Абсолютно закономерно - първият ректор на най-стария ни университет - родом от Бесарабия
На 8 декември 1888 година Народното събрание приема закон за превръщане на висшия педагогичен курс към първата мъжка гимназия във висше учебно заведение. Това е значим акт за институционализирането на най-стария и най-големия университет в България. Неговият първи ректор е българският лингвист, книжовен историк и библиограф Александър Теодоров-Балан. Той, както и историкът Димитър Агура, който три пъти е бил ректор на първото висше учебно заведение у нас, са бесарабски българи. Балан е родом от Кубей, а Агура – от Чушмелия (Криничне).
А какви са тези бесарабски българи, които сега по публични данни са към 230 000 души?
„ Най-древните познати ни племена, обитавали земите, които през днешния ден назоваваме Бесарабия, са даките. Дакия е и името, което Римската империя дава на провинцията. На територията на Бесарабия са живели също кимври, които Раковски счита за прародители на българите, скити, мизи и гети. После оттова минават хуни, авари и българи, а Бесарабия е част от Българската страна до края на Х век. След това е владяна от кумани, печенеги, монголи. Името „ Бесарабия” произлиза от династията на влашките войводи Басараби, управлявали тези земи през XIV век.
По-късно Унгария, Молдова и Османската империя също владеят Бесарабия. През 1812 година след следващата Руско-турска война този регион е превзет от Русия. Тук се заселват българи от Тракийска област – Ямбол, Сливен, Карнобат и селата към тези градове, както и от Балкана и други краища на България.
Бесарабските българи се заселват в този регион на няколко талази още от средата на XVIII век, като първите данни са от 1751 година.”
Това ни напомня в книгата – пътепис „ Среща с Бесарабия. Снимки, истории, приключения” нейният създател Елисавета Белобрадова. Издатели са съдружие „ Българска история”, откъдето са уверени, че Белобрадова, също като тях има изчерпателен интерес към българската история.
Така, откакто от съдружие „ Българска история” и фондация „ Българска памет” й дават план-график с местата, където живеят сладкодумни бесарабски българи, подготвени да й опишат за живота си, тя се насочва на път. Поема по маршрута „ България – Румъния – Молдова – Украйна – Молдова – Румъния – България”.
Освен селата и градовете, в които живеят бесарабски българи, тя посещава и основни за българската история румънски градове. Такива са, да вземем за пример, Браила и Букурещ – румънската столица, където се намира гробницата на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Белобрадова ни напомня, че Евлоги Георгиев подарява над 800 хиляди лв. за построяването на постройката на Софийския университет и за задачата дава в центъра на София имот от 10 134 квадратни метра.
А усещанията й от бесарабските българи несъмнено потвърждават, че не е по никакъв начин инцидентно, че точно Балан и Агура са измежду първите ректори на най-старото българско висше образователно заведение. А тези усещания са главно три:
1. Бесарабските българи имат вяра, че точно тъй като епохи наред скрито са говорели български език, това ги е държало сплотени като общественост. И с помощта на това са оживели даже в гладния интервал сред 1946 година – 1947 година, когато представители на руската власт са обикаляли по домовете им и са им взимали всички хранителни ресурси. Така единствено в село Бабата, с население 3400 души, 600 умират от апетит. Тази трагична история Белобрадова научава от живата свидетелка на събитията – 94-годишната баба Маня. А общият брой бесарабски българи намерили гибелта си в този интервал са 170 хиляди души;
2. Бесарабските българи имат фетиш към ученето – по тази причина Болградската гимназия, където през днешния ден българският език се учи като главен, е най-хубавото българско учебно заведение, в което Белобрадова в миналото е влизала. Там децата вървят с обич на учебно заведение и това си проличава по всичко - от коридорите на учебното заведение, през стаите, до кътовете, отдадени на българската история и език.
3. Бесарабските българи са извънредно работливи – с помощта на трудолюбието си те трансформират пустеещата степ, в която се заселват през вековете на няколко талази, в плодородна земя. Белобрадова споделя, че разграничава селата на бесарабските българи от тези на украинците и руснаците, тъй като къщите им са най-спретнати и най-красиво боядисани.
За бесарабските българи има голям брой писани проучвания – антропологични, социологически, исторически. Има документални филми, както и стихосбирки на бесарабски поети, само че приносът на Белобрадова е в това, че с красиво илюстрираната книга приканва читателите й да се насочат на странствуване и да повторят маршрута й. Факт е, че тя не икономисва някои неособено приятни моменти - предизвестява и за неприятните пътища, и за проблемите на границата с Транснистрия, за където авансово би трябвало да се извади зелена карта. Но все пак горещо предлага - отправете се към Бесарабия по време на ваканцията!
Защото възприятието да чуеш българска тирада, по този начин, както в миналото са си говорили Александър Теодоров-Балан или Димитър Агура, носи особена наслада. И си коства да се изживее.
Струва си поради топлото възприятие, с което и до през днешния ден бесарабските българи си показват България от спомените на предците си. Струва си и поради гражданската им героизъм да се съпротивляват против опитите да ги карат да си заплащат на черно за българско поданство.
Само да напомним - – тъкмо преди година бесарабски българи стачкуваха против номинацията на Валери Симеонов за „ Човек на годината - 2018”. Той бе препоръчан за премията от Асоциацията на българите в Украйна, против която имаше не една тъжба за корупция с българско поданство.
А какви са тези бесарабски българи, които сега по публични данни са към 230 000 души?
„ Най-древните познати ни племена, обитавали земите, които през днешния ден назоваваме Бесарабия, са даките. Дакия е и името, което Римската империя дава на провинцията. На територията на Бесарабия са живели също кимври, които Раковски счита за прародители на българите, скити, мизи и гети. После оттова минават хуни, авари и българи, а Бесарабия е част от Българската страна до края на Х век. След това е владяна от кумани, печенеги, монголи. Името „ Бесарабия” произлиза от династията на влашките войводи Басараби, управлявали тези земи през XIV век.
По-късно Унгария, Молдова и Османската империя също владеят Бесарабия. През 1812 година след следващата Руско-турска война този регион е превзет от Русия. Тук се заселват българи от Тракийска област – Ямбол, Сливен, Карнобат и селата към тези градове, както и от Балкана и други краища на България.
Бесарабските българи се заселват в този регион на няколко талази още от средата на XVIII век, като първите данни са от 1751 година.”
Това ни напомня в книгата – пътепис „ Среща с Бесарабия. Снимки, истории, приключения” нейният създател Елисавета Белобрадова. Издатели са съдружие „ Българска история”, откъдето са уверени, че Белобрадова, също като тях има изчерпателен интерес към българската история.
Така, откакто от съдружие „ Българска история” и фондация „ Българска памет” й дават план-график с местата, където живеят сладкодумни бесарабски българи, подготвени да й опишат за живота си, тя се насочва на път. Поема по маршрута „ България – Румъния – Молдова – Украйна – Молдова – Румъния – България”.
Освен селата и градовете, в които живеят бесарабски българи, тя посещава и основни за българската история румънски градове. Такива са, да вземем за пример, Браила и Букурещ – румънската столица, където се намира гробницата на братята Христо и Евлоги Георгиеви. Белобрадова ни напомня, че Евлоги Георгиев подарява над 800 хиляди лв. за построяването на постройката на Софийския университет и за задачата дава в центъра на София имот от 10 134 квадратни метра.
А усещанията й от бесарабските българи несъмнено потвърждават, че не е по никакъв начин инцидентно, че точно Балан и Агура са измежду първите ректори на най-старото българско висше образователно заведение. А тези усещания са главно три:
1. Бесарабските българи имат вяра, че точно тъй като епохи наред скрито са говорели български език, това ги е държало сплотени като общественост. И с помощта на това са оживели даже в гладния интервал сред 1946 година – 1947 година, когато представители на руската власт са обикаляли по домовете им и са им взимали всички хранителни ресурси. Така единствено в село Бабата, с население 3400 души, 600 умират от апетит. Тази трагична история Белобрадова научава от живата свидетелка на събитията – 94-годишната баба Маня. А общият брой бесарабски българи намерили гибелта си в този интервал са 170 хиляди души;
2. Бесарабските българи имат фетиш към ученето – по тази причина Болградската гимназия, където през днешния ден българският език се учи като главен, е най-хубавото българско учебно заведение, в което Белобрадова в миналото е влизала. Там децата вървят с обич на учебно заведение и това си проличава по всичко - от коридорите на учебното заведение, през стаите, до кътовете, отдадени на българската история и език.
3. Бесарабските българи са извънредно работливи – с помощта на трудолюбието си те трансформират пустеещата степ, в която се заселват през вековете на няколко талази, в плодородна земя. Белобрадова споделя, че разграничава селата на бесарабските българи от тези на украинците и руснаците, тъй като къщите им са най-спретнати и най-красиво боядисани.
За бесарабските българи има голям брой писани проучвания – антропологични, социологически, исторически. Има документални филми, както и стихосбирки на бесарабски поети, само че приносът на Белобрадова е в това, че с красиво илюстрираната книга приканва читателите й да се насочат на странствуване и да повторят маршрута й. Факт е, че тя не икономисва някои неособено приятни моменти - предизвестява и за неприятните пътища, и за проблемите на границата с Транснистрия, за където авансово би трябвало да се извади зелена карта. Но все пак горещо предлага - отправете се към Бесарабия по време на ваканцията!
Защото възприятието да чуеш българска тирада, по този начин, както в миналото са си говорили Александър Теодоров-Балан или Димитър Агура, носи особена наслада. И си коства да се изживее.
Струва си поради топлото възприятие, с което и до през днешния ден бесарабските българи си показват България от спомените на предците си. Струва си и поради гражданската им героизъм да се съпротивляват против опитите да ги карат да си заплащат на черно за българско поданство.
Само да напомним - – тъкмо преди година бесарабски българи стачкуваха против номинацията на Валери Симеонов за „ Човек на годината - 2018”. Той бе препоръчан за премията от Асоциацията на българите в Украйна, против която имаше не една тъжба за корупция с българско поданство.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ