Още в първите месеци след преврата на 9 септември 1944

Още в първите месеци след преврата на 9 септември 1944 година, в репресивните органи на комунизираща се България настава същински Содом и Гомор. Особено значимо е, че огромна част от обстоятелствата и свидетелствата за това са направени от самите участници или са разказани от техните началници в атестации, докладни мемоари и рапорти.
 
Един от най-пропадналите видове в комунистическата Държавна сигурност е един от нейните най-високопоставени ръководители - Николай Задгорски. Роден е на 2 януари 1915 година в Бургас. По личните му самопризнания, още като възпитаник посещава постоянно софийските проститутки. Прави същото след това в Чехия, Испания, Франция и Египет. Приет е за член на Българска комунистическа партия през януари 1934 година в групата за партийно подпомагане на българите студенти в Прага. В началото на 1938 година отпътува за Испания, където се издига до политкомисар и партиен секретар на батальон " Г.Димитров ". След като руските " доброволци " са разгромени от Франко, Задгорски и част от тях отиват във Франция, където попадат в концлагер. Скоро той съумява да избяга от концлагера и заживява незаконно в Париж, където се причислява към комисията при френската компартия за управление на чужденците комунисти във Франция.
 
" В Париж имах полови връзки с дамите на двама българи, симпатизанти на Партията и употребявани от нея. Единият от тях се научи за връзката ми с неговата жена и ми направи скандал ", разкрива самият Николай Задгорски години по-късно, когато против него се води следствие. До есента на 1944 година взе участие в десетки акции, свързани с убийства, палене на хранилища, дерайлиране на товарни и отпускарски влакове, мятане на бомби в немски елементи и прочие По това време се среща с бъдещата си брачна половинка Дениз Тюо, комунистка, която през 1946 година ще пристигна в България и ще стартира работа в Министерство на външните работи.
 
След деветосептемврийския прелом Николай Задгорски се завръща в България и прави светкавична кариера в Държавна сигурност. Достига до позицията шеф на отдел II-ри при дирекция " Държавна Сигурност ", само че на 1 юли 1949 година е уволнен дисциплинарно. Основната задача на отдел II-ри на Държавна сигурност е да води битка против агентурата на капиталистическото разузнаване. От този отдел през 1952 година се пръква Второ ръководство на Държавна сигурност (контраразузнаването), по-късно прераснало във Второ основно ръководство на Държавна сигурност (ВГУ-ДС). Както можете да предположите, Николай Задгорски не се е занимавал с същинска контраразузнавателна активност, огромна част от активността на II-ри отдел по негово време е цялостна слама, съчиняване на измислици и скалъпени разработки, с които да се имитира активност и да се репресират нарочените от комунистическия режим врагове. За сметка на това признанията на самия Задгорски по време на следствието против него по делото Трайчо Костов, са потресаващи.
 
Още като студент в Прага през 1935 година Задгорски се заразява с трипер. " През 1936 година в гр. Прага получих партийно мъмрене, загдето се бях напил ведно с Надя Карагеоргиева от гр. Провадия, с която бях в полови връзки и нейната другарка Стоянка, от Нова Загора " (Протокол за разпит на Николай Задгорски, Архив на Комисията по досиетата, фонд..., списък..., арх.ед.1, т.1, лист 270). С бъдещата си брачна половинка Дениз Тюо се среща в средата на ноември 1940 година в Париж. След по-малко от две седмици тя към този момент е в леглото му. " Тогава Дениз работеше чиновничка в Дирекцията на непреките налози. Преди мен е имала полови връзки с другаря българин " Шварц ", презимето му съм не запомнил, дребното му име е Георги, родом от гр. Троян ", разказва преживелиците си Задгорски. Когато той се връща в България, за известно време скъсват с Дениз, която както ще му признае след година, когато приема предлагането му за брак и идва в България, се втурва в безразборни полови връзки в Париж – главно с чужденци.
 
Свидетелствата на Николай Задгорски (анонимизирани от КОМДОС) Източник: Zonanews
Николай Задгорски прави същото, само че към този момент като кадрови чиновник на Държавна сигурност. Обектите на половия му свръхапетит са съпруги на оповестени за врагове на народа, кадрови служителки от Държавна сигурност и агентки на службата, която управлява:
" През есента на 1945 година бях изпратен в гр. Кюстендил като отговорник по акцията против бандата " Г.М. Димитров ". В с. Ново село, една нощ дружно с градския шеф ДС-Кюстендил Йордан Гъждавички устроих засада в дома на члена на бандата Сотир. Преди засадата бях извел дамата на Сотир край селото, с цел да я подпитвам под опасността от разстрел. По време на засадата, когато аз бях на пост, а Йордан Гъждавички спеше, аз се пробвах да имам полово съприкосновение с дамата на Сотир и я пипах за гърдите и бедрата. Тя отби ръката ми и се възпротиви. Тогава аз онанирах. По време на правосъдния развой против бандата в Кюстендилския регионален съд, аз използвах навалицата и се натиснах зад същата тази жена. В с. Пелатиково правейки засада в дома на укривател на бандата аз закачих момиченцето му – 12-13-годишно и жена му. На същата тази жена демонстрирах члена си по време на нейното задържане в Пелатиковския сектор. В същото село, отново при засада в различен дом, посещаван от членове на бандата се закачих с двете дами, живущи в този дом и на разузнавачите, участващи в засадата, които имаха през нощта в мое наличие в тъмната стая сношения с тези дами, аз не постанових никаква глоба и не им направих забележка. " Това са правили другарите от Държавна сигурност и описаното напълно не е изолиран случай. По-скоро е противоположното.
 
Свидетелствата на Николай Задгорски (анонимизирани от КОМДОС) Източник: Zonanews
Николай Задгорски изпада в същинска полова вакханалия – негови любовници са сътрудникът на отдел II-ри с псевдоним " Лили " – жена на някогашния асистент румънски аташе, сътрудник " Попова " – Люба Дундова, сътрудник " Марта " – Надя Стоянова, гувернанка при френския пълномощен министър Парис и сътрудник " Амелин " – Нети Димитрова, чиновничка при американската легация. От пролетта на 1945 година Николай Задгорски подхваща и машинописката в отдела Бека Франсез, скоро на върха на копието му се озовават телефонистката в Държавна сигурност Мария Милева и студентката Мария Ботушарова:
" Половите си сношения с тях върших в явочната квартира на ул. " Александър Стамболийски " № 5, в служебни пространства като моя кабинет, кабинета на Борис Николчев и стаята над моя кабинет на III-ия етаж. Половите си сношения с тези две служителки при дирекция " Държавна сигурност ", както и с Мария Ботушарова върших по перверзен метод. Бека Франсез беше дефлорирана от мен. " Списъкът със половите му жертви продължава с доброволната сътрудничка на службата Кина от с. Долна Оряховица.
 
През лятото на 1946 година победният му марш продължава с кого мислите - с вездесъщия " черен ангел " Митка Гръбчева. Но всичко остава единствено на равнище целувки. Чудя се по какъв начин не го е гръмнала в перверзната комунистическа чутура:
"...целувах една вечер, бидейки дежурен по работа в служебния кабинет разузнавачката Митка Гръбчева ". Следващите години 1947 и 1948 гг. се оказват много несполучливи за половите похождения на Задгорски, като се има поради какво е инкасирал на любовния фронт преди този момент:
" През лятото или есента на 1947 година изпращайки със служебна кола до дома й разузнавачката от " Е " поделение Донка се пробвах да я целуна, само че тя не ми разреши да направя това.В края на лятото и през есента на 1948 година няколко пъти закачах разузнавачката от отдела Цветана Тодорова, като веднъж се борих с нея в служебната й стая и се пробвах да я целуна, само че тя не ми разреши да направя това. " Покрай тази своя полова обсебеност Николай Задгорски разконспирира две явочни квартири, които е употребил като бардаци - ул. " Ал. Стамболийски " № 5 и явочната квартира в палата " Балкан ". От лятото на 1947 година до есента на 1948 година поддържа непрекъснати полови контакти и с хазайката на явочната квартира на бул. " Патр. Евтимий " № 78 – Нонка Илиева. Добавете към всичко това и потвърдени злоупотреби за към 1 млн. тогавашни лв. и ще добиете визия за това какво същинско страшилище е представлявал родоначалникът на комунистическото контраразузнаване Николай Задгорски.
 
Стефан Богданов и Антон Югов Източник: Музей на Министерство на вътрешните работи
Предшественикът на Задгорски като шеф на контраразузнаването в дирекция " Държавна сигурност " и следващ шеф на следствието в Държавна сигурност през 1949 година Стефан Богданов, е от същата сбъркана порода на комунистически перверзници. Документите от архива на Държавна сигурност сочат, че Стефан Богданов също употребява явочните квартири не по предопределение – когато предава на Николай Задгорски явочната кварира на ул. " Александър Стамболийски " № 5, му споделя, че е имал в нея многократни полови сношения с Жива Риндова (секретен помощник на поделение " Б " ). Любовница на Богданов е и Султана (машинописка в следствието на ДС), както и Мария Гостева, телефонистка в Данък добавена стойност. Според някогашната подслушвачка в VI-ти отдел на дирекция " Държавна сигурност " Донка Ботева, някогашна партизанка, също държанка на Стефан Богданов, той е имал полови  афери и с Людмила Стефанова, чийто брачен партньор Мориц Помптов е бил в Съединени американски щати по това време.
 
Стефан Богданов (вдясно) с една от неговите любовници, служителка на Държавна сигурност Източник: Zonanews
Предшественик на Ст. Богданов като шеф на следствието в Държавна сигурност е малко известният садист Израел Зеев Израел (Бачи Зеев).
 
Израел Зеев Израел (Бачи Зеев) Източник: Zonanews
В цяла София преди 9 септември 1944 година за Израел Зеев се приказва, че е огромен Дон Жуан и приятелите му се показват с удивление по този начин: " Бачи е огромен ебачи ". (Свидетелство на Моис Елиезер Декало, Архив на Комисията по досиетата, Търговска колегия, фонд..., оп..., арх.ед.3, т.2, лист 102-104).
 
Бачи Зеев е огромен ебачи (последното анонимизирано от КОМДОС) Източник: Zonanews
От персоналното кадрово дело в Държавна сигурност на Бачи Зеев разбираме, че след 9 септември 1944 година той не е бил по-различен от горните двама, като е поддържал голям брой връзки, включително с дефлорираната от Задгорски машинописка в Държавна сигурност Бека Франсез, както и със Зорка Вентова, някогашна служителка на Държавна сигурност, а след това библиотекарка в Министерски съвет и Радио София.
 
Израел Зеев Израел (Бачи Зеев) с държанка Източник: Zonanews
Бившият комунистически зам.-министър на вътрешните работи и някогашен шеф на ПГУ-ДС ген. Стоян Савов в средата на 50-те години на предишния век е бил резидент в Гърция. В персоналното му кадрово дело се пазят документи, които го уличават в неколкократно обезчестяване на Денка Янарова, чистачка при българската легация в Атина. Ще спестя детайлностите, които са отвратителни и могат да служат само като доказателство, че комунистическия режим и неговите гавази са били елементарни криминали, сбъркани хора, дегенерати. Стоян Савов се пробва да накара Денка Янарова и нейния брачен партньор да си замълчат, само че тези хора очевидно са имали достолепие. Както споделя пред партийния секретар брачният партньор Костадин Янаров, пазач при легацията:
" То не значи като сме по-прости и низши, та да се гаври всеки с нас ". (Архив на Комисията по досиетата, Лично кадрово дело (ЛКД) на Стоян Генов Савов, арх.ед.52855, лист 61).

Ген. Стоян Савов Източник: В. " Знаме "
Стоян Савов е бил заставен да направи признания пред партийния секретар, след което е бил отзован и изместен в Управление II-ДС, с намаляване в служба от шеф отдел в зам.началник отдел. Това обаче не му пречи след петнадесет години, от юли 1972 година да стане шеф на Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
 
 
Министърът на вътрешните работи Ангел Цанев също е бил свръхфиксиран по " тънката " част. Още през юни 1951 година началникът на отдел VIII-ДС подп. Киров отбелязва в персоналното кадрово дело на полк. Ангел Цанев, по това време шеф на Управление особено строителство, че " другарят полк. Ангел Цанев поддържа интимни връзки с непозната жена ". (Архив на Комисията по досиетата, Лично кадрово дело (ЛКД) на Ангел Минев Цанев, арх.ед.5478, лист 19). От 1965 до 1971 година Ангел Цанев завежда военноадминистративния отдел на Централен комитет на Българска комунистическа партия, а от 1971 е министър на вътрешните работи.
 
Ангел Цанев Източник: Zonanews
Скоропостижно е отхвърлен през 1973 година поради " потребление на служебното си състояние за персонално облагодетелстване, с което жестоко е нарушил партийните правила и комунистическия морал ", както е написано в решението на Политбюро. Едното прегерешение на Цанев е обвързвано с това, че дружно с Мирчо Спасов са се облагодетелствали посредством отклонение на обилни средства посредством самолетни билети от БГА " Балкан ", уреждали са жилища за себе си и свои родственици, обзавеждали са ги с пари на Управление безопасност и охрана (Пето управление н (самият Ангел Цанев задължнява към Управление безопасност и охрана (Пето управление н с близо 30 000 лева, които през 1975 година му опрощават). Оперативният служащ, който по тяхно разпореждане е отклонявал средства е наказан, а командирът на държавния авиоотряд и персонален водач на диктатора Т. Живков, ген. Петър Евстатиев, се самоубива, откакто схваща, че ще бъде разследван и съден. Второто провинение на Ангел Цанев е непосредствено обвързвано с тематиката на този мой текст. Оказва се, че комунистическият вътрешен министър, евентуално пледиращ години наред за нов комунистически морал, е имал интимна другарка, която забременява от него.
 
Любовницата на министъра се споделя Невена Димитрова, художничка и музикален оформител в Българска телевизия. След като схваща, че е бременна, Ангел Цанев урежда тя да замине за Съединени американски щати, където му ражда наследник. Забележете зрелището – комунистическият вътрешен министър на най-верния руски спътник Народна република България има извънбрачен наследник и този наследник получава с раждането си поданство от империалистическия зложелател № 1 - Съединени американски щати. Чудо на чудесата за тези времена!
 
Това е една доста дребна част от грозната истина за комунистическата Държавна сигурност. Комунистическата Държавна сигурност е била един непоносим вертеп. Това е непредубеденият извод, който може да се направи, когато човек се задълбае в архивните й каузи отпреди 40, 50 или 60 години. Фактите в тях рисуват една картина на цялостен разврат, унижения и полови извращения, които мъчно се съчетават със сиропирания облик, който някогашните й чиновници рисуват. Тези обстоятелства съучастват в доразрушаването на най-големия мит на Държавна сигурност – че там са работили суперпрофесионалисти, които са служили на страната и народа си, до момента в който са правили някаква доста потребна и значима за страната и народа активност. Както уповавам се сте се убедили - нищо сходно не се вижда в документите.