Между култури и континенти
На 7 октомври от Стокхолм Матс Малм, непрекъснатият секретар на Шведската академия, разгласи носителя на Нобеловата премия за литература за 2021 година – това е Абдулразак Гурна. Автор на романи и разкази, роден на остров Занзибар. Днес живее в Англия.
Според формулировката на Нобеловия комитет премията се дава на писателя поради „ неговото безкомпромисно и състрадателно прозрение и проучване на следствията от колониализма и ориста на бежанците в пропастта сред култури и континенти. “
Абдулразак Гурна е професор в Университета на Кент, Англия. Академичният му интерес е към постколониалното писане.
Писателският му дебют е през 1987 година с романа „ Спомен за тръгване “. Тазгодишният Нобелов лауреат за литература е създател на 10 романа, измежду които: „ Пътят на поклонниците “, „ Дезертьорство “, “Възхитено безмълвие “, „ Край морето “, „ Чакълено сърце “, „ Доти “ и „ Рай “. Романите „ Рай “ 1994, „ Край морето “ 2001 и „ Дезертьорство “ 2005 са номинирани за влиятелната премия „ Букър “. Родният език на Абдулразак Гурна е суахили. Книгите му обаче са писани на британски език. Заглавията, които ви показах, е допустимо да са неточни, защото са преведени в незабавен порядък от мен, защото на български език, а и освен, този създател не е превеждан и издаван.
Предстои трескава работа в близко време на родните издатели. И честито на създателя, който занапред ще открие своите нови читатели. И то на езици, за които професор Гурна не знае, допускам, че съществуват.
Да се върнем на Нобеловата премия за литература. И по-точно на въпроса: Кои създатели чакаха решението на Стокхолмския комитет, само че останаха без Нобелова премия?
В късия лист на препоръчаните бяха Мирча Картареско от Румъния, Нгуги Ва Тхионго от Кения, Харуки Мураками – Япония и Людмила Улицка от Русия.
И с цел да не се изкуши някой измежду сътрудниците да сгреши в ентусиазма си, да припомня, че първият създател от Африканския континент, награден с Нобелова премия за литература е Уоле Шоинка през 1986 година, който, апропо, също с изключение на на родния си език йоруба, написа на британски език. С това не загатвам, че Нобеловият комитет чете единствено на британски език…
„ Край на евроцентричната вероятност към литературата " – разгласи Андрес Олсон, ръководител на Нобеловия комитет.
Да. Ние ценим умеенето на Нобеловия комитет да ни изненадва, само че измежду експертите в литературата към този момент се задават въпроси дали някой изобщо знае критериите на литературния Нобел?
А другояче честита премия, в която – до момента в който не съумея да прочета най-малко няколко от десетте романа на Абдулразак Гурна, ще считам, че няма хиперболизирана политичност и преднамерена политкоректност.
И най-после ми позволете и без да съм букмейкър, да предскажа, че най-четеният разказ в околните месеци ще бъде последният разказ на новия притежател на Стокхолмската премия за литература Абдулразак Гурна, написан през 2020 година и озаглавен „ След живота. Лондон: Блумсбъри “.
Това е всичко, по отношение на Стокхолмската премия – сред култури и континенти.
Снимки – Уикипедия, ЕПА/БГНЕС
Според формулировката на Нобеловия комитет премията се дава на писателя поради „ неговото безкомпромисно и състрадателно прозрение и проучване на следствията от колониализма и ориста на бежанците в пропастта сред култури и континенти. “
Абдулразак Гурна е професор в Университета на Кент, Англия. Академичният му интерес е към постколониалното писане. Писателският му дебют е през 1987 година с романа „ Спомен за тръгване “. Тазгодишният Нобелов лауреат за литература е създател на 10 романа, измежду които: „ Пътят на поклонниците “, „ Дезертьорство “, “Възхитено безмълвие “, „ Край морето “, „ Чакълено сърце “, „ Доти “ и „ Рай “. Романите „ Рай “ 1994, „ Край морето “ 2001 и „ Дезертьорство “ 2005 са номинирани за влиятелната премия „ Букър “. Родният език на Абдулразак Гурна е суахили. Книгите му обаче са писани на британски език. Заглавията, които ви показах, е допустимо да са неточни, защото са преведени в незабавен порядък от мен, защото на български език, а и освен, този създател не е превеждан и издаван.
Предстои трескава работа в близко време на родните издатели. И честито на създателя, който занапред ще открие своите нови читатели. И то на езици, за които професор Гурна не знае, допускам, че съществуват.
Да се върнем на Нобеловата премия за литература. И по-точно на въпроса: Кои създатели чакаха решението на Стокхолмския комитет, само че останаха без Нобелова премия?
В късия лист на препоръчаните бяха Мирча Картареско от Румъния, Нгуги Ва Тхионго от Кения, Харуки Мураками – Япония и Людмила Улицка от Русия.
И с цел да не се изкуши някой измежду сътрудниците да сгреши в ентусиазма си, да припомня, че първият създател от Африканския континент, награден с Нобелова премия за литература е Уоле Шоинка през 1986 година, който, апропо, също с изключение на на родния си език йоруба, написа на британски език. С това не загатвам, че Нобеловият комитет чете единствено на британски език…
„ Край на евроцентричната вероятност към литературата " – разгласи Андрес Олсон, ръководител на Нобеловия комитет.
Да. Ние ценим умеенето на Нобеловия комитет да ни изненадва, само че измежду експертите в литературата към този момент се задават въпроси дали някой изобщо знае критериите на литературния Нобел?
А другояче честита премия, в която – до момента в който не съумея да прочета най-малко няколко от десетте романа на Абдулразак Гурна, ще считам, че няма хиперболизирана политичност и преднамерена политкоректност.
И най-после ми позволете и без да съм букмейкър, да предскажа, че най-четеният разказ в околните месеци ще бъде последният разказ на новия притежател на Стокхолмската премия за литература Абдулразак Гурна, написан през 2020 година и озаглавен „ След живота. Лондон: Блумсбъри “.
Това е всичко, по отношение на Стокхолмската премия – сред култури и континенти.
Снимки – Уикипедия, ЕПА/БГНЕС
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ