Почина легендарният Михаил Желев - Спортист №1 за 1969 г.
На 77-годишна възраст умря един от именитите лекоатлети на България - Михаил Желев. Новината оповестиха от общинския пресцентър на неговия роден град Сливен.
Желев е вторият европейски първенец на страната ни в леката атлетика (след Георги Стойковски) - в бягането на 3000 м с трудности от Атина`69. Същата година е почетен с премията " Златен шпайк " за най-хубав бегач в Европа. Избран е и за Спортист №1 на България за 1969 година
Автор е на 8 национални върха, взе участие 2 пъти на олимпийски игри, като в Мексико 1968 се класира на почетното 6-о място. Желев бе и международен студентски първенец за 1970 година
Поклон пред паметта му!
-----------------------------------------------------
Предлагаме ви очерка за Михаил Желев, оповестен преди две години във връзка 75-годишнината му в профилираното издание:
Роден на 15 юли 1943 година в Сливен, Михаил до отбиването на постоянната си военна работа съвсем не спортува. Зад това „ съвсем ” се крие един залог от гимназията, когато Мишо печели бас, че ще пробяга 5 км за по-малко от... половин час. Желев слисва съучениците си, показвайки 23 минути. После идва ред на школата за запасни офицери във Велико Търново. И като че за атлетиката не остава доста време...
Но не, случайността го връща още веднъж към бягането и още през 1964 година Мишо се класира втори при младежите на Балканския крос в Букурещ. Но по това време на пистата шестват къде-къде по-опитните Иван Пеев, Георги Тихов, Георги Шулев. Първото присъединяване за националния тим на България Желев записва на срещата София-Варшава през 1965 година, където приключва втори на 5000 м с 14:46.8.
НАЦИОНАЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ
През 1966 година разцъфва огромният капацитет на сливналията. Първата му авторитетна победа е на тройната среща Югославия-Италия-България в Целье, когато Желев идва първи на 3000 м стипълчейз за 8:44.0 мин. На първото си европейско състезание в Будапеща Мишо попада в третия полуфинал. Българинът повежда колоната на обичаните си 3000 м стипълчейз, само че 400 м преди финала го изпреварват четирима, а безусловно в последния метър полякът Мотил го застига. И на двамата са отсъдени по 8:52.0 мин, само че Желев е записан като шести и не се класира за финала. Няколко седмици по-късно на Балканиадата в Сараево Желев отстъпва купата на румънеца Вамош и с 8:57.8 сграбчва среброто.
ПЪРВИ РЕКОРД НА ЛЮБИМАТА ДИСТАНЦИЯ
Предолимпийската 1967-ма е доста сполучлива и обнадеждаваща... Под управлението на съюзния треньор Илия Попов Мишо утроява размера и интензивността на тренировките. Още на 12-и март на националния крос в Парка на свободата (днес Борисовата градина) Михаил Желев за първи път побеждава своя кумир Иван Пеев, акто изминава трасето от 10 км за 29:21.8 мин! През лятото Желев взе участие на полуфинала за Купата на Европа в Дуисбург. Там, въпреки да остава четвърти, Желев за първи път усъвършенства българския връх на 3000 м стипълчейз – 8:37.8 мин. На балканските игри в Истанбул Желев победи на стипълчейза с 8:44.4 мин и на 10000 м. От същата тази година са и националните му върхове - на 2000 м (5:18.0 мин), 5000 м - 14:01.0 мин, и на 10000 м - 29:28.4 мин.
ОЛИМПИЙСКА ГОДИНА, ОЛИМПИЙСКИ АМБИЦИИ
През 1968 година огромната цел е Олимпиадата в Мексико. Тя е много късничко, чак през октомври. Първо би трябвало да се покрие нормативът за присъединяване. На мемориала „ Знаменски ” в Ленинград през юни Желев усъвършенства личния си връх на 3000 м стипълчейз тъкмо с една секунда – 8:36.8 мин. В Атина на Балканиадата българският успех е цялостен – златен и сребърен орден за Михаил Желев (8:45.4 мин) и Георги Тихов (8:47.2 мин). Обаче за Мексико отпътува единствено Желев. На огромната надморска височина Михаил с лекост се класира за финала на 3000 м стипълчейз. Вече измежду 12-е най-хубави (на 15 октомври) Желев се държи четвърти след първия километър (3:07.2 мин) и след 2000 метра (6:05.6 мин). После последователно силите му се изцеждат, само че Мишо съумява да резервира шестата си позиция, контрирайки офанзивата на международния рекордьор Гастон Рьолантс (Белг).
НАЙ-УСПЕШНАТА ГОДИНА
След няколко авторитетни победи на шампионатите в Европа, Михаил Желев е определен за титуляр за срещата Европа-Америка в Щутгарт в края на юли 1969 година На Некарщадион Желев избира да не приема прдизвикателството на американеца Боб Прайс (1500 м за 4:15.5) и малко след началото на втория километър въпреки всичко излиза отпред, „ дръпвайки ” пламенно, с цел да финишира бодро с нов народен връх – 8:33.2 мин, следван на обичайно разстояние от втория европеец Жан-Пол Вийен 8:39.8 мин. На Балканиадата в София в края на август Михаил е избран за най-хубавия бегач на Игрите и отпътува със забележително самочувствие за европейското в Атина. Макар руските бегачи Дудин (8:22.2) и Морозов (8:23.4) да са подобрили международния връх в Киев на 19 август, Желев не се тормози от опциите им. В гръцката столица такитиката е изяснена и конкретизирана от треньора Илия Попов много преди полуфинала. В първото си бягание (втория полуфинал на 3000 м стипълчейз) Желев преднамерено оставя Морозов и британеца Стивънс да го победят. Защото тандемът Желев-Попов е запазил козовете си за финала. На 20 септември в 19:10 часа локално време 12-е финалисти започват във най-важното тичане на 3000 м стипълчейз. Съветските спортисти Дудин (2:48.2 на 1000 м) и Морозов (5:40.2 на 2000 м) си разменят водачеството, а Желев и Тихов внимателно пазят позиции в колоната. Ето какво е написал в тези дни във вестник „ Народен спорт ” доайенът на спортната публицистика у нас Ешуа Алмалех за незабравимия край: „ Последна обиколка – Дудин и Морозов не пропущат напред българите и си разменят водачеството. На последния завой Морозов нападна още по-бурно, следван от Дудин... Желев не ги изпуска, а Георги Тихов леко поизостава. Последна права. Михаил се пробва първо да задмине Дудин. Дудин се стрелва надясно, с цел да попречи на офанзивата на българина. Желев въпреки всичко от трети кулоар задминава Дудин и почва да настига Морозов. Последни 20-ина метра! Желев застига и изпреварва и Морозов... безусловно в квадратите. Българинът финишира като европейски първенец с високо вдигнати ръце. На таблото светват цифрите 8:25.02 – четвърто достижение в историята. Четвърти приключва Георги Тихов с 8:27.18 – девети във безконечната класация! ” В края на годината Михаил Желев е определен с голямо болшинство измежду публицистите за „ Най-добър бегач на Европа за 1969 година ” и получава влиятелната стауетка „ Златен шпайк ” на вестник „ Чехословенски спорт ”.
СВЕТОВЕН СТУДЕНТСКИ ШАМПИОН
Като че инерцията от успехите ще продължи още дълго. На полуфинала за Купата на Европа в Сараево през 1970 година Михаил Желев печели успеха с 8:29.4, оставяйки зад себе си италианеца Ризи (8:42.8) на повече от 13 секунди. А на Универсиадата в Торино на 5-ти септември Желев без старания завоюва златния орден с 8:32.6, на цели 4 секунди пред британеца Холдън.
ПЪРВИ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ
Някъде от пролетта на 1971 година стартират и тъгите на Михаил Желев. Появява му се алергия към цветния прашец. Дишането му се затруднява, за тежки тренировки и дума не може да става. На европейското в Хелзинки Желев получава рецесия и завърва едвам девети на полуфинала.
ВТОРАТА ОЛИМПИАДА
Алергия, не алергия, Желев би трябвало да продължи подготовката за втората си Олимпиада през 1972 година На шампионата в Осло при започване на юли Желев съвсем доближава върха си отпреди три години – 8:25.4 мин. Но на Блаканиадата в Измир при започване на август румънецът Чефан му препречва пътя на последния вираж, а няколко метра преди финала гъркът Контосорос го изтласква с лакът и Желев завърва трети с 8:34.6. На Олимпиадата в Мюнхен Желев е надъхан за повторно да се класира измежду първите шест. Във втората серия сливналията се класира трети и с лекост и прохлада намира място измежду финалистите. На 4 септември (буквално часове преди атентата на арабските терорости) Желев започва във финала дружно с най-хубавите в света. До края на първия километър българинът се държи на шеста-седма позиция. Именно някъде към 1200-ия метър японецът Койяма несъзнателно застъпва откъм гърба нашия спортист и Мишо едвам не се сгромолясва на тартана. Но шпайкът му се изува и Желев продължава бягането необут. Постепенно обаче групата се отдалечава напред и Михаил приключва 12-и във втория си олимпийски край.
ПОСЛЕДНИ СТАРТОВЕ
Зимата на 1973 година стартира мажорно. През февруари в зала „ Фестивална ” Михаил Желев става първият българин, пробягал 3000 м под покрив под осем минути – 7:59.8 мин. Но на европейското в Ротердам Желев още веднъж получава зной в гърдите и не се класира на финала. През пролетта тренировките са съвсем прекратени. На 26-и май въпреки всичко Желев започва на чисто новата тартанова писта на стадион „ Васил Левски ” и приключва едвам пети в обичаните си 3000 м стипълчейз.
Желев въпреки всичко взема решение да опита и на Спартакиадата през юбилейната 1974 година Печели последния си златен орден на 3000 м стипълчейз за обичаното АФД Сливен с 8:50.6.
РАВНОСМЕТКАТА
През кариерата си в атлетиката Желев слага осем върха - на 5000 м, 10000 м и 3000 м стипълчейз и четири върха в зала – на 1500 м и 3000 м. Ето персоналните му достижения: 800 м 1:52.1; 1500 м 3:43.2; 2000 м 5:18.0; 3000 м 7:57.0; 5000 м 13:42.6; 10000 м 29:14.4 и 3000 м стипълчейз 8:25.02. В зала има 3:52.4 на 1500 м и 7:59.8 на 3000 м.
СЕМЕЙСТВОТО
Съпругата на Михаил Райна е национална състезателка на 800 м при започване на 70-те години. Брат му Никола и сестра му Румяна също са състезатели в бяганията на междинни дистанции. Михаил има наследник Желязко и щерка Олга – и двамата бегачи на 1500 м. Желязко доближи до 3:44.10 на 1500 м, а Олга има персонални резултати 4:12.02 на 1500 и 2:04.17 на 800 м. Въобще Михаил увлича за бягането с образеца си в атлетиката всички от близкото си обграждане.
Михаил Желев дълги години работеше в системата на Министерство на народната отбрана. В един интервал Желев бе ръководител на АФД Сливен и с престижа и старанието си способства доста за триумфите на сливенската лека атлетика.
Желев е вторият европейски първенец на страната ни в леката атлетика (след Георги Стойковски) - в бягането на 3000 м с трудности от Атина`69. Същата година е почетен с премията " Златен шпайк " за най-хубав бегач в Европа. Избран е и за Спортист №1 на България за 1969 година
Автор е на 8 национални върха, взе участие 2 пъти на олимпийски игри, като в Мексико 1968 се класира на почетното 6-о място. Желев бе и международен студентски първенец за 1970 година
Поклон пред паметта му!
-----------------------------------------------------
Предлагаме ви очерка за Михаил Желев, оповестен преди две години във връзка 75-годишнината му в профилираното издание:
Роден на 15 юли 1943 година в Сливен, Михаил до отбиването на постоянната си военна работа съвсем не спортува. Зад това „ съвсем ” се крие един залог от гимназията, когато Мишо печели бас, че ще пробяга 5 км за по-малко от... половин час. Желев слисва съучениците си, показвайки 23 минути. После идва ред на школата за запасни офицери във Велико Търново. И като че за атлетиката не остава доста време...
Но не, случайността го връща още веднъж към бягането и още през 1964 година Мишо се класира втори при младежите на Балканския крос в Букурещ. Но по това време на пистата шестват къде-къде по-опитните Иван Пеев, Георги Тихов, Георги Шулев. Първото присъединяване за националния тим на България Желев записва на срещата София-Варшава през 1965 година, където приключва втори на 5000 м с 14:46.8.
НАЦИОНАЛЕН СЪСТЕЗАТЕЛ
През 1966 година разцъфва огромният капацитет на сливналията. Първата му авторитетна победа е на тройната среща Югославия-Италия-България в Целье, когато Желев идва първи на 3000 м стипълчейз за 8:44.0 мин. На първото си европейско състезание в Будапеща Мишо попада в третия полуфинал. Българинът повежда колоната на обичаните си 3000 м стипълчейз, само че 400 м преди финала го изпреварват четирима, а безусловно в последния метър полякът Мотил го застига. И на двамата са отсъдени по 8:52.0 мин, само че Желев е записан като шести и не се класира за финала. Няколко седмици по-късно на Балканиадата в Сараево Желев отстъпва купата на румънеца Вамош и с 8:57.8 сграбчва среброто.
ПЪРВИ РЕКОРД НА ЛЮБИМАТА ДИСТАНЦИЯ
Предолимпийската 1967-ма е доста сполучлива и обнадеждаваща... Под управлението на съюзния треньор Илия Попов Мишо утроява размера и интензивността на тренировките. Още на 12-и март на националния крос в Парка на свободата (днес Борисовата градина) Михаил Желев за първи път побеждава своя кумир Иван Пеев, акто изминава трасето от 10 км за 29:21.8 мин! През лятото Желев взе участие на полуфинала за Купата на Европа в Дуисбург. Там, въпреки да остава четвърти, Желев за първи път усъвършенства българския връх на 3000 м стипълчейз – 8:37.8 мин. На балканските игри в Истанбул Желев победи на стипълчейза с 8:44.4 мин и на 10000 м. От същата тази година са и националните му върхове - на 2000 м (5:18.0 мин), 5000 м - 14:01.0 мин, и на 10000 м - 29:28.4 мин.
ОЛИМПИЙСКА ГОДИНА, ОЛИМПИЙСКИ АМБИЦИИ
През 1968 година огромната цел е Олимпиадата в Мексико. Тя е много късничко, чак през октомври. Първо би трябвало да се покрие нормативът за присъединяване. На мемориала „ Знаменски ” в Ленинград през юни Желев усъвършенства личния си връх на 3000 м стипълчейз тъкмо с една секунда – 8:36.8 мин. В Атина на Балканиадата българският успех е цялостен – златен и сребърен орден за Михаил Желев (8:45.4 мин) и Георги Тихов (8:47.2 мин). Обаче за Мексико отпътува единствено Желев. На огромната надморска височина Михаил с лекост се класира за финала на 3000 м стипълчейз. Вече измежду 12-е най-хубави (на 15 октомври) Желев се държи четвърти след първия километър (3:07.2 мин) и след 2000 метра (6:05.6 мин). После последователно силите му се изцеждат, само че Мишо съумява да резервира шестата си позиция, контрирайки офанзивата на международния рекордьор Гастон Рьолантс (Белг).
НАЙ-УСПЕШНАТА ГОДИНА
След няколко авторитетни победи на шампионатите в Европа, Михаил Желев е определен за титуляр за срещата Европа-Америка в Щутгарт в края на юли 1969 година На Некарщадион Желев избира да не приема прдизвикателството на американеца Боб Прайс (1500 м за 4:15.5) и малко след началото на втория километър въпреки всичко излиза отпред, „ дръпвайки ” пламенно, с цел да финишира бодро с нов народен връх – 8:33.2 мин, следван на обичайно разстояние от втория европеец Жан-Пол Вийен 8:39.8 мин. На Балканиадата в София в края на август Михаил е избран за най-хубавия бегач на Игрите и отпътува със забележително самочувствие за европейското в Атина. Макар руските бегачи Дудин (8:22.2) и Морозов (8:23.4) да са подобрили международния връх в Киев на 19 август, Желев не се тормози от опциите им. В гръцката столица такитиката е изяснена и конкретизирана от треньора Илия Попов много преди полуфинала. В първото си бягание (втория полуфинал на 3000 м стипълчейз) Желев преднамерено оставя Морозов и британеца Стивънс да го победят. Защото тандемът Желев-Попов е запазил козовете си за финала. На 20 септември в 19:10 часа локално време 12-е финалисти започват във най-важното тичане на 3000 м стипълчейз. Съветските спортисти Дудин (2:48.2 на 1000 м) и Морозов (5:40.2 на 2000 м) си разменят водачеството, а Желев и Тихов внимателно пазят позиции в колоната. Ето какво е написал в тези дни във вестник „ Народен спорт ” доайенът на спортната публицистика у нас Ешуа Алмалех за незабравимия край: „ Последна обиколка – Дудин и Морозов не пропущат напред българите и си разменят водачеството. На последния завой Морозов нападна още по-бурно, следван от Дудин... Желев не ги изпуска, а Георги Тихов леко поизостава. Последна права. Михаил се пробва първо да задмине Дудин. Дудин се стрелва надясно, с цел да попречи на офанзивата на българина. Желев въпреки всичко от трети кулоар задминава Дудин и почва да настига Морозов. Последни 20-ина метра! Желев застига и изпреварва и Морозов... безусловно в квадратите. Българинът финишира като европейски първенец с високо вдигнати ръце. На таблото светват цифрите 8:25.02 – четвърто достижение в историята. Четвърти приключва Георги Тихов с 8:27.18 – девети във безконечната класация! ” В края на годината Михаил Желев е определен с голямо болшинство измежду публицистите за „ Най-добър бегач на Европа за 1969 година ” и получава влиятелната стауетка „ Златен шпайк ” на вестник „ Чехословенски спорт ”.
СВЕТОВЕН СТУДЕНТСКИ ШАМПИОН
Като че инерцията от успехите ще продължи още дълго. На полуфинала за Купата на Европа в Сараево през 1970 година Михаил Желев печели успеха с 8:29.4, оставяйки зад себе си италианеца Ризи (8:42.8) на повече от 13 секунди. А на Универсиадата в Торино на 5-ти септември Желев без старания завоюва златния орден с 8:32.6, на цели 4 секунди пред британеца Холдън.
ПЪРВИ ЗДРАВОСЛОВНИ ПРОБЛЕМИ
Някъде от пролетта на 1971 година стартират и тъгите на Михаил Желев. Появява му се алергия към цветния прашец. Дишането му се затруднява, за тежки тренировки и дума не може да става. На европейското в Хелзинки Желев получава рецесия и завърва едвам девети на полуфинала.
ВТОРАТА ОЛИМПИАДА
Алергия, не алергия, Желев би трябвало да продължи подготовката за втората си Олимпиада през 1972 година На шампионата в Осло при започване на юли Желев съвсем доближава върха си отпреди три години – 8:25.4 мин. Но на Блаканиадата в Измир при започване на август румънецът Чефан му препречва пътя на последния вираж, а няколко метра преди финала гъркът Контосорос го изтласква с лакът и Желев завърва трети с 8:34.6. На Олимпиадата в Мюнхен Желев е надъхан за повторно да се класира измежду първите шест. Във втората серия сливналията се класира трети и с лекост и прохлада намира място измежду финалистите. На 4 септември (буквално часове преди атентата на арабските терорости) Желев започва във финала дружно с най-хубавите в света. До края на първия километър българинът се държи на шеста-седма позиция. Именно някъде към 1200-ия метър японецът Койяма несъзнателно застъпва откъм гърба нашия спортист и Мишо едвам не се сгромолясва на тартана. Но шпайкът му се изува и Желев продължава бягането необут. Постепенно обаче групата се отдалечава напред и Михаил приключва 12-и във втория си олимпийски край.
ПОСЛЕДНИ СТАРТОВЕ
Зимата на 1973 година стартира мажорно. През февруари в зала „ Фестивална ” Михаил Желев става първият българин, пробягал 3000 м под покрив под осем минути – 7:59.8 мин. Но на европейското в Ротердам Желев още веднъж получава зной в гърдите и не се класира на финала. През пролетта тренировките са съвсем прекратени. На 26-и май въпреки всичко Желев започва на чисто новата тартанова писта на стадион „ Васил Левски ” и приключва едвам пети в обичаните си 3000 м стипълчейз.
Желев въпреки всичко взема решение да опита и на Спартакиадата през юбилейната 1974 година Печели последния си златен орден на 3000 м стипълчейз за обичаното АФД Сливен с 8:50.6.
РАВНОСМЕТКАТА
През кариерата си в атлетиката Желев слага осем върха - на 5000 м, 10000 м и 3000 м стипълчейз и четири върха в зала – на 1500 м и 3000 м. Ето персоналните му достижения: 800 м 1:52.1; 1500 м 3:43.2; 2000 м 5:18.0; 3000 м 7:57.0; 5000 м 13:42.6; 10000 м 29:14.4 и 3000 м стипълчейз 8:25.02. В зала има 3:52.4 на 1500 м и 7:59.8 на 3000 м.
СЕМЕЙСТВОТО
Съпругата на Михаил Райна е национална състезателка на 800 м при започване на 70-те години. Брат му Никола и сестра му Румяна също са състезатели в бяганията на междинни дистанции. Михаил има наследник Желязко и щерка Олга – и двамата бегачи на 1500 м. Желязко доближи до 3:44.10 на 1500 м, а Олга има персонални резултати 4:12.02 на 1500 и 2:04.17 на 800 м. Въобще Михаил увлича за бягането с образеца си в атлетиката всички от близкото си обграждане.
Михаил Желев дълги години работеше в системата на Министерство на народната отбрана. В един интервал Желев бе ръководител на АФД Сливен и с престижа и старанието си способства доста за триумфите на сливенската лека атлетика.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ