Почина Олег Гордиевски, един от най-ценните западни агенти в КГБ
На 87-годишна възраст в дома си в Южна Англия е умрял Олег Гордиевски, който назоваха един от най-прочутият шпиони на ХХ век, заяви руската секция на BBC. Причините за гибелта му не се оповестяват. През 70-те и 80-те години Гордиевски е отговарял за Англия и Скандинавските страни на Първо основно ръководство на руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Попаднал в Обединеното кралство като резидент, той работи с английското разузнаване МИ-6 под псевдонима OVATION. Това съдействие продължава 11 години, до момента в който руското разузнаване не става съмнително, отзовавайки Гордиевски през 1985 г.
Олег Гордиевски и Маргарет Тачър Източник: Wikipedia
Още същата година британците съумяват да осъществят загадка интервенция и да изведат Гордиевски назад, където той продължава да съветва западните служби. В Съюз на съветските социалистически републики му е издадена задочна смъртна присъда посредством разстрел, а в модерна Русия той е разгласен за изменник, тъй като е дал на британците огромен размер секретна информация. На Запад, противоположното - смята се, че Гордиевски е съдействал за оказал помощ за спасяването на света от Армагедон във времето, когато Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати притежаваха надлежно 33 000 и 22 000 нуклеарни бойни глави, като е обяснил на западните структури какво в действителност считат в Съюз на съветските социалистически републики и по какъв начин най-добре да поддържат връзка с комунистическия режим в Москва.
" Мразех комунистическата система, желаех да се боря против нея ", споделя по-късно той. По това време, наречено Студената война, нападателната изразителност на Съюз на съветските социалистически републики и Запада едвам не скапва нежния баланс, при който една неверна стъпка може да докара до нуклеарна злополука. Прозренията на Гордиевски се оказват скъпи за британците и американските им съдружници в връзките им със руския блок. През 2007 година Гордиевски е награден за заслуги към националната сигурност с медал " Св.св. Михаил и Георги " - една от висшите държавни награди на Англия.
Каква е историята на Олег Гордиевски?
Необикновената му орис е разказана в документална поредност на БиБиСи " Two, Secrets & Spies: A Nuclear Game ". За Олег Антонович Гордиевски шпионажът е бил фамилен бизнес. Той е роден в Москва на 10 октомври 1938 година и е наследник на сътрудник в Народния комисариат по вътрешни работи (НКВД) - руската загадка полиция и предходник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (Комитета за държавна сигурност). По-големият му брат също става чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Талантлив възпитаник, с нюх към езиците, Гордиевски учи в влиятелния Московски държавен институт за интернационалните връзки. След дипломирането си се причислява към външно министерство и е изпратен в Източен Берлин на дипломатическа работа през 1961 година, тъкмо когато се издига Берлинската стена. Именно разделянето на Берлин на източен и западен е решителен миг в Студената война и остава всесилен знак в продължение на съвсем три десетилетия. За Гордиевски това е една от аргументите за обръщането му против комунизма.
Въпреки това той се влива в редиците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по-малко от година по-късно. През 1966 година Гордиевски е изпратен в Копенхаген за първата си шпионска работа в Западна Европа. " Там беше толкоз красиво, имаше оживена музика, отлични учебни заведения, неприкритост и забавление измежду елементарните хора, тъй че можех да виждам към големия, безплоден концентрационен лагер на Съюз на съветските социалистически републики единствено като към актуален пъкъл ", написа той по-късно.
Гордиевски следи по какъв начин Съветите смазват Пражката пролет в Чехословакия през август 1968 година Неговото омерзение към комунизма нараства, изключително откакто се завръща, с цел да работи в Москва. През 1972 година отново е командиран в Дания, само че към този момент е подготвен да сътрудничи на Запада. Вербуван е от офицера в MI-6 Ричард Бромхед и стартира да сътрудничи на английското разузнаване след " дълъг, комплициран танц " с него. Гордиевски е най-голямата " риба ", уловена от англичаните.
Самият той работи целеустремено, с цел да бъде изпратен в Лондон. След като е отзован в Москва през 1978 година за малко изпада в недружелюбност пред Комитет за Държавна сигурност (на СССР), защото е имал любовна спекулация и се е развел. Но в този интервал учи британски, частично по разпореждане на MI-6, и усвоява езика единствено за шест месеца. Странното е в тази ситуация е, че съветските му началници не са станали подозрителни към своя специалист по Скандинавието, който демонстрира толкоз огромен интерес към Англия. Така или другояче той съумява да си издейства изпращане в Лондон като резидент през 1982 година
Дотогава британците остават търпеливи. Осъзнавайки заплахите от шерването на тайните на Гордиевски, до момента в който е в Москва те лимитират дейностите си единствено до основаване на система, посредством която той да може да изпрати известие, в случай че е належащо. В останалото Гордиевски е самичък. В Лондон той се издига до основен шпионски резидент на Съюз на съветските социалистически републики за страната, подкрепят ловко от MI-6 с някои " безвредни " сведения. В тази си роля той освен предава на англичаните тайните на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че оказва помощ на Обединеното кралство и индиректно на Съединени американски щати да схванат руската позиция във връзка с напрежението в Студената война.
В началото на 80-те години съветският водач Юрий Андропов става все по-притеснен от възможен предпазен нуклеарен удар от Запада. Параноятата на Андропов доближи връхната си точка през ноември 1983 година, когато НАТО организира годишните си военни учения Ableer. В резултат на информацията от Гордиевски американският президент Роналд Рейгън и английският министър председател Маргарет Тачър вземат решение да овладеят своята изразителност за " империята на злото ". И това се оказва един от редките случаи, когато информацията от един сътрудник фактически стартира да оказва влияние върху световната политика.
Олег Гордиевски и Роналд Рейгън Източник: Military-history.fandom.com
Когато бъдещият руски водач Михаил Горбачов посещава Лондон в края на 1984 година и се среща с Тачър, той получава документи от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Лондон. А Гордиевски става, без да подозира, един тип скришен медиатор на Съюз на съветските социалистически републики, проправяйки пътя към известната забележка на Тачър: " Харесвам господин Горбачов, можем да вършим бизнес дружно ". Гордиевски живее непрекъснато в риск да бъде компрометиран. Това изяснява за какво, макар че западните водачи работят въз основа на неговите прозрения и информацията, британците в никакъв случай не споделят самоличността му, даже с американците. И въпреки всичко Централно разузнавателно управление на САЩ непрестанно упорства да знае името на тайнствения човек, наименуван от него Tickle (гъделичкане).
В последна сметка точно Централно разузнавателно управление на САЩ става причина Гордиевски да бъде осветлен. Това става, до момента в който Централно разузнавателно управление на САЩ разконспирира един американски двоен сътрудник - Олдрич Еймс. Той има куп финансови проблеми и за пари дава информация на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В хода на връзките си с русите служби посочва имената и на голям брой двойни сътрудници. Сред тях е и това на Гордиевски (Еймс след това е вкаран в пандиза доживот).
През 1985 година Гордиевски е свикан назад в Москва. " Почувствах инстинктивно, че времето ми изтича ", споделя той по-късно. И въпреки всичко се връща. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го подлага на разпит, откакто му е инжектиран " серум на истината ". Но в последна сметка го освобождава, тъй като се надява, че ще го употребява, в случай че опита да се свърже с английските шпиони в Съюз на съветските социалистически републики. Но очевидно никой там не подозира, че той непосредствено ще опита да се измъкне от страната.
Гордиевски обаче прави тъкмо това - съумява да избяга от Съюз на съветските социалистически републики през Финландия. Операция " Пимлико " за неговото бягство е задействана от самия разузнавач. Той дава условния сигнал, застанал до пекарна, държайки чанта Safeway, което британците знаят, че е знак, че желае да бъде изведен. Няколко дни по-късно, употребявайки забележителните си познания в отбягване на гонене, Гордиевски стига до отдалечено блатисто място за срещи, гъмжащо от комари.
Там британците, самите те с " опашка " от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по пътя, го пъхат в багажника на кола и потеглят да пресичат границата. Но даже и тогава има риск всичко да пропадне, в случай че не е намесата на бързо мислещата брачна половинка на дипломата Реймънд Аскуит - Вискънт, която е началник на екип на MI-6 в Москва по това време. Тя сменя мръсния памперс на бебето върху аварийна гума в багажника и по този начин граничарските кучета не съумяват да надушат миризмата на Гордиевски.
След бягството двойният сътрудник заживява в " сигурна квартира " в Лондон. Той написа редица книги по тематиката за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и е постоянно представен медиен експерт по тематиката. През 1990 година е бил консултант-редактор на сп. Intelligence and National Security и е работил в малкия екран във Англия. През февруари 2005 година е почетен с почетна степен лекар по литература от Бъкингамския университет, като самопризнание за изключителните му заслуги към сигурността на Англия.
През април 2008 година английските медии оповестиха, че на 2 ноември 2007 година той е бил откаран с кола за спешна помощ в локална болница, където прекарва 34 часа в безсъзнание. Самият Гордиевски твърди, че е бил токсичен с талий от " московски детайли " и даже упреква MI-6, че се е пробвала да скрие случая. След отравянето през 2018 година на различен двоен сътрудник - Сергей Скрипал и неговата щерка Юлия, в Солсбъри, ограниченията за сигурност на Гордиевски са засилени. Той е изместен да живее на секретно място някъде в Южна Англия.
Олег Гордиевски и Маргарет Тачър Източник: Wikipedia Още същата година британците съумяват да осъществят загадка интервенция и да изведат Гордиевски назад, където той продължава да съветва западните служби. В Съюз на съветските социалистически републики му е издадена задочна смъртна присъда посредством разстрел, а в модерна Русия той е разгласен за изменник, тъй като е дал на британците огромен размер секретна информация. На Запад, противоположното - смята се, че Гордиевски е съдействал за оказал помощ за спасяването на света от Армагедон във времето, когато Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати притежаваха надлежно 33 000 и 22 000 нуклеарни бойни глави, като е обяснил на западните структури какво в действителност считат в Съюз на съветските социалистически републики и по какъв начин най-добре да поддържат връзка с комунистическия режим в Москва.
" Мразех комунистическата система, желаех да се боря против нея ", споделя по-късно той. По това време, наречено Студената война, нападателната изразителност на Съюз на съветските социалистически републики и Запада едвам не скапва нежния баланс, при който една неверна стъпка може да докара до нуклеарна злополука. Прозренията на Гордиевски се оказват скъпи за британците и американските им съдружници в връзките им със руския блок. През 2007 година Гордиевски е награден за заслуги към националната сигурност с медал " Св.св. Михаил и Георги " - една от висшите държавни награди на Англия.
Каква е историята на Олег Гордиевски?
Необикновената му орис е разказана в документална поредност на БиБиСи " Two, Secrets & Spies: A Nuclear Game ". За Олег Антонович Гордиевски шпионажът е бил фамилен бизнес. Той е роден в Москва на 10 октомври 1938 година и е наследник на сътрудник в Народния комисариат по вътрешни работи (НКВД) - руската загадка полиция и предходник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) (Комитета за държавна сигурност). По-големият му брат също става чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Талантлив възпитаник, с нюх към езиците, Гордиевски учи в влиятелния Московски държавен институт за интернационалните връзки. След дипломирането си се причислява към външно министерство и е изпратен в Източен Берлин на дипломатическа работа през 1961 година, тъкмо когато се издига Берлинската стена. Именно разделянето на Берлин на източен и западен е решителен миг в Студената война и остава всесилен знак в продължение на съвсем три десетилетия. За Гордиевски това е една от аргументите за обръщането му против комунизма.
Въпреки това той се влива в редиците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по-малко от година по-късно. През 1966 година Гордиевски е изпратен в Копенхаген за първата си шпионска работа в Западна Европа. " Там беше толкоз красиво, имаше оживена музика, отлични учебни заведения, неприкритост и забавление измежду елементарните хора, тъй че можех да виждам към големия, безплоден концентрационен лагер на Съюз на съветските социалистически републики единствено като към актуален пъкъл ", написа той по-късно.
Гордиевски следи по какъв начин Съветите смазват Пражката пролет в Чехословакия през август 1968 година Неговото омерзение към комунизма нараства, изключително откакто се завръща, с цел да работи в Москва. През 1972 година отново е командиран в Дания, само че към този момент е подготвен да сътрудничи на Запада. Вербуван е от офицера в MI-6 Ричард Бромхед и стартира да сътрудничи на английското разузнаване след " дълъг, комплициран танц " с него. Гордиевски е най-голямата " риба ", уловена от англичаните.
Самият той работи целеустремено, с цел да бъде изпратен в Лондон. След като е отзован в Москва през 1978 година за малко изпада в недружелюбност пред Комитет за Държавна сигурност (на СССР), защото е имал любовна спекулация и се е развел. Но в този интервал учи британски, частично по разпореждане на MI-6, и усвоява езика единствено за шест месеца. Странното е в тази ситуация е, че съветските му началници не са станали подозрителни към своя специалист по Скандинавието, който демонстрира толкоз огромен интерес към Англия. Така или другояче той съумява да си издейства изпращане в Лондон като резидент през 1982 година
Дотогава британците остават търпеливи. Осъзнавайки заплахите от шерването на тайните на Гордиевски, до момента в който е в Москва те лимитират дейностите си единствено до основаване на система, посредством която той да може да изпрати известие, в случай че е належащо. В останалото Гордиевски е самичък. В Лондон той се издига до основен шпионски резидент на Съюз на съветските социалистически републики за страната, подкрепят ловко от MI-6 с някои " безвредни " сведения. В тази си роля той освен предава на англичаните тайните на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че оказва помощ на Обединеното кралство и индиректно на Съединени американски щати да схванат руската позиция във връзка с напрежението в Студената война.
В началото на 80-те години съветският водач Юрий Андропов става все по-притеснен от възможен предпазен нуклеарен удар от Запада. Параноятата на Андропов доближи връхната си точка през ноември 1983 година, когато НАТО организира годишните си военни учения Ableer. В резултат на информацията от Гордиевски американският президент Роналд Рейгън и английският министър председател Маргарет Тачър вземат решение да овладеят своята изразителност за " империята на злото ". И това се оказва един от редките случаи, когато информацията от един сътрудник фактически стартира да оказва влияние върху световната политика.
Олег Гордиевски и Роналд Рейгън Източник: Military-history.fandom.com Когато бъдещият руски водач Михаил Горбачов посещава Лондон в края на 1984 година и се среща с Тачър, той получава документи от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Лондон. А Гордиевски става, без да подозира, един тип скришен медиатор на Съюз на съветските социалистически републики, проправяйки пътя към известната забележка на Тачър: " Харесвам господин Горбачов, можем да вършим бизнес дружно ". Гордиевски живее непрекъснато в риск да бъде компрометиран. Това изяснява за какво, макар че западните водачи работят въз основа на неговите прозрения и информацията, британците в никакъв случай не споделят самоличността му, даже с американците. И въпреки всичко Централно разузнавателно управление на САЩ непрестанно упорства да знае името на тайнствения човек, наименуван от него Tickle (гъделичкане).
В последна сметка точно Централно разузнавателно управление на САЩ става причина Гордиевски да бъде осветлен. Това става, до момента в който Централно разузнавателно управление на САЩ разконспирира един американски двоен сътрудник - Олдрич Еймс. Той има куп финансови проблеми и за пари дава информация на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В хода на връзките си с русите служби посочва имената и на голям брой двойни сътрудници. Сред тях е и това на Гордиевски (Еймс след това е вкаран в пандиза доживот).
През 1985 година Гордиевски е свикан назад в Москва. " Почувствах инстинктивно, че времето ми изтича ", споделя той по-късно. И въпреки всичко се връща. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го подлага на разпит, откакто му е инжектиран " серум на истината ". Но в последна сметка го освобождава, тъй като се надява, че ще го употребява, в случай че опита да се свърже с английските шпиони в Съюз на съветските социалистически републики. Но очевидно никой там не подозира, че той непосредствено ще опита да се измъкне от страната.
Гордиевски обаче прави тъкмо това - съумява да избяга от Съюз на съветските социалистически републики през Финландия. Операция " Пимлико " за неговото бягство е задействана от самия разузнавач. Той дава условния сигнал, застанал до пекарна, държайки чанта Safeway, което британците знаят, че е знак, че желае да бъде изведен. Няколко дни по-късно, употребявайки забележителните си познания в отбягване на гонене, Гордиевски стига до отдалечено блатисто място за срещи, гъмжащо от комари.
Там британците, самите те с " опашка " от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по пътя, го пъхат в багажника на кола и потеглят да пресичат границата. Но даже и тогава има риск всичко да пропадне, в случай че не е намесата на бързо мислещата брачна половинка на дипломата Реймънд Аскуит - Вискънт, която е началник на екип на MI-6 в Москва по това време. Тя сменя мръсния памперс на бебето върху аварийна гума в багажника и по този начин граничарските кучета не съумяват да надушат миризмата на Гордиевски.
След бягството двойният сътрудник заживява в " сигурна квартира " в Лондон. Той написа редица книги по тематиката за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и е постоянно представен медиен експерт по тематиката. През 1990 година е бил консултант-редактор на сп. Intelligence and National Security и е работил в малкия екран във Англия. През февруари 2005 година е почетен с почетна степен лекар по литература от Бъкингамския университет, като самопризнание за изключителните му заслуги към сигурността на Англия.
През април 2008 година английските медии оповестиха, че на 2 ноември 2007 година той е бил откаран с кола за спешна помощ в локална болница, където прекарва 34 часа в безсъзнание. Самият Гордиевски твърди, че е бил токсичен с талий от " московски детайли " и даже упреква MI-6, че се е пробвала да скрие случая. След отравянето през 2018 година на различен двоен сътрудник - Сергей Скрипал и неговата щерка Юлия, в Солсбъри, ограниченията за сигурност на Гордиевски са засилени. Той е изместен да живее на секретно място някъде в Южна Англия.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ