Почина режисьорът Рангел Вълчанов
На 84-годишна възраст умря огромният български режисьор Рангел Вълчанов, заяви БГНЕС.
След поредност заболявания и интервенции, през последните години той страдаше от тежко онкологично заболяване, беше изгубил изцяло гласа си.
Една от последните срещи с него беше, когато популярният кинорежисьор Рангел Вълчанов още веднъж " влетя " като своята " Немирна птица обич " в Дома на киното на премиерата на третата си книга " Хем съм самичък, хем няма никой ", която беше на 9 април 2013 година.
Влетя, тъй като той постоянно летеше и ще продължи лети освен във въображението на киното си, само че и в полета на душата, на гения, на смелостта,на самоиронията си и в това, което остави на българската просвета и на приятелите си.
Талантлив и непреклонен – просто Рангел, момчето от софийското село Кривина, всепризнатият български кинорежисьор на 20-ти век. Болестта лиши гласа му, само че не и словото му и отдадеността му до болежка към киното. Седнал на първия ред на Дома на киното тогава в очакване на " джобното издание ", а хората минаваха и се покланяха пред него или просто го целуваха в онази априлска вечер – любов, любов към киното, киното на Рангел Вълчанов.
Това не е истинският филм " Немирната птица обич ", а джобно издание, както продиктува тогава Рангел Вълчанов по отношение на новата му " немирна птица " книгата му " Хем съм самичък, хем няма никой ". Така стартира на 9 април представянето режисьорът Коста Биков, помощник на популярния режисьор през 1990 година. Той цитира Рангел Вълчанов, че в случай че Емир Кустурица оглави Балканска федерация, тя ще се споделя Обединени Емиратства, а в случай че е той, ще e Обединени Немирства. Това е Рангел – немирната птица обич.
И преди да пристигна времето на подписите, на 9 април препълнената с другари и фенове зала на Дома на киното видя 35 минутния къс и нов вид на " Немирната птица обич ". В естествения фон на Киноцентъра като едно прощаване, като едно предусещане какво ще се случи, за което към този момент пишеше Рангел Вълчанов в книгата си. В това " джобно издание " Киноцентърът се срутва, а лицата освен от миманса на забележителния оператор бай Димо Коларов, Николай Бинев, Тодор Колев и доста други мъчително се вплитат в думите на дребната разказвачка " А когато аз порасна – вие ще сте мъртви! Чао. " Няма го българското кино, а в неговия дом се нанесоха хора с непознати имена и лимузини. Няма ги и кучетата, само че идват нови отново с непознати имена Шварценегер, Сталоун, Де Ниро, Ван Дам. При Рангел няма престижи – има истина и същинско прекарване, само че по тази причина би трябвало да се прочете книгата, както и предходните му две " Всички ще умрем, а в този момент наздраве " /2010/ и " Ура! Най-после и онемях! " /2012/, а още по-важно е да се гледат филмите му. Там сме всички ние с копнежите си, с любовите си, с илюзиите си, с балканската си неучтивост и иронията си до там, че да не смеем да покажем душата си или в случай че я покажем да й се надсмиваме.
Според Ицко тази книга е доста кахърна, може и да е по този начин, само че аз доколкото имам информация, тя книгата, де пращи от оптимизъм – смехории и срещи с какви ли не облици и чешити, сподели след прожекцията тогава по своя си към този момент метод Рангел Вълчанов, а щерка му Ани Вълчанова " преведе " на залата, станала на крайници... Ицко се вмъкна с опрощение, че не е съумял да я прочете… Това е единствено дребна част от това, което се случи в онази вечер в Дома на киното. Беше доста красиво и вълнуващо…, като филмите на Рангел, които ще продължат да летят с него в безбрежието на душата.
Рангел Вълчанов e роден е на 12 октомври 1928 година Дебютира с кино лентата " На дребния остров " (1958), който и до през днешния ден си остава един от ненадминатите шедьоври в българското кино. Това е първият наш филм, който получава интернационално самопризнание - от кинофестивалите в Прага (втора премия за режисура) и Мелбърн (почетен диплом). Отличия в Сан Франциско, Лос Аламос, Карлови Вари, Москва, Мелбърн и Кан получава и " Слънцето и сянката " (1962).
Следващите филми на Вълчанов ( " Инспекторът и нощта ", 1963; " Вълчицата ", 1965) са ново доказателство за креативната му храброст при избора на остросъвременни тематики, а също и за оригиналността на художественото му мислене. От 1970 до 1972 година работи в тогавашна Чехословакия, където снима " Лице под маска " и " Шанс ".
После още веднъж в България продължава да изненадва с ексцентричните си решения, работейки в най-различни жанрови рамки, само че без да изневерява на остросоциалните тематики. Рангел Вълчанов се трансформира в най-талантливият диагностик на нравствените болести на интелигенцията у нас през годините на социализма. Широко известни са неговите произведения " Следователят и гората " (1976), " Лачените обувки на незнайния войник " (1979), " За къде пътувате? " (1986), " А в този момент накъде? " (1989).
Много са разногласията кой е най-хубавият му филм, само че той и доста от кинаджиите смятат шедьовъра на неговия живот изповедалния " Лачените обувки на незнайния боец ". С този извънредно автентичен филм, кондензиран с Фелиниевски претекстове, Рангел Вълчанов потвърждава, че е занаятчия от международна големина. Рангел Вълчанов е създател и на няколко книги, последната от които е " Хем съм самичък, хем няма никой ".
