Почина културният антрополог проф. Ивайло Дичев
На 68-годишна възраст умря проф. Ивайло Дичев - културен антрополог, учител в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", есеист.
Новината оповестиха за Българска телеграфна агенция от Софийския университет " Св. Климент Охридски " в понеделник.
Ивайло Дичев е роден през 1955 година в София, наследник е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Завършва британска лингвистика в Софийския университет през 1979 година След това работи като редактор във в. „ Орбита “ и в издателство „ Български публицист “.
От 1990 година е помощник в катедрата „ Логика, нравственос, хармония “ в Софийския университет. През 1991 година специализира в Сорбоната в Париж. Защитава докторати в Софийския университет и университета Париж-VII „ Дени Дидро “ (1996).
Преподава в Софийския университет и управлява магистърска стратегия „ Културна антропология “. Създател и редактор е на онлайн списанието за културни проучвания „ Семинар БГ “
Изследва политическите култури, града, медиите. Сред последните му книги са „ Културата като отдалеченост “ (2016), „ Граждани оттатък местата “ (2009), „ Пространства на желанието, стремежи за пространство “ (2005).
Проф. Ивайло Дичев е и публицист и деен есеист, разгласил е в български и европейски издания. Носител е на премиите за есеистика " Паница " (1999), " Черноризец Храбър " (2002) и " Димитър Пешев " (2005).
Участва интензивно в обществения спор. В един от за Дойче веле по-рано тази година написа за отдръпването на българина от политиката като " патологията на България ".
" Бедата е, че гнусливият честен жител привиква да се отдръпва, да заобикаля простотията, наречена политика, и по този метод обезпечава комфорт на тези, които я практикуват. Тук е по този начин - издигаме некадърници, поносим безобразия, абе в никакъв случай няма да се оправим. Гнусейки се от всичко, което се случва в страната му, той на процедура се гнуси от себе си, като че ли е почнал да възприема личното си тяло като непознато, както ни гнуси личната кръв, когато засъхне по бинта. "
" Как се лекува сходна национална патология не знам. Може би като спрем за малко да се взираме в петната по бинта и погледнем през прозореца? "
Новината оповестиха за Българска телеграфна агенция от Софийския университет " Св. Климент Охридски " в понеделник.
Ивайло Дичев е роден през 1955 година в София, наследник е на писателя Стефан Дичев и художничката Лиляна Дичева. Завършва британска лингвистика в Софийския университет през 1979 година След това работи като редактор във в. „ Орбита “ и в издателство „ Български публицист “.
От 1990 година е помощник в катедрата „ Логика, нравственос, хармония “ в Софийския университет. През 1991 година специализира в Сорбоната в Париж. Защитава докторати в Софийския университет и университета Париж-VII „ Дени Дидро “ (1996).
Преподава в Софийския университет и управлява магистърска стратегия „ Културна антропология “. Създател и редактор е на онлайн списанието за културни проучвания „ Семинар БГ “
Изследва политическите култури, града, медиите. Сред последните му книги са „ Културата като отдалеченост “ (2016), „ Граждани оттатък местата “ (2009), „ Пространства на желанието, стремежи за пространство “ (2005).
Проф. Ивайло Дичев е и публицист и деен есеист, разгласил е в български и европейски издания. Носител е на премиите за есеистика " Паница " (1999), " Черноризец Храбър " (2002) и " Димитър Пешев " (2005).
Участва интензивно в обществения спор. В един от за Дойче веле по-рано тази година написа за отдръпването на българина от политиката като " патологията на България ".
" Бедата е, че гнусливият честен жител привиква да се отдръпва, да заобикаля простотията, наречена политика, и по този метод обезпечава комфорт на тези, които я практикуват. Тук е по този начин - издигаме некадърници, поносим безобразия, абе в никакъв случай няма да се оправим. Гнусейки се от всичко, което се случва в страната му, той на процедура се гнуси от себе си, като че ли е почнал да възприема личното си тяло като непознато, както ни гнуси личната кръв, когато засъхне по бинта. "
" Как се лекува сходна национална патология не знам. Може би като спрем за малко да се взираме в петната по бинта и погледнем през прозореца? "
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ