Кой е забравеният баща на "Стършел"?
На 8 декември, четвъртък, от 18:00 часа следва откриването на изложбата „ Кой е Сава Попов? Отключването на един списък “ в Музея на хумора и сатирата в Габрово. Проектът, съпроводен от едноименна книга-каталог, реконструира живота и биографията на писателя Сава Попов. Той е опит за " отключване " на архива му по транспарантен метод, като направи феновете очевидци на този развой.
Роден при започване на Първата международна война, младостта му минава от една война в последваща. Сава Попов работи във времена на цензура и агитация. Приживе е добре прочут и скъп от своите съвременници в литературните и художествени среди. Работи с едни от огромните имена в региона на литературата и изкуството през своята ера - Илия Бешков, Стоян Анастасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Богомил Райнов, Йордан Радичков и много други.
Сава Попов (1914–1981) е публицист, публицист, основател и основен редактор на вестник „ Стършел “ в интервала 1940–1941. Автор е на книгите „ Дяволите в зимника “, „ Дядо Господ по земята “, „ Прости приказки “, само че най-известното му произведение е „ Хитър Петър “. Животът му минава през катаклизми – международна война, тотална промяна на публичния строй в България, персонални загуби и неосъществени фантазии.
Но за какво през днешния ден не знаем нищо за Сава Попов? Кои условия обезпечават памет за едни и давност за други? Каква е ролята на хората, работили в сянка до изявените и известни създатели за качеството на художествените им творби? Само „ героичният “ живот ли може да бъде обект на проучвания, изложения или книги?
Тези въпроси си задават кураторите на изложбата-изследване - Антон Стайков и Свобода Цекова.
В експозицията и в книгата-каталог са обособени модули под формата на маршрут от 27 стъпки: с книги, писма, персонални документи, дипломи и така нататък, с броеве на вестник „ Стършел “, с истински илюстрации и карикатури за вестник „ Литературен фронт “, с фотографии на Сава Попов и фамилията му от детството до последните години на живота му. Минавайки този конвенционален маршрут, посетителите ще видят през разнообразни призми и вероятности обособените житейски и креативен епизоди от пътя на Сава Попов.
" Работата с архива на една персона постоянно носи опасности. Кой е този човек, с какво се е занимавал, доколко умишлено е управлявал спомените и следите, които е оставил след себе си? Така беше и с архива на Сава Попов. В началото нямахме никаква визия какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от фамилията му. Вълнението ни нарастваше с всеки минал ден, в който откривахме следващата книга, снимка, писмо, пощенска картичка, разходна записка, които хвърляха от ден на ден светлина освен върху живота на Сава Попов, само че и върху времената и местата, които е обитавал и оживявал с дейното си и ярко наличие ", описват от кураторския тандем.
" Затова и взехме решение да надигнем публиката на тази галерия пред предизвикването, пред което самите ние бяхме изправени първоначално, като включим само предмети от архива на Сава Попов. Но всеки списък е формиран от фрагменти и затова се съпротивлява против опитите да се композира повсеместен роман. Именно в това се съдържа приключението от отключването, разчитането, потапянето в историите и възможното нареждане на част от пъзела, само че в никакъв случай на целия ", прибавят Антон Стайков и Свобода Цекова.
Изложбата и каталогът ще са съпроводени от самобитен цифров списък, част от уеб страницата на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Подобно на други микроархиви, той ще може да бъде разширяван и обогатяван във времето с текстове, изображения, аудио- и видеоматериали.
Роден при започване на Първата международна война, младостта му минава от една война в последваща. Сава Попов работи във времена на цензура и агитация. Приживе е добре прочут и скъп от своите съвременници в литературните и художествени среди. Работи с едни от огромните имена в региона на литературата и изкуството през своята ера - Илия Бешков, Стоян Анастасов, Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Ангел Каралийчев, Дора Габе, Богомил Райнов, Йордан Радичков и много други.
Сава Попов (1914–1981) е публицист, публицист, основател и основен редактор на вестник „ Стършел “ в интервала 1940–1941. Автор е на книгите „ Дяволите в зимника “, „ Дядо Господ по земята “, „ Прости приказки “, само че най-известното му произведение е „ Хитър Петър “. Животът му минава през катаклизми – международна война, тотална промяна на публичния строй в България, персонални загуби и неосъществени фантазии.
Но за какво през днешния ден не знаем нищо за Сава Попов? Кои условия обезпечават памет за едни и давност за други? Каква е ролята на хората, работили в сянка до изявените и известни създатели за качеството на художествените им творби? Само „ героичният “ живот ли може да бъде обект на проучвания, изложения или книги?
Тези въпроси си задават кураторите на изложбата-изследване - Антон Стайков и Свобода Цекова.
В експозицията и в книгата-каталог са обособени модули под формата на маршрут от 27 стъпки: с книги, писма, персонални документи, дипломи и така нататък, с броеве на вестник „ Стършел “, с истински илюстрации и карикатури за вестник „ Литературен фронт “, с фотографии на Сава Попов и фамилията му от детството до последните години на живота му. Минавайки този конвенционален маршрут, посетителите ще видят през разнообразни призми и вероятности обособените житейски и креативен епизоди от пътя на Сава Попов.
" Работата с архива на една персона постоянно носи опасности. Кой е този човек, с какво се е занимавал, доколко умишлено е управлявал спомените и следите, които е оставил след себе си? Така беше и с архива на Сава Попов. В началото нямахме никаква визия какво се криеше в затворените и надписани пакети, предоставени за изложбата от фамилията му. Вълнението ни нарастваше с всеки минал ден, в който откривахме следващата книга, снимка, писмо, пощенска картичка, разходна записка, които хвърляха от ден на ден светлина освен върху живота на Сава Попов, само че и върху времената и местата, които е обитавал и оживявал с дейното си и ярко наличие ", описват от кураторския тандем.
" Затова и взехме решение да надигнем публиката на тази галерия пред предизвикването, пред което самите ние бяхме изправени първоначално, като включим само предмети от архива на Сава Попов. Но всеки списък е формиран от фрагменти и затова се съпротивлява против опитите да се композира повсеместен роман. Именно в това се съдържа приключението от отключването, разчитането, потапянето в историите и възможното нареждане на част от пъзела, само че в никакъв случай на целия ", прибавят Антон Стайков и Свобода Цекова.
Изложбата и каталогът ще са съпроводени от самобитен цифров списък, част от уеб страницата на Музея на хумора и сатирата в Габрово. Подобно на други микроархиви, той ще може да бъде разширяван и обогатяван във времето с текстове, изображения, аудио- и видеоматериали.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ