Ботев бил докарал баташкото клане
На 6 януари се навършват 172 години от рождението на Христо Ботев. Изминаха и 130 години от 1889 година, когато се случва едно извънредно културно събитие - излиза от печатницата брой първи на Сборника с национални умотворения, просвета и книжнина, който се списва от най-големите български учени, откриватели, писатели и записвачи на българската психика. Основател и негов основен редактор е проф. Иван Шишманов.
Изданието е знаменателно на първо място с публикуването в него за първи път на част I от най-българския разказ " Под игото " на Иван Вазов, което го трансформира в библиографска необичайност. Но в него могат да се открият и други скъпи текстове. На челно място поставям обемистата рецензия на Стоян Заимов върху биографията на Ботев от Захарий Стоянов, оповестена през същата година. Предлагаме ви част от нея, редове от " опита " на Захарий Стоянов, както и една национална лихварска ария от Сборника, на която ни се стори, че мястото й е тъкмо тук.
Дори да си най-непредубеденият четец, не може да не ти се натрапи поразителната аналогия на тогавашните клеветници на Ботев с днешните. А от гибелта му тогава са минали едвам 13 години.
Стоян Заимов измива лицето на поета и революционера от храчките, с които е засипано от чорбаджиите и техните мекерета, и то засиява пред нас с цялата си красота. И оракулски думи за още неродения български социализъм произнася той: " [Ботев]... въспе политическия блян на някогашния турски плебей, а през днешния ден свободен народ -...въспе политическия блян на тогавашните и сегашните и бъдещи социал-демократи ".
Но сегашните отрицатели на Ботйова свършиха и това, за което ония преди 130 години не са и сънували - потулиха някои негови стихотворения и не разрешиха да се учи публицистиката му в учебните заведения. Бастисаха я, изхвърлиха я като въшлясало коте от българското школо.
Ако тогавашните хъшове и хайдути възкръснат, уверен съм, че една от първите им работи ще е да отведат цензорите на Ботев на площада пред Народното ни заседание, без значение от ситуацията им в обществото, и да им ударят по 25 некастрени на голо. И да се предава директно по всички медийни канали на републиката. За да види акта на въздаяние целият ни народ, чиято робска душeвност не се разграничава кой знае какъв брой от тази по времето на Ботев. И да се пуснат на независимост по-късно " скотовете ", с цел да скрият в бърлогите на къщите си дамгата на всенародния срам, която ще им е за цялостен живот.
Бих могъл да го изрека като констатация, само че ще го задам единствено като простоват въпрос: Заслужава ли да го има нашия народ, откакто разреши да му посегнат и на Ботйова?
Сборник национални умотворения, просвета и книжнина, Министерство на националното просвещение, книга т, 1889.
Из рецензията на Стоян Заимов " Христо Ботев, опит за биография, от З. Стоянов ", Първо издание, Руссе, печатница Н. Л. Каравелова и С-iе, 1889 год. 478 ст.:
- То беше, тя втаса!... - бяха думите, с които ни поздрави един " благовоспитан " господин, който принадлежи към тесния кружок на " Периодическото Списание ". Господинът беше разчувствуван не на смешка: на благовъзпитаната му физиономия бяха смесено отпечатани дълбокото учудване и мощната умраза. Ние се заинтересувахме за повода на това негово учудване и попитахме:
- Какво се е случило? - зер, помислихме си, да не е станал някой нов прелом.
- Четохте ли " обявлението " на Захария Стоянов? Прочетете го и вижте за кого е седнал той да расказва на мирния, кроткия, и земледелски народ! Наел се е да раскаже биографията на едного от онез вагабонти, които не дадоха мира нито на Султанът, нито на българския народ, с цел да влезат с време в пътят на цивилизацията - изясни удивлението си господинът, като прибави, че той мощно се възмущава освен от такива обявления, само че и от литературата, в която се расправя за делата на някогашните български бунтовници - революционери през времето от 1866 до 1876 година.
... Согласете се с нас, че това е скандал за българската книжнина и история, да се пишат биографиите на хора, които докараха Баташкото кланье, и със своите революционни случки насмалко щяха да извърнат " Майка България " на пусто пепелище и африканска пустиня! Че кой е Ботев, и какво е заслужил на " Майка България ", с цел да му се написа биографията? Нали го знам от Браила, когато редактираше вестник " Дума на българските емигранти "? О, и през днешния ден се отвращавам от неговата нахална постъпка в съвещанието на " Периодическото Списание ", в което заседаваше като Браилски представител; и през днешния ден още ми звучат в ушите неговите грозни думи: " Българският народ няма потребност от журнали и вестници, а от бунтовници; по-напред дайте политическа независимост на този народ, че тогава му расправяйте, де би трябвало да написа ъ, ь, и ы то. Той и Любен Каравелов, оня унищожител на всичко благовоспитано, бяха аргументите, дето българският народ до момента тъне в незнание. Тези хора заслужават лошотия, а не добра памет, дето не оставиха благовоспитаните патриоти да вкарат народа в същинския път на просветата. Със своите случки те докараха България да се освободи прибързано, и, на, през днешния ден имаме свободна България, само че развратена от основата, отровена в сърдцето от делата, песните и книгите на Каравелова и Ботева. О, какъв брой хубаво щеше да бъде, в случай че ни оставяха на мира 10 години да поработим в " Браилското Периодическо Списание "! Уверявам ви, че през днешния ден щяхме да имаме и свободна, и просветена, и благовоспитанна България! Но злите демони се откриха тамо и побъркаха нашия доблестен проект! " свърши, като въздъхна от дълбочината на сърцето си благовоспитания господин.
Благодарение на тези, по твоему вагабонти вий сте през днешния ден, в случай че се не неистина в столицата на свободна България, подписвате си именцето в две " платежни ведомости ", и без да се червите от позор, подлагате шепата си, с цел да я изпълнят със " сребърни български левове ", които левове са опръскани с кръвта на българските възстанници и донските казаци, беше нашият къс отговор.
Сега, като си вспомняме горния диалог, който имахме с " благовоспитанния ", текна ми на мозъка какво би трябвало да се напише върху надгробния камък на този тип патриоти книжовници - текна ни на мозъкът следующия епитаф: " Начена, горкия с ь дребен и свърши с ъ огромен "!
Ний съобщихме горния диалог, като първа стъпка на рецензията си, не за да напомним на читателите си, че има един стеснен кружок в нашата книжнина, който се възмущава от имената на някогашните бунтовници, само че тъй като в този диалог се намират два въпроса, на които треба по-напред да отговорим, че след това да пристъпим към самата критика на " Опит за биография ". Тези въпроси са: кой е Ботев, и заслужава ли той да има цялостна биография?
II.
Кой е Ботев? - питат днешните патриоти.
Българският стихотворец талант, който потвърди в действителност на българския народ, че българският язик е неисчерпаем источник на сила, живост, мощ, живопис, благозвучност в стихотворната тирада - потвърди това със своите стихотворения; Българинът, който въспе политическия блян на някогашния турски плебей, а през днешния ден свободен народ - въспе политическия блян на тогавашните и сегашните и бъдещи социал-демократи (стихотворенията " Молитва " и " Борба " ); Българинът, който опръска с поетическата си и патриотическа кръв голите канари на Стара-Планина за чисто българска независимост, който в молитвата си, отправена по адресът на Бога на разсъдъкът извика: " О, Боже, поддържа и мен ръката, та по кое време въстане робът, в редовете на битката да си найда и аз гробът; " - който фактически откри гробът си там, където го търсеше; Българинът, който поведе двесте български емигранти от Влашко, мина с успех Дунавът и с бързината и силата на молния се разпростра и растрещя върху балканските голи скали и гъсти дъбрави - това е то Христо Ботев!
Заслужава ли Ботев цялостна биография?- " Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира, него жалеят: земя и небо, звяр и природа, и артисти песни за него пеят " - отговаряме ний със личните думи на гения-поет... Да се стопираме повече върху разрешението на този вопрос, считаме за ненужно и за грехота. Ний сме повече от задоволени с разрешаванието на този вопрос от самия стихотворец в стихотворна тирада.
Какъвто е Байрон за Англия, подобен е Ботев за България: Байрон е протестирал в своите поетически творби срещу актуалните нему традиции, нрави, понятия и режим, които е поддържало тогава британското общество; а Ботев е протестирал срещу обичаите, нравите, понятията и режимът, о който неговите съвременници се придържали като слепец о сопа.
Каквото значение има Лермонтов за съветската лирика, такова има и Ботев за българската: Лермонтов рисува в музикална тирада живи картини от природата и из животът на велика Россия; а Ботев рисува със същата сила, със същата благозвучност на българската тирада, картини от природата и животът на дребна България.
Както политико-социално-философските съчинения на Руссо подготвиха духовете във Франция за великата француска гражданска война, по този начин и патриотическите стихотворения, политическите публикации на Ботева подготвиха духовете на България за една българска велика гражданска война, която се начена през Априлий 1876 год. и се свърши на 21-й май със гибелта на самия поет-революционер.
Англичаните, Руссите, Френците знаят в детайли житие-битието на своите гении поети-философи. Защо българите да не знаят житие-битието на своя талант поет-патриот?
Приведохме горните паралели за да покажем мястото, което по нашему ще заеме Ботев сред ликовете на непознати и наши поети...
Х.
...В тази глава на биографическия етюд, биографът историк расказва за едно от първите чудеса, принадлежащи към всеобщата история на всевъзможните възстания и революции, - расказва за една от многото, само че за първи път чувана, въстанническа случка, която с гръм и молния се разнесе по редакциите на всичката европейска пресса, на която пресса редакторите с перо в ръка чакаха сведения и обстоятелства из лагерът на българските възстаници през 1876 година Расказва за една от ефектните български размирен случки, която няма себе сходна във всеобщата история на европейските възстания и революции... тъй като в случай че отворим историята на полските, испанските, француските, италианските, гръцките и прочие възстания, ний няма нигде да срещнем такава бунтовническа случка, която по този начин мощно да ефектира с методът на преминуванието на бунтовниците от една територия на друга..., отдето се начева бъдещото свободно родно място на съзаклятниците-революционери... Това преминувание, с подобен ефектиран прийом, може да се отнесе самоуверено в региона на поезията, а не в студените страници на историческите дати и обстоятелства. Но резултатът от това бунтовническо събитие заслужва освен това от едно историческо внимание, заслужва един прелестен исторически разказ, тъй като в нравствената основа на тази бунтовническа случка, лежат детайлите на политическия разказ във всевъзможните негови завязки и развязки. Историкът изначало би се единствено удивил от дързостта на тази " бунтовническа " случка, само че по-късно ще се насмее над нейните герои, които мислят, че морето е до колене, и по този начин мислящец (мислейки - б.а.) те нагазват в морето формирано от хиляди щикове на турската войска, и хилядите ножове и пушки на турският башибозук. Но поетът, било живописец, било музикант, било романист, било певец-стихотворец, откакто се удиви на бунтовническата случка, ще " полети на всех парусах " в региона на творчеството си и в живи мостри ще нарисува типът на бунтовническата картина, а в музикална гармония ще изрази онуй тържественно въодушевление на бунтовниците, с което под командата на българския челник, австрийския параход направляваше своите водни стъпки към новата станция на свободна България. Ботев в душата си беше стихотворец, а бунтовническата случка, която той предводителствуваше беше: на тип поетическа, по въодушевление патриотическа, по концепция политическа, по дата и обстоятелства историческа, по интриги драматическа, " по резултат прискърбна " (в цветущата си възраст почина един от първостепенните български поети), на опит плодотворна (разбра се до каква степен е била неподатлива българската земледелческа масса към възстаннически авантюри), като пример от национализъм превъзходна...
Кюстендил, 28 януарий 1989 год. Ст. Заимов
Из " Христо Ботьов, опит за биография ", Захари Стоянов, Издателство на Български земеделски народен съюз, 1976 година
Вместо встъпление
...Да, това е правилно, само че ние не приказваме тук за елементарните смъртни същества, които са безбройни под ясното небе, които се раждат, живеят и умират единствено с това характерно свойство, че са словесни; които, гдето и да са се родили, гдето и да живеят, в планини или блата, глухо и мъртво е всичко околно царство за тях, с изключение на насъщния и многочислените други потребици, съпрежени с него, нещо, което е в характера и на другите животни. Ние приказваме за Христо Ботйов - поета, огнения, комуто няма сходен освен в Калофер, само че и по цяла България. Тоя Христо Ботйов, който се провиква от миризливите кръчми на чужбина, гол и необут, гладен и ненавиждан:
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян нека аз не помни
туй, що, глупци, вий не знайте
срам ли е, или популярност!...
В цифрата на тия г л у п ц и влязват всички ония земни блажени: богати, знатни чорбаджии, тежки търговци, тлъсти владици, царьове и князове. Ботйов с голите лакти, който яде на двата деня веднъж, смята себе си за благополучен, интелигентен и благословен! Дава той на себе си това предимство, тъй като, като е работил за сиромасите и подритнатите свои братя; като е мислел непрекъснато по какъв начин да се освободи поробеното му отечество; като е познавал поетически естествените негови хубости, планини, реки, полета и долини дружно с робите, които са ги населвали; и като е правел съпоставяне сред непознатата и заспала за него среда - той е бил задоволен, смятал се е за популярен...
Следователно, дано един път вечно престанем да мерим хората като Христо Ботйов с аршина на елементарните смъртни...
Да се не съпоставяме ние с Ботйова, който е от невероятните хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като невероятен човек, допълняло се е от гений и способности, прерогативи, с които природата се прекалено много скъпи. Хората като Ботйова с неговите идеали и усеща не са подсъдими на елементарните за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той, и епохата днешна съпоставяне е невероятно. На своето време той бил и цар, и закон, и национална воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска парадайса, били неми, вързани, стадо от животни. Техните премеждия, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им, от друга, докарвали великата душа до лудост. За да не би да стане затлъстял човек, да не му влязат в ръката благосъстояния и други богатства, т.е. с цел да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, само че не и на себе си. Той търсел такова ужасно средство, с което да унищожи всички ония тирани, които мъчат народите, най-вече неговото родно място. Смешно е да се съпоставяме с сходни хора, а е безсъвестно да ги осъждаме...
Сборник Народни умотворения, просвета и книжнина, Министерство на националното просвещение, книга т, 1889.:
Лихварска
От с. Караджоврен (Чирпанско)
Записал П. Ст. Бакалов, преподавател
Стуiан чичу си думаши:
- Чичу-льо чичо Иванчо;
Iа дай ми пари на заим
Дистина гроша дванайси,
Да си биволи пудкува;
Тежка кирия натварих,
Дур ида чичу, дур додa.
Чичу му вьарно думаши:
- Стуiане, мумче братуву,
Аз немам пари на заим,
Аз имам пари със фъйдa,
с изгода холан със залук,
Ти имаш булчи хубаво,
Аку си булчи заложиш,
Давам ти пари на заим.
Стуiанум многу добулiа,
Чи си Стоiан заплака,
Чи си у тях утиди,
Ф тъмни яхъри нафлiези,
Лиси биули извади,
Чи си биули продади,
Да било нешто за многу,
За идна пушка буiлиа.
Чи си пушката нарами,
И у чичеви си утиди,
И на чича си думаши:
- Чичульо чичу Иванчу,
Iазе си булчи доведуф,
Да ги залук заложа,
За 10 гроша дванайси.
Доде си Стоiан надума,
Чи си пушката наспрегнал,
Чи чича си блъснал,
и на чича си думаши:
- На, на теби пари сас изгода
На ти тебе булчи за залуг,
Давам ти пушка за залук!
Слушана от Рада Петрова Крахтова
Изданието е знаменателно на първо място с публикуването в него за първи път на част I от най-българския разказ " Под игото " на Иван Вазов, което го трансформира в библиографска необичайност. Но в него могат да се открият и други скъпи текстове. На челно място поставям обемистата рецензия на Стоян Заимов върху биографията на Ботев от Захарий Стоянов, оповестена през същата година. Предлагаме ви част от нея, редове от " опита " на Захарий Стоянов, както и една национална лихварска ария от Сборника, на която ни се стори, че мястото й е тъкмо тук.
Дори да си най-непредубеденият четец, не може да не ти се натрапи поразителната аналогия на тогавашните клеветници на Ботев с днешните. А от гибелта му тогава са минали едвам 13 години.
Стоян Заимов измива лицето на поета и революционера от храчките, с които е засипано от чорбаджиите и техните мекерета, и то засиява пред нас с цялата си красота. И оракулски думи за още неродения български социализъм произнася той: " [Ботев]... въспе политическия блян на някогашния турски плебей, а през днешния ден свободен народ -...въспе политическия блян на тогавашните и сегашните и бъдещи социал-демократи ".
Но сегашните отрицатели на Ботйова свършиха и това, за което ония преди 130 години не са и сънували - потулиха някои негови стихотворения и не разрешиха да се учи публицистиката му в учебните заведения. Бастисаха я, изхвърлиха я като въшлясало коте от българското школо.
Ако тогавашните хъшове и хайдути възкръснат, уверен съм, че една от първите им работи ще е да отведат цензорите на Ботев на площада пред Народното ни заседание, без значение от ситуацията им в обществото, и да им ударят по 25 некастрени на голо. И да се предава директно по всички медийни канали на републиката. За да види акта на въздаяние целият ни народ, чиято робска душeвност не се разграничава кой знае какъв брой от тази по времето на Ботев. И да се пуснат на независимост по-късно " скотовете ", с цел да скрият в бърлогите на къщите си дамгата на всенародния срам, която ще им е за цялостен живот.
Бих могъл да го изрека като констатация, само че ще го задам единствено като простоват въпрос: Заслужава ли да го има нашия народ, откакто разреши да му посегнат и на Ботйова?
Сборник национални умотворения, просвета и книжнина, Министерство на националното просвещение, книга т, 1889.
Из рецензията на Стоян Заимов " Христо Ботев, опит за биография, от З. Стоянов ", Първо издание, Руссе, печатница Н. Л. Каравелова и С-iе, 1889 год. 478 ст.:
- То беше, тя втаса!... - бяха думите, с които ни поздрави един " благовоспитан " господин, който принадлежи към тесния кружок на " Периодическото Списание ". Господинът беше разчувствуван не на смешка: на благовъзпитаната му физиономия бяха смесено отпечатани дълбокото учудване и мощната умраза. Ние се заинтересувахме за повода на това негово учудване и попитахме:
- Какво се е случило? - зер, помислихме си, да не е станал някой нов прелом.
- Четохте ли " обявлението " на Захария Стоянов? Прочетете го и вижте за кого е седнал той да расказва на мирния, кроткия, и земледелски народ! Наел се е да раскаже биографията на едного от онез вагабонти, които не дадоха мира нито на Султанът, нито на българския народ, с цел да влезат с време в пътят на цивилизацията - изясни удивлението си господинът, като прибави, че той мощно се възмущава освен от такива обявления, само че и от литературата, в която се расправя за делата на някогашните български бунтовници - революционери през времето от 1866 до 1876 година.
... Согласете се с нас, че това е скандал за българската книжнина и история, да се пишат биографиите на хора, които докараха Баташкото кланье, и със своите революционни случки насмалко щяха да извърнат " Майка България " на пусто пепелище и африканска пустиня! Че кой е Ботев, и какво е заслужил на " Майка България ", с цел да му се написа биографията? Нали го знам от Браила, когато редактираше вестник " Дума на българските емигранти "? О, и през днешния ден се отвращавам от неговата нахална постъпка в съвещанието на " Периодическото Списание ", в което заседаваше като Браилски представител; и през днешния ден още ми звучат в ушите неговите грозни думи: " Българският народ няма потребност от журнали и вестници, а от бунтовници; по-напред дайте политическа независимост на този народ, че тогава му расправяйте, де би трябвало да написа ъ, ь, и ы то. Той и Любен Каравелов, оня унищожител на всичко благовоспитано, бяха аргументите, дето българският народ до момента тъне в незнание. Тези хора заслужават лошотия, а не добра памет, дето не оставиха благовоспитаните патриоти да вкарат народа в същинския път на просветата. Със своите случки те докараха България да се освободи прибързано, и, на, през днешния ден имаме свободна България, само че развратена от основата, отровена в сърдцето от делата, песните и книгите на Каравелова и Ботева. О, какъв брой хубаво щеше да бъде, в случай че ни оставяха на мира 10 години да поработим в " Браилското Периодическо Списание "! Уверявам ви, че през днешния ден щяхме да имаме и свободна, и просветена, и благовоспитанна България! Но злите демони се откриха тамо и побъркаха нашия доблестен проект! " свърши, като въздъхна от дълбочината на сърцето си благовоспитания господин.
Благодарение на тези, по твоему вагабонти вий сте през днешния ден, в случай че се не неистина в столицата на свободна България, подписвате си именцето в две " платежни ведомости ", и без да се червите от позор, подлагате шепата си, с цел да я изпълнят със " сребърни български левове ", които левове са опръскани с кръвта на българските възстанници и донските казаци, беше нашият къс отговор.
Сега, като си вспомняме горния диалог, който имахме с " благовоспитанния ", текна ми на мозъка какво би трябвало да се напише върху надгробния камък на този тип патриоти книжовници - текна ни на мозъкът следующия епитаф: " Начена, горкия с ь дребен и свърши с ъ огромен "!
Ний съобщихме горния диалог, като първа стъпка на рецензията си, не за да напомним на читателите си, че има един стеснен кружок в нашата книжнина, който се възмущава от имената на някогашните бунтовници, само че тъй като в този диалог се намират два въпроса, на които треба по-напред да отговорим, че след това да пристъпим към самата критика на " Опит за биография ". Тези въпроси са: кой е Ботев, и заслужава ли той да има цялостна биография?
II.
Кой е Ботев? - питат днешните патриоти.
Българският стихотворец талант, който потвърди в действителност на българския народ, че българският язик е неисчерпаем источник на сила, живост, мощ, живопис, благозвучност в стихотворната тирада - потвърди това със своите стихотворения; Българинът, който въспе политическия блян на някогашния турски плебей, а през днешния ден свободен народ - въспе политическия блян на тогавашните и сегашните и бъдещи социал-демократи (стихотворенията " Молитва " и " Борба " ); Българинът, който опръска с поетическата си и патриотическа кръв голите канари на Стара-Планина за чисто българска независимост, който в молитвата си, отправена по адресът на Бога на разсъдъкът извика: " О, Боже, поддържа и мен ръката, та по кое време въстане робът, в редовете на битката да си найда и аз гробът; " - който фактически откри гробът си там, където го търсеше; Българинът, който поведе двесте български емигранти от Влашко, мина с успех Дунавът и с бързината и силата на молния се разпростра и растрещя върху балканските голи скали и гъсти дъбрави - това е то Христо Ботев!
Заслужава ли Ботев цялостна биография?- " Тоз, който падне в пердах за независимост, той не умира, него жалеят: земя и небо, звяр и природа, и артисти песни за него пеят " - отговаряме ний със личните думи на гения-поет... Да се стопираме повече върху разрешението на този вопрос, считаме за ненужно и за грехота. Ний сме повече от задоволени с разрешаванието на този вопрос от самия стихотворец в стихотворна тирада.
Какъвто е Байрон за Англия, подобен е Ботев за България: Байрон е протестирал в своите поетически творби срещу актуалните нему традиции, нрави, понятия и режим, които е поддържало тогава британското общество; а Ботев е протестирал срещу обичаите, нравите, понятията и режимът, о който неговите съвременници се придържали като слепец о сопа.
Каквото значение има Лермонтов за съветската лирика, такова има и Ботев за българската: Лермонтов рисува в музикална тирада живи картини от природата и из животът на велика Россия; а Ботев рисува със същата сила, със същата благозвучност на българската тирада, картини от природата и животът на дребна България.
Както политико-социално-философските съчинения на Руссо подготвиха духовете във Франция за великата француска гражданска война, по този начин и патриотическите стихотворения, политическите публикации на Ботева подготвиха духовете на България за една българска велика гражданска война, която се начена през Априлий 1876 год. и се свърши на 21-й май със гибелта на самия поет-революционер.
Англичаните, Руссите, Френците знаят в детайли житие-битието на своите гении поети-философи. Защо българите да не знаят житие-битието на своя талант поет-патриот?
Приведохме горните паралели за да покажем мястото, което по нашему ще заеме Ботев сред ликовете на непознати и наши поети...
Х.
...В тази глава на биографическия етюд, биографът историк расказва за едно от първите чудеса, принадлежащи към всеобщата история на всевъзможните възстания и революции, - расказва за една от многото, само че за първи път чувана, въстанническа случка, която с гръм и молния се разнесе по редакциите на всичката европейска пресса, на която пресса редакторите с перо в ръка чакаха сведения и обстоятелства из лагерът на българските възстаници през 1876 година Расказва за една от ефектните български размирен случки, която няма себе сходна във всеобщата история на европейските възстания и революции... тъй като в случай че отворим историята на полските, испанските, француските, италианските, гръцките и прочие възстания, ний няма нигде да срещнем такава бунтовническа случка, която по този начин мощно да ефектира с методът на преминуванието на бунтовниците от една територия на друга..., отдето се начева бъдещото свободно родно място на съзаклятниците-революционери... Това преминувание, с подобен ефектиран прийом, може да се отнесе самоуверено в региона на поезията, а не в студените страници на историческите дати и обстоятелства. Но резултатът от това бунтовническо събитие заслужва освен това от едно историческо внимание, заслужва един прелестен исторически разказ, тъй като в нравствената основа на тази бунтовническа случка, лежат детайлите на политическия разказ във всевъзможните негови завязки и развязки. Историкът изначало би се единствено удивил от дързостта на тази " бунтовническа " случка, само че по-късно ще се насмее над нейните герои, които мислят, че морето е до колене, и по този начин мислящец (мислейки - б.а.) те нагазват в морето формирано от хиляди щикове на турската войска, и хилядите ножове и пушки на турският башибозук. Но поетът, било живописец, било музикант, било романист, било певец-стихотворец, откакто се удиви на бунтовническата случка, ще " полети на всех парусах " в региона на творчеството си и в живи мостри ще нарисува типът на бунтовническата картина, а в музикална гармония ще изрази онуй тържественно въодушевление на бунтовниците, с което под командата на българския челник, австрийския параход направляваше своите водни стъпки към новата станция на свободна България. Ботев в душата си беше стихотворец, а бунтовническата случка, която той предводителствуваше беше: на тип поетическа, по въодушевление патриотическа, по концепция политическа, по дата и обстоятелства историческа, по интриги драматическа, " по резултат прискърбна " (в цветущата си възраст почина един от първостепенните български поети), на опит плодотворна (разбра се до каква степен е била неподатлива българската земледелческа масса към възстаннически авантюри), като пример от национализъм превъзходна...
Кюстендил, 28 януарий 1989 год. Ст. Заимов
Из " Христо Ботьов, опит за биография ", Захари Стоянов, Издателство на Български земеделски народен съюз, 1976 година
Вместо встъпление
...Да, това е правилно, само че ние не приказваме тук за елементарните смъртни същества, които са безбройни под ясното небе, които се раждат, живеят и умират единствено с това характерно свойство, че са словесни; които, гдето и да са се родили, гдето и да живеят, в планини или блата, глухо и мъртво е всичко околно царство за тях, с изключение на насъщния и многочислените други потребици, съпрежени с него, нещо, което е в характера и на другите животни. Ние приказваме за Христо Ботйов - поета, огнения, комуто няма сходен освен в Калофер, само че и по цяла България. Тоя Христо Ботйов, който се провиква от миризливите кръчми на чужбина, гол и необут, гладен и ненавиждан:
Тежко, тежко! Вино дайте!
Пиян нека аз не помни
туй, що, глупци, вий не знайте
срам ли е, или популярност!...
В цифрата на тия г л у п ц и влязват всички ония земни блажени: богати, знатни чорбаджии, тежки търговци, тлъсти владици, царьове и князове. Ботйов с голите лакти, който яде на двата деня веднъж, смята себе си за благополучен, интелигентен и благословен! Дава той на себе си това предимство, тъй като, като е работил за сиромасите и подритнатите свои братя; като е мислел непрекъснато по какъв начин да се освободи поробеното му отечество; като е познавал поетически естествените негови хубости, планини, реки, полета и долини дружно с робите, които са ги населвали; и като е правел съпоставяне сред непознатата и заспала за него среда - той е бил задоволен, смятал се е за популярен...
Следователно, дано един път вечно престанем да мерим хората като Христо Ботйов с аршина на елементарните смъртни...
Да се не съпоставяме ние с Ботйова, който е от невероятните хора, какъвто България рядко ражда. Онова, което е липсувало в него като невероятен човек, допълняло се е от гений и способности, прерогативи, с които природата се прекалено много скъпи. Хората като Ботйова с неговите идеали и усеща не са подсъдими на елементарните за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството. Между епохата, в която живял и работил той, и епохата днешна съпоставяне е невероятно. На своето време той бил и цар, и закон, и национална воля, и заем, и бюджет, и всичко. Пет милиона същества, които се казвали българска парадайса, били неми, вързани, стадо от животни. Техните премеждия, рабските им вериги, от една страна, и бъдещето им, от друга, докарвали великата душа до лудост. За да не би да стане затлъстял човек, да не му влязат в ръката благосъстояния и други богатства, т.е. с цел да не би да стане нему добре, той спял с кучетата по пустите воденици, не ял по три деня, помагал на всички презрени, само че не и на себе си. Той търсел такова ужасно средство, с което да унищожи всички ония тирани, които мъчат народите, най-вече неговото родно място. Смешно е да се съпоставяме с сходни хора, а е безсъвестно да ги осъждаме...
Сборник Народни умотворения, просвета и книжнина, Министерство на националното просвещение, книга т, 1889.:
Лихварска
От с. Караджоврен (Чирпанско)
Записал П. Ст. Бакалов, преподавател
Стуiан чичу си думаши:
- Чичу-льо чичо Иванчо;
Iа дай ми пари на заим
Дистина гроша дванайси,
Да си биволи пудкува;
Тежка кирия натварих,
Дур ида чичу, дур додa.
Чичу му вьарно думаши:
- Стуiане, мумче братуву,
Аз немам пари на заим,
Аз имам пари със фъйдa,
с изгода холан със залук,
Ти имаш булчи хубаво,
Аку си булчи заложиш,
Давам ти пари на заим.
Стуiанум многу добулiа,
Чи си Стоiан заплака,
Чи си у тях утиди,
Ф тъмни яхъри нафлiези,
Лиси биули извади,
Чи си биули продади,
Да било нешто за многу,
За идна пушка буiлиа.
Чи си пушката нарами,
И у чичеви си утиди,
И на чича си думаши:
- Чичульо чичу Иванчу,
Iазе си булчи доведуф,
Да ги залук заложа,
За 10 гроша дванайси.
Доде си Стоiан надума,
Чи си пушката наспрегнал,
Чи чича си блъснал,
и на чича си думаши:
- На, на теби пари сас изгода
На ти тебе булчи за залуг,
Давам ти пушка за залук!
Слушана от Рада Петрова Крахтова
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ