Отбелязваме международния ден на радиото и телевизията
На 7 май означаваме Международния ден на радиото и малкия екран. На този ден през 1895 година Александър Попов показва своето ново изобретение в Санкт Петербург. Той показва за първи път пред Руското физическо сдружение изобретения от него апарат за предаване и приемане на електрически съмнения на огромни дистанции без проводник.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са одобрявани сигнали, излъчени с морзовата писменост. Апаратът на Попов давал опция за първи път да се одобряват радиосигнали, носещи информация посредством радиовълни и отваря пътя към основаването на други радиоустройства, позволяващи практическо потребление на радиовълните. От една зала на университетската постройка Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц ", които ръководителят на сдружението възпроизвежда на черната дъска.
Така с името на Хайнрих Херц се вкарва безжичното предаване на известия на разстояние. Именно това, че освен са предавани радиовълни, а посредством тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за изобретател на радиото. През 1899 година той включва към уреда телефонна слушалка и основава опция за слухово приемане на сигналите. През 1907 година, съгласно контракт сред българското и съветското държавно управление, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, стартира работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 година на борда на крайцера "Надежда " стартира да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в постоянна употреба първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и поверие на телеграми от странство и България ". Впоследствие, радиото навлиза в всеобща приложимост и в България, като става едно от главните средства за далекосъобщения.
Този ден се празнува в Русия като Ден на радиото и в България като Ден на радиото и малкия екран.
В доста страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, притежател на нобелова премия за физика през 1909 година Но името му се свърза и с участието във фашистката партия на Мусолини.
Устройството е имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са одобрявани сигнали, излъчени с морзовата писменост. Апаратът на Попов давал опция за първи път да се одобряват радиосигнали, носещи информация посредством радиовълни и отваря пътя към основаването на други радиоустройства, позволяващи практическо потребление на радиовълните. От една зала на университетската постройка Попов изпраща в друга думите "Хайнрих Херц ", които ръководителят на сдружението възпроизвежда на черната дъска.
Така с името на Хайнрих Херц се вкарва безжичното предаване на известия на разстояние. Именно това, че освен са предавани радиовълни, а посредством тях е предадена информация, е основата на претенцията Попов да се сочи за изобретател на радиото. През 1899 година той включва към уреда телефонна слушалка и основава опция за слухово приемане на сигналите. През 1907 година, съгласно контракт сред българското и съветското държавно управление, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, стартира работа първият български безжичен телеграф.
През лятото на 1911 година на борда на крайцера "Надежда " стартира да работи радиостанция, а на 1 май 1912 година влиза в постоянна употреба първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и поверие на телеграми от странство и България ". Впоследствие, радиото навлиза в всеобща приложимост и в България, като става едно от главните средства за далекосъобщения.
Този ден се празнува в Русия като Ден на радиото и в България като Ден на радиото и малкия екран.
В доста страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, притежател на нобелова премия за физика през 1909 година Но името му се свърза и с участието във фашистката партия на Мусолини.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ