Как щеше да завърши Втората Световна война без атомна бомба
На 6 август 1945 година аероплан B-29 Enola Gay хвърля първата атомна бомба над Хирошима и убива към 140 хиляди души – множеството цивилни. След още три дни и B-29 Backscar ще повтори същото упражнение и ще убие още 80 000 души. И до този миг ще открием задоволително забавни разногласия дали въобще е била нужна използването на това оръжие или по-скоро е била чиста проява на мощ.
Мнозина настояват, че това е последната стъпка, която оказва помощ на американците да форсират Япония към безусловна капитулация. Ако се чудите за какво Япония не е ударена непосредствено в Токио, то отговорът се крие във обстоятелството, че би трябвало да има някой, който да подпише примирието, затова императорът би трябвало да бъде пощаден.
Има и друго рационално пояснение, в случай че войната с Япония продължи още една година, то предстоящо е да се забележи, че възможностите за изтриване на нацията, заличаването на инфраструктурата и още редица други фактори, могат да доведат отрицателни наказания на Съединени американски щати. Експертите постоянно считат, че при една по-мащабна инвазия, Япония ще изгуби милиони и няма да договаря до тоталния погром. Патриотизмът в страната на изгряващото слънце гласи, че един жител би трябвало да е подготвен когато и да е да даде живота си в името на императора, а с това можем да сме сигурни. Цивилните също ще се включат в борбата, въпреки и шансът им за някакви отбранителни ограничения да е безусловно нулев.
И тъкмо тук идва идващият по-интересен въпрос: в случай че Съединени американски щати не беше изобретила атомната бомба и не я беше употребила против Япония?
Едва ли нещо щеше да се промени. Причината е, че по това време армията е получила позволение да срине Япония и към този момент има стотици хиляди цивилни, избити по време на въздушни набези. Бомбардировката в Токио на 9 март 1945 година го потвърждава и броят на жертвите там е към 90 хиляди цивилни. Нека си представим, че вложените 2 милиарда в Манхатанския план в никакъв случай не се случват. Това не е толкоз мъчно за показване, въпреки всичко през Студената война се приказва за толкоз доста оръжия и технологии, които в никакъв случай не виждат бял свят, надали щеше да има отчаяние за по този начин наречената атомна бомба.
Тъй като „ Little Boy “ употребява уран-235 и това е един изключително необичаен изотоп, който може да се извлече като едвам 1% от всичкия естествен уран в света, възможностите на всички учени да реализират каквото и да било, може да се сммята за извънредно дребен. Ето за какво при бомбмата „ Fat Man “ вземат решение съществено казуса и употребяват плутоний, а той е надалеч по-лесен за откриването. При урановата бомба се изисква цяла система от съставни елементи и благоприятни условия всяко едно да дефектира, т.е. да няма детонация при хвърлянето или предварителните проби е имало много висок % за неточност. Това обаче не ни дава гаранция, че американците няма да се оправят на време с активността си. Много е допустимо да открием, че до края на 1945 година да са съумели да открият всяко едно решение на казуса.
Нека разгледаме и още една догадка. Ако бомбата въобще не е била в полезрението на американската войска. Какво щеше да се случи тогава? На първо място ще открием, че малко преди войната, Съединени американски щати открива, че стопанската система на Япония е почнала да се утежнява, а до август към този момент е несъмнено, че скоро се задава идната продоволствена рецесия. Нуждата от демонстриране на мощ не би била нужна, тъй като множеството разбори сочат, че рухването на Япония е неизбежно до 1 ноември 1945 година Това е и датата за инвазия на най-южната част на японския остров. Както към този момент посочихме, американците не желаят да побеждават Япония и да я принуждават да спре своето произвеждане, а да дават задоволително мощен аргумент, който да стимулира императора да спре кръвопролитията.
В началото на август ще открием, че висшият консул и неговите доближени към този момент са на мнение, че би трябвало да се договаря за мир. Въпреки това има хора, които към момента считат, че би трябвало да има борба за някаква по-значителна победа, която най-малко да даде преимуществото на Япония по време на договарянията. Тяхната цел в този миг е да се спрат опциите за евентуална окупация или цялостното елиминиране на армията. Веднага след двете бомби е ясно, че водачите на страната нямат различен избор, с изключение на да подпишат мира.
Не би трябвало да забравяме, че по това време Япония продължава да натрупа загуби и в Манджурия, където Съюз на съветските социалистически републики към този момент е стартирал своята най-голяма бойна акция. По това време Сталин към този момент е изпратил нота, че няма да договаря за мир и ще има единствено една задача, да посрещне съдружниците от другата страна на острова. По това време никой не е очаквал толкоз бързо развиване на театъра на дейности и изненадата е още по-шокираща за Япония.
Намесата на Съюз на съветските социалистически републики също ни демонстрира, че е допустимо точно и единствено офанзивата над Манджурия да помогне за края на Втората Световна война.
По това време е разумно да се чака точно американците да приключат войната, откакто още пазят раната от Пърл Харбър. Има и още една версия – бомбите са хвърлени, с цел да може даже Съюз на съветските социалистически републики да разбере с какво оръжие разполага един от бъдещите съперници по време на Студената война. Дори и без нея е ясно и какви са стъпките, американците ще се насочат към железопътната линия на страната. Американските летци имат координатите на основните точки, само че бомбите съумяват да спрат това деяние. Без тях, краят на доставките за редица райони също ще бъде безапелационен, с което стопанската система на страната ще рухне, а след нея ще пристигна време за великия апетит. Това също е положително решение за настояването на мир, само че ще пристигна още веднъж с висока морална цена – Съединени американски щати бързо ще се трансфорат в страната – изверг, а някой задоволително образован е помислил за реакцията в този сюжет.
Последното, на което можем да обърнем внимание е фактът, че инвазия в Япония не е било допустимо да има, по този начин или другояче самата страна е била на ръба на пропастта, само че не и покрай предаването. Американското разузнаване показва, че Япония е имала два пъти повече бойци на основния си остров и четири пъти повече самолети от всеки различен остров. Следователно при десант се чака може би една от най-свирепите борби на Втората Световна война. Единственият риск е японските хардлайнери да поемат надзор над страната и да продължат да търсят метод да водят борба, с което да се провали и запазването на положителния имидж. За страдание знаем по какъв начин продължава историята и също по този начин откровено съжаляваме, че някой се е постарал да създаде такова оръжие. Най-вероятно светът нямаше да бъде толкоз нападателен, осъзнавайки, че има оръжие за всеобщо поразяване!
