На 7 февруари през 2016 г. си отиде Петър Манолов.

На 7 февруари през 2016 година си отиде Петър Манолов. Той е български стихотворец, отстъпник, член на Съюза на българските писатели. Един от създателите на синдикат „ Подкрепа “, фондация „ Болната планета-ВЗОВ “ и св. Урбань.

Петър Манолов е роден през 1939 година в Садово, Сунгурларско. Продължава образованието си в град Сунгурларе, военно учебно заведение в Силистра и приключва Софийския държавен университет. Работи като педагог, публицист, метеоролог на фара на н. Емине. През 1968 година се заселва за непрекъснато в местността Урбань-Иракли (дн. Пешова колиба) в землището на Емона.

В началото на 1989 година е задържан като секретар на учреденото на 16 януари 1988 година НДЗПЧБ (Независимо сдружение за отбрана правата на индивида в България) и афишира гладна стачка отразявана от радио „ Свободна Европа “ и международните медии. През февруари 1989 година Централен комитет на Българска комунистическа партия разпорежда провеждането на открити партийни събрания в цялата страна с разискване и заклеймяване на поезията по цитати.

В емиграция взе участие в колоквиумите „ Свободата на Духа “ (юни 1989, Париж) и „ Проблемите на малцинствата “ (март 1990, Копенхаген) , където (под въздействие на есето на Георги Марков „ За благодарността “) се ражда концепцията за фондация „ Болната планета – ВЗОВ “. Сътрудничи на сп. „ Континент “, в. „ La Pensée Russe “, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл.

Завръща се от Франция и през 1991 година е определен за основен секретар на Съюза на българските писатели, а фондацията приема да семейства интернационална конференция за правата на кюрдите в София (1995), и укрепва гласове срещу смъртната присъда на йеменски стихотворец, тибетски електротехник, както и интернационално разгласяване (съвместно с физика З. Вардосанидзе) на преследваните 100 грузински учени-демократи, петима от които със смъртни присъди.
Управлява държавното издателство „ Народна просвета “ (1997 – 2002) и е уволнен от държавното управление на Симеон Сакскобургготски . Умира на 7 февруари 2016 година в Пловдив.

За поета Петър Манолов споделя в “Нашият ден “ самостоятелен публицист, създател на документалния филм „ Чуй “ Диана Иванова :

“Той по някакъв метод даже посмъртно стана знаме точно на това предпочитание човек да не живее в окупирана страна и в страна, в която има слепване на мафиотски сдружения и структури. Неговият глас през последните години зазвуча още по-актуално и стряскащо с това, което още тогава е желал да ни каже.

Особено тези документални записи в Държавна сигурност, които излязоха и самото семейство не бяха виждали. Много се веселя, че откриването на тези записи стана преди гибелта му.

През 2012-2013 година търсихме фрагменти за документалния филм за “Свободна Европа “ във всевъзможни вероятни архиви и това съответства с един развой, в който пък търсихме документи, тъй като ни беше предоставена една задача.

Снимайки в архивите за моя документален филм, видяхме доста кино ленти и тогава разбрах, че има голям кино материал от касети от разпити от остарели компании , предадени от другите окръжни ръководства на Министерство на вътрешните работи.

Материал, който не е спретнат, не е архивиран, по този начин стартира и желанието ни да извадим част от тези архиви и да ги представим на една по-широка аудитория. “

Чуйте запис с изявлението с Петър Манолов от Златния фонд на БНР в звуковия файл.

Уикипедия Снимки: facebook/profile