Участието на украинците в освобождението на България 1877-78 гг.
Ето превод на една публикация, оповестена през далечната 1978 година в бр. 2 на сп. " Украински исторически вестник " на Академията на науките на Украйна. Особенно впечатляващи исторически обстоятелства за приноса на украинците към свободата на България в проучването на украинските историци Павло Сохань и Вира Жук.
Украинските полкове, взели участие в Освобождението на България
По време на освобождението на България (1877- 1878) в състава на Дунавската съветска войска, наброяваща над 188 хиляди души, взимат присъединяване десетки хиляди воини, родом от украинските губернии. Територията на тогавашна Украйна е била плацдарм за образуването на съветската царска войска. В украинския град Полтава и на територията на Полтавска губерния преди войната се настанява 9-та пехотна дивизия, в състава на която влизаха 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотни полкове, комплектовани главно от жителите на Полтавска и Харкивска губернии.20-ти Галицки пехотен полк настанен в гр.Борзна Чернигивска губерния, докомплектован с популацията от градовете и селата от тази губерния. 48-ми Одески пехотен полк се обновява от призованите на работа от Киевски, Одески и Харкивски военни окръзи. В Катеринослав и Катеринославски окръг (днес град Днипро и Днипропетровска област) се настанява и се попълня 133-ти Симферополски, 134-ти Феодосивски, 136-ти Таганрозки пехотен полк, 7-ми Олвиополски улански, 7-ми Кинбурзки драгунски полк. В украинския гр. Лубни Полтавска област се разполага 9-ти Бузки улански полк. Хиляди украинци служат в 53-ти Волински, 54-ти Мински, 129-ти Бессарабски, 130-ти Херсонски, 131-ти Тирасполски и други полкове. Героизмът на украинските воиниСпоред архивите, " при форсирането на Дунава, в боевете за Свищов демонстрират подвиг и се борят дружно българи, руснаци, украинци, молдавци и други 800 войни умират в първите боеве за освобождението на България. Много от бранителите на Свищов са украинци, в това число Г. И. Барабащенко, К. М. Крайови, С. Г. Авдин, Т. П. Наточий от Валкивски повит Харкивска губерния, Д. О. Марчук от Старокостянтинивски повит Житомирска губерния, М. И. Голотанов от Тирасполски повит Херсонска област и К. В. Грубин от гр. Григоропол същата губерния, В.О.Нагорни от задштатния град Градизк Полтавска губерния и доста други. Само от родените в Полтавски окръг, които служат в 53-ти Волински, 54-ти Мински и 55-ти Подилски пехотни полкове, умират в тези боеве над 200 души ". Много украински воини са отличени с бойни награди за подвиг и геройство, проявени по време на защитата на Шипченски проход. Офицерите от Бузки улански полк получава вензели на мундирите си с надпис: " За отличие при сражения във войната 1877-1878 гг. " (...) В 55-ти Подилски полк няколко стотици воини са наградени с ордени, а близо 4 хиляди души с разнообразни медали. Герой на Шипченската епопея е и фамозният украински сценичен деятел М. К. Садовски (М. Тобилевич), който е награден с боен Георгиивски кръст за геройство и кураж. В боевете за Шипка през август 1877 година е смъртно ранен по-малкият брат на известния украински публицист Панас Мирни – Юрий (Георгий) Рудченко, който по думите на другия си брат - И.Я Рудчено, е платил с живота си за свободата.Героизъм и кураж в боевете с врага демонстрират и доста випускници на Петровски Полтавски джентълменски корпус, 8 от които стават гергиевски кавалери. Не един път се отличава в боевете випускникът на този корпус роден в Харкивска губерния Е.П. Карпов, който взима директно присъединяване в боевете на Шипка от 9 август 1877 до 3 февруари 1878 г, изпълнявайки длъжността адютант на ген. М.Д. Скобелев. Много полкове, образувани главно от популацията на украинските губернии се популяризират в други борби. На 4 юли 1877 година 20-ти Галицки пехотен полк взима присъединяване в боевете за Никопол, под стените на който умират 86 воини на този полк, а 302 са ранени. За завладяването на Никопол Галицкият полк е награден с георгиевско знаме. Под Ловеч на 22 август 1877 година безстрашно се борят и умират доста бойци родом от украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони, в 130-ти Херсонски пехотен полк и други В борбите за гр. Елена, в региона на гр.Котел и други подвиг демонстрира и племенникът на М. Гогол от с. Яновшчина (сега Гоголеве) в Полтавска област – М. В. Биков, награден за смелост със златно оръжие. На 13 октомври 1877 до гр. Лом покрай село Йован-Чифлик самоуверено се бие с турските войски 47-ми Украински казашки и 48-ми Одески пехотен полк. В описите на командирите на ротите, които се потвърждават тук има 38 души, измежду които са унтер-офицерите Иля Тарнавски, Григори Мелник, Антон Росток, Хома Гринченко, Лукян Кабак, Иван Кривчак, редови Олексий Бойко, Сава Галушка, Йосип Гицюк и др. Много от воините родом от украинските губернии умират под стените на Плевен по време на трите му щурма. Само в част от оповестените в " Харкивските епархиални ведомости " описи са посочени 618 души родом от Харкивска губерния, които са починали в годините на руско-турската война 1877 – 1878 гг. В 20-ти Галицки пехотен полк умират 42-ма родом от Харковски окръг, в 56-я Житомирски – 92, в 75-я Севастополски – 112, в 55-я Подилски – 78, другите са войните от 53-ти Волински, 47-ми Украински, 12-ти Козловски, 124-ти Воронезки и др полкове. В описите на войните родом от Полтавско, убити, изчезнали, умряли от рани и заболявания на фронта, оповестени в « Полтавски губернски ведомости» и «Полтавски епархиални ведомости» за 1877-1878 гг, се наброяват 976 редови и унтер-офицери. Основната маса от тях служат в 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски, 36-ти Орловски, 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски, 75-ти севастополски, 129-ти Бессарабски, 130-ти Херсонски, 131-ви Тирасполски, 132-ри Бендерски пехотен полк. А в описите за регистрация на военно-временната 67-ма болница се наброяват 634 воини родом от Полтавска губерния, които са умряли в тази болница през 1877-1878 гг. Всички те са заровени на гробището на болничното заведение в с. Горна Студена във Великотърновския окръг. Принос на украинските медициГолям принос за Освобождение на България имат медицински служащи. В помощ на армията тогава идват – 1650 лекари, 2300 сестри, 7800 санитари, те работят под управлението на М. И. Пирогов, М. В.Склифосовски, С. П. Боткин, В. М. Бехтерев и други Като доброволци на фронта идват доста випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски, Харкивски университети. Мобилизирани в постоянна войска и са директно на фронта 25 членове на сдружението на киевските лекари, а 30 от тях, които са останали в града от заран до вечер са помагали на ранените във военните лечебни заведения, лазарети и санитарни влакове. В редица градове се афишират курсове за медицински сестри, измежду тях е гр. Кременчук, в който при започване на войната са образувани няколко лечебни заведения, екипите на които в следствие отпътуват на войната на Балканите. С освобождението на българските територии 50-та, 63-та, 66-та кременчуцки лечебни заведения са ситуирани в Свищов. Това е основната база за здравна помощ, където дават помощ на над 100 хиляди заболели и ранени. В една от лечебните заведения работи участник в сръбско-турската война, випускник на Киевския университет доктор О. О. Волкенштейн. От тиф в полева болница в България умира випускник на Киевския университет, млад надарен хирург, родом от с. Писки, Лохвицки повит, Полтавкска губерния О. И. Симонов. Неговото име е едно измежду първите на «Лекарския паметник» в центъра на София, отдаден на починалите по време на войната лекари. Тук са посочени много украинци – С. Гуменюк, Д. Ковал, Ф. Козак, Х Мелниченко, М. Шевченко, И. Шулга и др. Дарителски акции от украинците за БългарияОбичайните украинци също по този начин дават своя принос за избавление на България, като дават средства за медикаменти, за помощ на бойците и фамилиите на починалите и директно на българите, потърпевши от турските войски и еничари, и за други потребности. Помощ от страна на популацията на Украйна има голям брой форми: безвъзмезден транспорт и доставяне на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за лечебни заведения, лазарети и транспорт на ранените в лечебните заведения, превозване, прехрана на рехабилитацията бойците чак до излекуване, директно събиране на средства за фонда в помощ за българския народ. Например, единствено жителите на Житомир Волинска губерния до 12 септември 1877 събират в интерес на Червен Кръст 54 110 крб. Жителите на Катеринославска губерния към този момент в първите дни на войната жертват за армията 12 919 пуда сухари, 1000 пуда пшенично брашно, 100 глави наедрял рогат добитък и 600 глави на малък добитък.От 2 ноември 1877 до януари 1878 г в ХІІІ-ти армийски корпус са изпратени дарените от жителите на Киевска, Полилска и Волинска губернии за войните на този корпус 13 501 кожуха, 1166 разнообразни други облекла, лазаретно долни дрехи за 100 души, 128 400 порции хинин, 500 пуда захар, 500 фунта чай, 1000 ведра алкохол и 5369 крб. Хинин за България и помощ на ранени войнициТъй като на фронта бойците страдат повече от разнообразни заболявания в сравнение с от рани, то по предлагането на професора по химия от Киевски университет Ф. М. Гарнич-Гарницки университетът поема задачата да изготви за частни дарения колкото се може повече хинин. До средата на юли 1877 година Киевския комитет за доставяне на армията с хинин изпраща на фронт 819 хиляди порции. Служителите в доста държавни институции и образователни заведения на територията на днешнта Украйна дават от 1-3% от ежемесечната си заплата през целия интервал на войната в интерес на ранени и заболели войни, на помощи на децата на починалите бойци и директно на българите. Например учителите на мъжката и женската гимназия на гр. Чернигив единствено през април 1877 година събират за санитарните потребности на армията близо 500 крб. Жителите на Нижинска, Дримайливска, Веркиивска и други волости на Чернигивска губерния поемат от Нижински и други лазарети издръжката на 35-100-125 заболели бойци, дават им жилище, доставят им храна. Жителите на с. Павлиш, Олександривски повит, Херсонска губерния, раздават в селото си квартири за потърпевшите бойци и се занимават с тяхната прехрана за лична сметка. Жителите на същата губерния от селата Протопопивка, Приютивка и други Безплатно транспортират ранени и заболели бойци от железопътните станции до лазаретите. Голямото количество документи свидетелстват, че безусловно във всяко обитаемо място хората подаряват последните си средства, които в обща сума сформират десетки и стотици хиляди карбованци, облекла, храна и друго и за армията и директно за българите. Така популацията на Харкивска губерния към 1 май 1877 събира в интерес на славяните от Балканския полуостров 15.055 крб. 63 коп. И доста други неща, изпрати посредством Одеско славянско благотворително сдружение в България 54 пуда облекла и долни дрехи. Големи парични дарения от гражданските организации, градски и селски общности и някои обособени жители по време на 1877-1878 гг. получени от губерниите в Украйна са близо 430 хиляди рубли, без да се регистрират дребни суми, дарени от голям брой нормални хора от градовете и селата в Украйна, както и огромно количество движимости, храна и др.
Статията " Участието на украинците в освобождението на България ", оповестена в сп. " Украински исторически вестник ", бр. 2/1978 година Източник: Zonanews 
Статията " Участието на украинците в освобождението на България ", оповестена в сп. " Украински исторически вестник ", бр. 2/1978 година Източник: Zonanews 
Статията " Участието на украинците в освобождението на България ", оповестена в сп. " Украински исторически вестник ", бр. 2/1978 година Източник: Zonanews
Украинските полкове, взели участие в Освобождението на България
По време на освобождението на България (1877- 1878) в състава на Дунавската съветска войска, наброяваща над 188 хиляди души, взимат присъединяване десетки хиляди воини, родом от украинските губернии. Територията на тогавашна Украйна е била плацдарм за образуването на съветската царска войска. В украинския град Полтава и на територията на Полтавска губерния преди войната се настанява 9-та пехотна дивизия, в състава на която влизаха 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски и 36-ти Орловски пехотни полкове, комплектовани главно от жителите на Полтавска и Харкивска губернии.20-ти Галицки пехотен полк настанен в гр.Борзна Чернигивска губерния, докомплектован с популацията от градовете и селата от тази губерния. 48-ми Одески пехотен полк се обновява от призованите на работа от Киевски, Одески и Харкивски военни окръзи. В Катеринослав и Катеринославски окръг (днес град Днипро и Днипропетровска област) се настанява и се попълня 133-ти Симферополски, 134-ти Феодосивски, 136-ти Таганрозки пехотен полк, 7-ми Олвиополски улански, 7-ми Кинбурзки драгунски полк. В украинския гр. Лубни Полтавска област се разполага 9-ти Бузки улански полк. Хиляди украинци служат в 53-ти Волински, 54-ти Мински, 129-ти Бессарабски, 130-ти Херсонски, 131-ти Тирасполски и други полкове. Героизмът на украинските воиниСпоред архивите, " при форсирането на Дунава, в боевете за Свищов демонстрират подвиг и се борят дружно българи, руснаци, украинци, молдавци и други 800 войни умират в първите боеве за освобождението на България. Много от бранителите на Свищов са украинци, в това число Г. И. Барабащенко, К. М. Крайови, С. Г. Авдин, Т. П. Наточий от Валкивски повит Харкивска губерния, Д. О. Марчук от Старокостянтинивски повит Житомирска губерния, М. И. Голотанов от Тирасполски повит Херсонска област и К. В. Грубин от гр. Григоропол същата губерния, В.О.Нагорни от задштатния град Градизк Полтавска губерния и доста други. Само от родените в Полтавски окръг, които служат в 53-ти Волински, 54-ти Мински и 55-ти Подилски пехотни полкове, умират в тези боеве над 200 души ". Много украински воини са отличени с бойни награди за подвиг и геройство, проявени по време на защитата на Шипченски проход. Офицерите от Бузки улански полк получава вензели на мундирите си с надпис: " За отличие при сражения във войната 1877-1878 гг. " (...) В 55-ти Подилски полк няколко стотици воини са наградени с ордени, а близо 4 хиляди души с разнообразни медали. Герой на Шипченската епопея е и фамозният украински сценичен деятел М. К. Садовски (М. Тобилевич), който е награден с боен Георгиивски кръст за геройство и кураж. В боевете за Шипка през август 1877 година е смъртно ранен по-малкият брат на известния украински публицист Панас Мирни – Юрий (Георгий) Рудченко, който по думите на другия си брат - И.Я Рудчено, е платил с живота си за свободата.Героизъм и кураж в боевете с врага демонстрират и доста випускници на Петровски Полтавски джентълменски корпус, 8 от които стават гергиевски кавалери. Не един път се отличава в боевете випускникът на този корпус роден в Харкивска губерния Е.П. Карпов, който взима директно присъединяване в боевете на Шипка от 9 август 1877 до 3 февруари 1878 г, изпълнявайки длъжността адютант на ген. М.Д. Скобелев. Много полкове, образувани главно от популацията на украинските губернии се популяризират в други борби. На 4 юли 1877 година 20-ти Галицки пехотен полк взима присъединяване в боевете за Никопол, под стените на който умират 86 воини на този полк, а 302 са ранени. За завладяването на Никопол Галицкият полк е награден с георгиевско знаме. Под Ловеч на 22 август 1877 година безстрашно се борят и умират доста бойци родом от украинските губернии, които служат в 9-ти и 10-ти стрелкови батальони, в 130-ти Херсонски пехотен полк и други В борбите за гр. Елена, в региона на гр.Котел и други подвиг демонстрира и племенникът на М. Гогол от с. Яновшчина (сега Гоголеве) в Полтавска област – М. В. Биков, награден за смелост със златно оръжие. На 13 октомври 1877 до гр. Лом покрай село Йован-Чифлик самоуверено се бие с турските войски 47-ми Украински казашки и 48-ми Одески пехотен полк. В описите на командирите на ротите, които се потвърждават тук има 38 души, измежду които са унтер-офицерите Иля Тарнавски, Григори Мелник, Антон Росток, Хома Гринченко, Лукян Кабак, Иван Кривчак, редови Олексий Бойко, Сава Галушка, Йосип Гицюк и др. Много от воините родом от украинските губернии умират под стените на Плевен по време на трите му щурма. Само в част от оповестените в " Харкивските епархиални ведомости " описи са посочени 618 души родом от Харкивска губерния, които са починали в годините на руско-турската война 1877 – 1878 гг. В 20-ти Галицки пехотен полк умират 42-ма родом от Харковски окръг, в 56-я Житомирски – 92, в 75-я Севастополски – 112, в 55-я Подилски – 78, другите са войните от 53-ти Волински, 47-ми Украински, 12-ти Козловски, 124-ти Воронезки и др полкове. В описите на войните родом от Полтавско, убити, изчезнали, умряли от рани и заболявания на фронта, оповестени в « Полтавски губернски ведомости» и «Полтавски епархиални ведомости» за 1877-1878 гг, се наброяват 976 редови и унтер-офицери. Основната маса от тях служат в 33-ти Елецки, 34-ти Севски, 35-ти Брянски, 36-ти Орловски, 53-ти Волински, 54-ти Мински, 55-ти Подилски, 75-ти севастополски, 129-ти Бессарабски, 130-ти Херсонски, 131-ви Тирасполски, 132-ри Бендерски пехотен полк. А в описите за регистрация на военно-временната 67-ма болница се наброяват 634 воини родом от Полтавска губерния, които са умряли в тази болница през 1877-1878 гг. Всички те са заровени на гробището на болничното заведение в с. Горна Студена във Великотърновския окръг. Принос на украинските медициГолям принос за Освобождение на България имат медицински служащи. В помощ на армията тогава идват – 1650 лекари, 2300 сестри, 7800 санитари, те работят под управлението на М. И. Пирогов, М. В.Склифосовски, С. П. Боткин, В. М. Бехтерев и други Като доброволци на фронта идват доста випускници на медицински факултети на Киевски, Новоросийски, Харкивски университети. Мобилизирани в постоянна войска и са директно на фронта 25 членове на сдружението на киевските лекари, а 30 от тях, които са останали в града от заран до вечер са помагали на ранените във военните лечебни заведения, лазарети и санитарни влакове. В редица градове се афишират курсове за медицински сестри, измежду тях е гр. Кременчук, в който при започване на войната са образувани няколко лечебни заведения, екипите на които в следствие отпътуват на войната на Балканите. С освобождението на българските територии 50-та, 63-та, 66-та кременчуцки лечебни заведения са ситуирани в Свищов. Това е основната база за здравна помощ, където дават помощ на над 100 хиляди заболели и ранени. В една от лечебните заведения работи участник в сръбско-турската война, випускник на Киевския университет доктор О. О. Волкенштейн. От тиф в полева болница в България умира випускник на Киевския университет, млад надарен хирург, родом от с. Писки, Лохвицки повит, Полтавкска губерния О. И. Симонов. Неговото име е едно измежду първите на «Лекарския паметник» в центъра на София, отдаден на починалите по време на войната лекари. Тук са посочени много украинци – С. Гуменюк, Д. Ковал, Ф. Козак, Х Мелниченко, М. Шевченко, И. Шулга и др. Дарителски акции от украинците за БългарияОбичайните украинци също по този начин дават своя принос за избавление на България, като дават средства за медикаменти, за помощ на бойците и фамилиите на починалите и директно на българите, потърпевши от турските войски и еничари, и за други потребности. Помощ от страна на популацията на Украйна има голям брой форми: безвъзмезден транспорт и доставяне на войските, насочващи се към Балканите, парични средства за лечебни заведения, лазарети и транспорт на ранените в лечебните заведения, превозване, прехрана на рехабилитацията бойците чак до излекуване, директно събиране на средства за фонда в помощ за българския народ. Например, единствено жителите на Житомир Волинска губерния до 12 септември 1877 събират в интерес на Червен Кръст 54 110 крб. Жителите на Катеринославска губерния към този момент в първите дни на войната жертват за армията 12 919 пуда сухари, 1000 пуда пшенично брашно, 100 глави наедрял рогат добитък и 600 глави на малък добитък.От 2 ноември 1877 до януари 1878 г в ХІІІ-ти армийски корпус са изпратени дарените от жителите на Киевска, Полилска и Волинска губернии за войните на този корпус 13 501 кожуха, 1166 разнообразни други облекла, лазаретно долни дрехи за 100 души, 128 400 порции хинин, 500 пуда захар, 500 фунта чай, 1000 ведра алкохол и 5369 крб. Хинин за България и помощ на ранени войнициТъй като на фронта бойците страдат повече от разнообразни заболявания в сравнение с от рани, то по предлагането на професора по химия от Киевски университет Ф. М. Гарнич-Гарницки университетът поема задачата да изготви за частни дарения колкото се може повече хинин. До средата на юли 1877 година Киевския комитет за доставяне на армията с хинин изпраща на фронт 819 хиляди порции. Служителите в доста държавни институции и образователни заведения на територията на днешнта Украйна дават от 1-3% от ежемесечната си заплата през целия интервал на войната в интерес на ранени и заболели войни, на помощи на децата на починалите бойци и директно на българите. Например учителите на мъжката и женската гимназия на гр. Чернигив единствено през април 1877 година събират за санитарните потребности на армията близо 500 крб. Жителите на Нижинска, Дримайливска, Веркиивска и други волости на Чернигивска губерния поемат от Нижински и други лазарети издръжката на 35-100-125 заболели бойци, дават им жилище, доставят им храна. Жителите на с. Павлиш, Олександривски повит, Херсонска губерния, раздават в селото си квартири за потърпевшите бойци и се занимават с тяхната прехрана за лична сметка. Жителите на същата губерния от селата Протопопивка, Приютивка и други Безплатно транспортират ранени и заболели бойци от железопътните станции до лазаретите. Голямото количество документи свидетелстват, че безусловно във всяко обитаемо място хората подаряват последните си средства, които в обща сума сформират десетки и стотици хиляди карбованци, облекла, храна и друго и за армията и директно за българите. Така популацията на Харкивска губерния към 1 май 1877 събира в интерес на славяните от Балканския полуостров 15.055 крб. 63 коп. И доста други неща, изпрати посредством Одеско славянско благотворително сдружение в България 54 пуда облекла и долни дрехи. Големи парични дарения от гражданските организации, градски и селски общности и някои обособени жители по време на 1877-1878 гг. получени от губерниите в Украйна са близо 430 хиляди рубли, без да се регистрират дребни суми, дарени от голям брой нормални хора от градовете и селата в Украйна, както и огромно количество движимости, храна и др.
Статията " Участието на украинците в освобождението на България ", оповестена в сп. " Украински исторически вестник ", бр. 2/1978 година Източник: Zonanews Статията " Участието на украинците в освобождението на България ", оповестена в сп. " Украински исторически вестник ", бр. 2/1978 година Източник: Zonanews Статията " Участието на украинците в освобождението на България ", оповестена в сп. " Украински исторически вестник ", бр. 2/1978 година Източник: Zonanews Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ