На 78 години почина последният човек с железен бял дроб.

...
На 78 години почина последният човек с железен бял дроб.
Коментари Харесай

„Той отдавна трябваше да е мъртъв“: Почина последният човек с железен бял дроб - 70 г. по-късно

На 78 години умря последният човек с стоманен бял дроб. Повече от 70 години Пол Александър живее благодарение на голямата машина. Като дете – на 6-годишна възраст, той се разболява от полиомиелит - остро вирусно инфекциозно заболяване, известно още като детски паралич.

„ Благодарен съм за всички дарения, които получихме за Пол. Те му разрешиха да живее без стрес в последните си години. Помогнаха и да покрием разноските за погребението му. Абсолютно необикновено е да четеш всички мнения и да осъзнаваш какъв брой хора са били въодушевени от Пол. Просто съм изпълнен с признателност “, разяснява неговият брат Филип, представен от благотворителната платформа GoFundMe.

Десетки машини, от които стърчат главите на десетки деца

През 1952 година Пол Александър е едно от десетките хиляди деца в Съединени американски щати, които се разболяват от вируса. Детският паралич превзема цялата страна. Когато един ден Пол се прибра от игра, майка му незабавно схваща, че детето ѝ също е наранено от страховито заболяване.

Момчето оцелява след ужасната инфекциозна болест посредством трахеостомия - оперативна намеса, при която се слага специфична тръба в трахеята посредством кожен прорез за обезпечаване на дишането.

След това в продължение на 18 месеца Пол Александър остава за лекуване в болница в Далас, Тексас. Заедно с доста други заболели деца, момченцето лежи в голяма 300-килограмова машина, наричана стоманен бял дроб, която му оказва помощ да диша. Из цялата зала са сложени десетки такива машини – от тях стърчат главите на десетки деца.

Междувременно над 58 000 души са наранени от вирусната зараза в Съединени американски щати, а на над 3000 от тях тя лишава живота. Засегнатите се задушават в мъка.

Освен че усеща своите болки, Пол чува и мъчителните крясъци на останалите пациенти.

Машината, наричана стоманен бял дроб, е създадена през 1929 година и е една от първите машини за изкуствена белодробна вентилация с негативно налягане, които се употребяват за дълготрайна терапия.

Тези машини са употребявани във времето на полиомелитната зараза, която визира света през 40-те години на 20-и век. 

Пациентите са влизали в голям цилиндричен контейнер, който ги е обгръщал от стъпалата до врата. Гумен уплътнител е затварял горната част на резервоара преди шията на пациента и единствено вратът и главата му са оставали изложени на околния въздух.

В стоманените бели дробове благодарение на помпа механично се основава вакуум в резервоара, допускащ покачване и уголемение на гръдния панер.

Пол Александър прекарва живота си, неподвижен от врата надолу

 

През декември 2023 година екип на немското издание „ Билд “ посещава последния човек в света, който към момента живее с стоманен дроб. Пол Александър прекарва живота си, неподвижен от врата надолу.

„ Първоначално мислех, че съм мъртъв “, споделя Александър за моментите, в които идва на себе си в апарата след първата си незабавна интервенция. Не може да се движи, не усеща силите в тялото си. Чува по какъв начин здравна сестра, която приказва с доктор, изрича думите: „ Той от дълго време трябваше да е мъртъв “.

Превръща се в юрист и публицист, който се радва на морето и стриптийз клубовете

„ Това ме ядоса толкоз доста! И ме насърчи да оцелея! “. Пол развива желязна воля в могъщата машина от стомана. Той оцелява посредством стоманения бял дроб, учи сполучливо и се трансформира в юрист и публицист. През деня той съумява да превъзмогва дихателните си блокажи и въпреки че се задъхва, излиза от машината. Приема клиентите си в инвалидна количка и облечен в костюм.

С неудържимото си предпочитание за живот той съумява няколко пъти да се качи на аероплан, посещава стриптийз клубове, любува се на морето, влюбва се в своя състудентка.

Докато лежи в машината като дете, Пол почнал да рисува с химикал в уста. По-късно употребява това умеене, с цел да напише автобиографията си.

И макар че техническият прогрес по-късно му дава други помощни средства, Пол Александър решва да продължи да употребява своя „ остарял парен локомотив “, „ остарялата, гениална машина за дишане “.

Пържено пиле и няколко бири

Мъжът е вписан в Книгата за върхове на Гинес, защото никой различен в света не е живял над 70 години по този метод. А мощното му предпочитание за живот, макар тежките увреждания, трансформират Пол във ентусиазъм за милиони души по света.

И през последните години от живота си той живее в своя стоманен дроб. Неговата болногледачка Патриша Мортън поставя грижи за мъжа в апартамент в Далас. А американецът даже се любува на обичаното си ядене от пържено пиле и няколко бири.

„ Не залагайте на хазарт живота на децата си ”

С издъхването на Пол стоманеният бял дроб също стопира да диша. Но двамата оставят общо обръщение за имунизиране и към актуалните родители: „ Не залагайте на хазарт живота на децата си.

Благодарение на имунизациите полиомиелитът към този момент съвсем не участва в света.

Първата всеобща имунизация против вирусната зараза е осъществена в Съединени американски щати през 1957 година В началото на 60-те години се появява оралната имунизация - отслабен вирус върху парче захар. Ваксини с мъртви вируси се употребяват в Германия от 1998 година

Децата нормално се ваксинират на два, четири и единадесет месеца. Препоръчва се реваксинация сред 9 и 14 години. Северна, Южна Америка и Европа към този момент дефинират като свободни от детския паралич. През 2007 година обаче има произшествия в Афганистан, Пакистан, Индия и Нигерия.


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР