На 9 декември православната църква почита зачатието на Света Анна

На 9 декември православната черква уважава зачатието на Света Анна – майка на Богородица.

Света Анна се счита за настойничка на брака, фамилията, майчинството, закрилница на девиците, вдовиците и бременните дами.

Според неканоничното Протоевангелие на Яков Анна и нейният брачен партньор Йоаким са посетени от ангел, който им оповестява, че ще имат дете.

Анна дава обещание да посвети детето си на работа на Бог и на тригодишна възраст Мария е отведена във Втория храм. Историята е сходна на тази на Самуил, чиято майка също дълго време е бездетна и се назовава Ханна.

Източноправославната черква приема Света Анна още от VI век, като тя и Йоаким са наричани свети и праведни богоотци.

Разказът на Протоевангелието на Яков е признат от Римокатолическата черква чак през XIII век, като Анна е публично канонизирана през 1854.

Българската православна черква отбелязва зачатието на Света Анна на 9 декември, а нейната гибел - на 25 юли.

Народът уважава този ден и като празник на врачките. Нощта, предхождаща празника, е време на заклинания, прокоби и вълшебства. През нея магьосници, вещици и врачки най-лесно откриват връзка с дявола, мъртвите и демоните. Те се появяват към огъня като мушици.

Затова стопаните палят пред всяка врата огън с тор, ръсят пепел и просо към стопанските постройки. Момите посаждат пшеница в гърне и топят клончета от вишна или ябълка във вода и ги оставят край огнището. Ако до Нова Година пшеницата поникне и клонките се разлистят, момата ще се омъжи през идната година, и то за добър момък.

Поверията настояват, че в тази нощ черните вълшебства " хващат ". Затова строго се съблюдават разнообразни забрани - дамите не работят нищо, не трябва да пипат вълна, с цел да не се разболеят децата и добитъкът; мъжете не трябва да излизат от селото, тъй като по поляните играят самодивите и видят ли мъж, отвличат го.

Днес имен ден честват Ана, Анна, Анка, Ани, Янко, Яна.
Споделяне