съществува върху концепцията за общо единодушие със законите. Ние се доверяваме даже и когато седнем зад кормилото, че индивидът, който кара с нас, съблюдава същите закони и е учил един и същи устав.
Това е и повода да не сме толкоз сюрпризирани, когато в едно ПТП – част от съвсем всяка новинарска емисия – никой не е сюрпризиран от конфликтът сред лъскаво возило и автомобил, който живее своя финален живот, маскиран като нов импорт от Германия или друга страна. При неналичието на закони, неналичието на видимост на същите, както и дежурното наказване на елементарния човек, възпитанието и приемането на кумири от тъмната страна, няма да изненада никого. Учени и писатели обръщат внимание на обстоятелството, че когато една страна тръгне надолу, всички филми и книги, показващи упадъка ѝ, стартират да се гледат и изкупват с голяма скорост.
Ето за какво с появяването на Уолтър Уайт беше ясно, че всеки ще обикне концепцията за елементарния образован човек, играл по разпоредбите и изгубил всичко. Изведнъж имаше повече религия в проведената престъпност и мафията, в сравнение с в законите и обстоятелството, че държавният уред е безпомощен и отхвърля да помогне.
Не инцидентно се беше появила и шегата, че в случай че сюжетът на този сериал се ражда в Канада, най-вероятно нямаше да има никакъв филм, защото героят щеше да стартира своето лекуване съвсем незабавно. Истината е, че сходни сюжети и литература се раждат, с цел да покажат и подчертаят доста ясно всичко това, което унищожава и обърква есенцията на елементарния човек. Вярвате или не, тематиките са били същите преди двете международни войни, освен това освен в Съединени американски щати, а и в Европа и даже България.
Идеята за елементарния човек, който повежда революцията и постила пътя на останалите с розови цветове, стартира да се харесва, никой не обръща внимание на отрицателната страна, която е животът на милионите, които ще бъдат наранени от тези дейности.
Във времето на разпад, критици като Алан Сепинуол приказват за края на американската фантазия, която ясно демонстрира, че идва времето на бездънен цинизъм към човечеството. Тук идват красивите черни комедии, които приспиват и последната капка разсъдък. Преди да пристигна този интервал, множеството фенове се радват на комедиите, смехът е лекарство, преди да отстъпи на брутализма.
Това изяснява и за какво всеки идващ воин става все по-черен и по-жесток, за какво продължаваме да потъваме надолу към заешката дупка. От „ Семейство Сопрано “, започнахме да ставаме очевидци на други по-мрачни истории като господин Томпсън от „ Boardwalk Empire “, серийният палач Декстър Морган, Дон Драпър от „ Mad Men “ и още доста други.
Американският фен, който израства в една страна, построена най-вече от нарушители, познава този хабитат, осъзнава и за какво това постоянно го притегля. В България виждаме сходни претекстове, въпреки всичко „ Под Прикритие “ не беше единственият престъпен филм, който направи възторг, дано не забравяме, че „ Огледалото на дявола “ беше абсурден сериал от няколко епизода, който показваше още по-жестоката дивотия.
Истината е, че когато обичаният на доста „ комунизъм “ си отива, същият остарял режим основава въпросните антигонисти, те се трансформират в мъченици и през днешния ден даже получават своите лаврови венци. Отварянето на една голяма пропаст сред положително и зло, ясно ни демонстрира, че оня толкоз тайнствен преход, който всички чакаха, е в застой, дори заледен, изключително в случай че следите престъпните вести.
Липсва ни положителният образец, липсва ни законът, липсва ни и справедливостта, само че защото години наред продължаваме да повтаряме, че тъкмо „ Законът е врата в полето и единствено простакът минава през нея. “, всяко последващо знамение е за три дни, от време на време и по-малко. Това е и повода постоянно, най-малко малко, да сме на страната на антигониста, на оня, който взема решение, че няма да играе в груповата конвенция на едно общество.
Източник:
създател: СЛАВА
...
Различните проучвания в тази посока ще разкрият и обстоятелствата, всеки човек обича новобранците. В доста връзки ще видим, че даже киното основава доста такива герои, а още през 60-те години в живия живот ще открием, че Съединени американски щати има цяла серия такива и продължава тази идеология. Доналд Тръмп е тъкмо подобен образец, за него се приказва, само че единствено се приказва, че построява себе си от нулата, благодарение на някой различен милион от роднините, само че продължава напред и явно знае какво да прави с тях.
От другата страна ще забележим, че наклонността също не е дребна с президенти като Джими Картър, Роналд Рейгън, Бил Клинтън и Барак Обама. Всеки един от тях изплува от дълбините и благодарение на верен ПР и добре написани речи, не можем да отречем, че се ражда изключително забавна симбиоза.
Ако кажете, че това важи единствено за американците – грешите! Идеологически видяно, същата концепция се продава и в България, само че с необикновен минус, ние постоянно избираме доста неверните страни за образец. Жалейката по мафиоти, проведена престъпност и основаването на най-различни незаконни организации е допустимо най-хубавият образец. И през днешния ден ще откриете, че в обществените мрежи има много тъгуващи по персони като Васил Илиев или братя Галеви.
Няма сюрпризирани, въпреки и доста пъти имена като Георги Стоев да разказваха същинската страна на живота от другата страна. Беззаконието и неналичието на съответни ограничения и вярна политика, родиха идеали от другата страна, където прекосяването на закона се разказва като стъпването в парадайса. Изведнъж животът става по-розов, по-бърз и първокласен, само че върху цената на доста други животи. И защото сме привикнали да вървим напред с мотото „ Законът е врата в полето и единствено идиотът минава през нея. “, не чакаме ярко бъдеще, прочее решаваме да не чакаме нищо и да търсим разновидности за заобикалянето на всички типове правни правила, въпреки всичко никой не желае да бъде балъкът в една сходна обстановка.
И има рационално пояснение за тази концепция, въпреки всичко не е мъчно да открием, че филмите, които Холивуд създава, множеството от тях, постоянно са създадени върху тази концепция. Антигонистът или злодеят, те са надалеч по-интересни и приятни за гледане. През 70-те години се появяват филми като „ Бони и Клайд “, „ Буч Касиди “, „ Кръстникът “, „ Шофьор на Такси “ и още доста други. Това, което мнозина не помниха е, че приказваме за филми, за мястото, където фантазията и действителността могат умерено да танцуват своят хубав танц и да карат повече хора да си купуват билети.
Не споделяме, че няма протагонисти, дано не забравяме, че филми като „ Мръсният Хари “ се считат за класика, само че когато малкия екран стартира да дава светлина на другата позиция – този извънредно комфортен образец – сериали като „ Семейство Сопрано “, „ Breaking Bad “ и още доста други, действително започнаха да демонстрират, че не е чак толкоз зле да бъдеш от другата страна на барикадата, прочее, демонстрацията най-често е, че това е целесъобразното.
Точно тези излъчвания, изключително във времето, в което пандемията се трансформира в причина за затварянето на работни позиции и заличаването на цели бизнеси, тъкмо сериали като „ Семейство Сопрано “ са нарастнали с към 179%. Тоест съвсем два пъти повече, в сравнение с в обикновено работно време. И след приключването на сериала, редица интернет звезди не престават да го разясняват и да развиват неговата известност.
Искате български еквивалент, когато се появи родният „ Под Прикритие “, Българска национална телевизия успяваше не просто да взриви класациите за най-любимо занятие на българите в неделя вечер, само че и по-късно да го продаде на друга телевизия, да го пусне в Нетфликс и да продължава да го излъчва в целия свят. Родното творчество живее собствен личен живот, само че и ясно ни демонстрира, че любовта към антигоностите и разказването на история, позиционирана доста надалеч от закона, може да показа напълно друга по-красива действителност.
Да, светът не е розов и от време на време е по-лесно да се създадат по-лесните решения, въпреки всичко е ясно на всеки, че цялото ни общество, освен това освен нашето, съществува върху концепцията за общо единодушие със законите. Ние се доверяваме даже и когато седнем зад кормилото, че индивидът, който кара с нас, съблюдава същите закони и е учил един и същи устав.
Това е и повода да не сме толкоз сюрпризирани, когато в едно ПТП – част от съвсем всяка новинарска емисия – никой не е сюрпризиран от конфликтът сред лъскаво возило и автомобил, който живее своя финален живот, маскиран като нов импорт от Германия или друга страна. При неналичието на закони, неналичието на видимост на същите, както и дежурното наказване на елементарния човек, възпитанието и приемането на кумири от тъмната страна, няма да изненада никого. Учени и писатели обръщат внимание на обстоятелството, че когато една страна тръгне надолу, всички филми и книги, показващи упадъка ѝ, стартират да се гледат и изкупват с голяма скорост.
Ето за какво с появяването на Уолтър Уайт беше ясно, че всеки ще обикне концепцията за елементарния образован човек, играл по разпоредбите и изгубил всичко. Изведнъж имаше повече религия в проведената престъпност и мафията, в сравнение с в законите и обстоятелството, че държавният уред е безпомощен и отхвърля да помогне.
Не инцидентно се беше появила и шегата, че в случай че сюжетът на този сериал се ражда в Канада, най-вероятно нямаше да има никакъв филм, защото героят щеше да стартира своето лекуване съвсем незабавно. Истината е, че сходни сюжети и литература се раждат, с цел да покажат и подчертаят доста ясно всичко това, което унищожава и обърква есенцията на елементарния човек. Вярвате или не, тематиките са били същите преди двете международни войни, освен това освен в Съединени американски щати, а и в Европа и даже България.
Идеята за елементарния човек, който повежда революцията и постила пътя на останалите с розови цветове, стартира да се харесва, никой не обръща внимание на отрицателната страна, която е животът на милионите, които ще бъдат наранени от тези дейности.
Във времето на разпад, критици като Алан Сепинуол приказват за края на американската фантазия, която ясно демонстрира, че идва времето на бездънен цинизъм към човечеството. Тук идват красивите черни комедии, които приспиват и последната капка разсъдък. Преди да пристигна този интервал, множеството фенове се радват на комедиите, смехът е лекарство, преди да отстъпи на брутализма.
Това изяснява и за какво всеки идващ воин става все по-черен и по-жесток, за какво продължаваме да потъваме надолу към заешката дупка. От „ Семейство Сопрано “, започнахме да ставаме очевидци на други по-мрачни истории като господин Томпсън от „ Boardwalk Empire “, серийният палач Декстър Морган, Дон Драпър от „ Mad Men “ и още доста други.
Американският фен, който израства в една страна, построена най-вече от нарушители, познава този хабитат, осъзнава и за какво това постоянно го притегля. В България виждаме сходни претекстове, въпреки всичко „ Под Прикритие “ не беше единственият престъпен филм, който направи възторг, дано не забравяме, че „ Огледалото на дявола “ беше абсурден сериал от няколко епизода, който показваше още по-жестоката дивотия.
Истината е, че когато обичаният на доста „ комунизъм “ си отива, същият остарял режим основава въпросните антигонисти, те се трансформират в мъченици и през днешния ден даже получават своите лаврови венци. Отварянето на една голяма пропаст сред положително и зло, ясно ни демонстрира, че оня толкоз тайнствен преход, който всички чакаха, е в застой, дори заледен, изключително в случай че следите престъпните вести.
Липсва ни положителният образец, липсва ни законът, липсва ни и справедливостта, само че защото години наред продължаваме да повтаряме, че тъкмо „ Законът е врата в полето и единствено простакът минава през нея. “, всяко последващо знамение е за три дни, от време на време и по-малко. Това е и повода постоянно, най-малко малко, да сме на страната на антигониста, на оня, който взема решение, че няма да играе в груповата конвенция на едно общество.
Източник:
създател: СЛАВА
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ