На 5 юни, Марджъри Спок ще проведе един много неприятен

На 5 юни, Марджъри Спок ще организира един доста противен телефонен диалог. Г-н Килгален е от другата страна на телефона и като член на локалния агрокултурен офис, той ще побърза да ѝ изясни, че няма по какъв начин самолетите, които пръскат срещу паразити, да минат малко по-далече от нейния дом. Молбите ѝ, колкото и многочислени да са, не са почетени, тъй като наоколо до дома ѝ има задоволително земя за обработка. Това е времето, в което Бруквил, Лонг Айлънд не е толкоз мощно урбанизиран. Вместо да се помири със ориста си, Спок събира движимости от първа нужда, взима и своята партньорка Поли и потегля към Ню Йорк, където има запазен хотел.

Нейната партньорка е съумяла да покрие всичко с найлони. Домът ѝ замязва на сцена на ликвидиране, само че зеленчуците в градината, дърветата и даже орхидеите ще бъдат повити. Необходими са към 10 часа за цялата интервенция.

На идната заран, до момента в който самолетите минават и стартират да хвърлят своята отрова, Марджъри ще продължи да се тормози за растенията, които би трябвало да се оправят с жегата от найлоните. На идващият ден ще открие, че съвсем всички са предпазени и не са били изложени на рисковите химикали във въздуха.

Два дни след завръщането си вкъщи ще се чуе нов екот над небето, говорещ за следващата неволя – някой селскостопански аероплан прелита над дома ѝ. Високите дървета в двора не ѝ разрешават да наблюдава неговия полет. Птицата ще изчезне за няколко минути, само че още веднъж ще се върне, цялата интервенция ще продължи през целия ден. По нейни думи, самолетът е прелетял повече от 14 пъти над главата ѝ. Единствената диря е бледа следа в небето. Миризмата ѝ подсказва, че става въпрос за рисковия DDT.

Въпросният аероплан е причислен към Лонг Айлънд за обработка на тревните площи и селскостопанските посеви напролет на 1957 година Пестицидът е закупен от федералната стратегия за повишение на реколтата и предотвратяване от дребни вредители. Кой би подозирал, че един американски академик ще докара специфична пеперуда с името „ Гъботворка “, с която ще може да стартира да добива коприна в Масачузетс. Веднъж попаднала в относително неутрална среда, гъботворката е достигнал позицията на специфичен зложелател за фермерите.

Излишно е да споделяме, че промишлеността за правене на коприна в никакъв случай няма да се случи, само че пеперудите ще останат. Те се развъждат с такава скорост, че през 80-те години на XIX век ще бъдат божия злина и няма да оставят никого намира. Местните поданици не могат да сбъркат звука на блъскащо се едро насекомо в уличните лампи и газовите фенери. Сигурно нямаше да има огромни проблеми, в случай че същото насекомо не се храни с листата на плодовите дървета. Летящият пакостник ще е виновен за унищожаването на цели имоти от горите на Нова Англия.

През последните десетилетия се организират най-различни акции. Учените ще ги гонят с огън, ще се вършат бригади за унищожаването на яйцата им, ще се докарат хищници, които да ги преследват и даже ще стартират да поливат инфектираните дървета с арсен. Гъботворките просто не се отхвърлят от новата и безвредна среда. Някъде през 40-те години на предишния век ще има и по-сериозен отпор. Група учени от Пенсилвания вършат няколко положителни теста с DDT и ще открият, че вредителят напуща полесражението съкрушен.

Същото се случва в Масачузетс и Мичиган. През 1956 година се афишира и специфична стратегия за напръскване на над 3 милиона акра земя в идващите 5 години. Сезонът за напръскване ще стартира през май – времето за мятане на яйцата по короните на дърветата. Американското държавно управление дава обещание, че това ще е краят на тази невиждана „ копринена “ злина.

Марджъри схваща за програмата и се пробва да помоли локалните агрономи и общината да пропуснат нейният дом, както и парцела ѝ. По това време Лойд Бътлър (местният супервайзър на програмата) няма да бъде в своя кабинет, само че ще получи известието малко по-късно денем. Той даже не осъзнава, че през идващите дни ще бъде бомбардиран от известия и молби. През идващите 6 седмици ще има писма, визити на офиса, както и в столицата на щата Ню Йорк – Олбани.

Пред всички ще изиска единствено едно – нейният парцел да бъде пропуснат и пощаден от пестицидите. Готова е да потвърди на всички, че при нея няма от злите гъботворки. През това време нейната другарка се разболява от въпросните пестициди, до момента в който употребява някои от продуктите в градината си. Почти никой не се трогва от споделеното. Най-вероятно Килгалън е единственият, който обръща някакво внимание на молбите, само че даже той не може да противодейства на толкоз огромна стратегия. Марджъри е подготвена за първия ден, само че не и за идващите, когато прелитанията минават границата от 14 полета.

Само седмица след полетите, проблемите стартират да се виждат. Посаденият грах става кафяв и не дава никаква годишна продукция. Боровинките вехнат. Всички останали растения падат на земята, като че ли са простреляни. По земята има място и за всички останали инсекти, за които никой не е подозирал, че съществуват. Това са паяци, плужеци, комари и всевъзможни други. Изведнъж всичко излиза от своите укрития, с цел да почине, просто не е имало време да избяга на време.

За да откри решение на казуса и да се опита да потвърди огромната щета, Марджъри взима част от почвата и я носи в лаборатория. Иска от учените да изчислят какъв брой тъкмо е съществуването на DDT. За идващият опит ще се изследват и умрелите пчели, които открива на верандата си. Положителният резултат по тези инсекти ще потвърди, че това е отрова, която не се бори единствено с пеперудите, а се изправя против всяка жива гад, в това число и хората. Нейните другари я поучават да не се занимава, само че Марджъри е сигурна, че има единствено едно място, където ще ѝ извърнат внимание – държавното управление.

Пенсионираната учителка е имала опцията да преподава в някои от най-елитните частни учебни заведения на Ню Йорк. Учениците ѝ в никакъв случай не я не помнят и с някои от тях продължава да поддържа връзка. Нейният татко е един от най-уважаваните юристи в Ню Йорк, Ню Хевън и железницата Хартфорд. По-големият ѝ брат Бенджамин е прочут като един от най-хубавите педиатри в страната.

Образована е в Швейцария под управлението на Рудолф Щайнер. Именно той ще я насочи към хуманизма и любовта към планетата. Когато татко ѝ умира, тя напуща Швейцария и се открива в Ню Йорк. С нейната партньорка Поли ще се срещат по един път на десетилетие, само че последната им среща ще е дефинитивна и няма да има нищо, което да ги спре да живеят по този метод. Поли страда от рядко чревно заболяване, което не ѝ разрешава да се храни в ресторант.

Всяка приготвена храна от кухня, минала термична обработка, стартира да разсънва признаците ѝ. Единственият вид е да се храни с чисти и сурови плодове и зеленчуци. През 1951 година двете дами ще закупят къща в Бруквил. По предложение на лекарите ще стартират да отглеждат своя лична храна, а това дава резултат. Проблемът в този момент е, че DDT убива тяхното създание, връщайки назад старите признаци на Поли. Марджъри е подготвена да води война в името на своята половинка. Семейството на Поли ще финансира всички каузи, които би трябвало да се заведат против страната.

Не е мъчно да се откри юрист, който да поведе тази борба, само че още по-интересното е, че има и други поданици на Лонг Айлънд, които на драго сърце ще се включат с подаването на тъжби. Един от тях е кураторът на музея за естествена история в Манхатън – Робърт Къшман Мърфи. Неговото недоволство е обвързвано с обстоятелството, че през последните две години е отглеждал сладководни рибки, които са се хранили с ларвите на комарите. От него ще доближат до Джейн Никълс – щерка на Дж. П. Морган.

Тя има няколкостотин декара земя в района. Усиленото напръскване е довело до цялостен разгром на годишната годишна продукция. Робърт съумява да откри и сина на Теодор Рузвелт – Арчибалд. Като някогашен полковник и бранител на дивата природа, той също се подрежда в листата с недоволни жители. Преди да се усети, Марджъри Спок разполага с дузина фенове и още повече ядосани юристи, като тук прибавяме и една цяла войска от ученици на Принстън.

Нейното дело е за всеобщо отравяне на природата. Марджъри ще даде своя дом за щаб квартира и осъществяване на полемики. Веднага след разпускането на учебното заведение, множеството родители ще се включат в митинга. Марджъри събира научни отчети, държавни отчети, публикации от вестници и списания, интересува се напълно от отровата, която безогледно унищожава живота ѝ, както и този на нейната партньорка. Сред морето от информация открива и доктор на име Мортън Бискинд.

Той е съумял да направи сериозна статистика на пациенти с сходни болести. Бившата учителка му написа и желае малко повече информация за резултатите на DDT в съда. Мортън е повече от благополучен да даде своето проучване, само че не желае да се явява в съда. След като е приказвал няколко години по-рано по същата тематика, сътрудниците и приятелите са се изправили против него и са го трансформирали в грозна подигравка. По тази причина няма никакво желание да си аргументи сходно преживяване още веднъж.

Мортън въпреки всичко взема решение, че ще помогне и показва някои от своите сътрудници. Повечето са подготвени да се включат в показанията и имат какво да покажат като резултат от американската агрокултурна стратегия. Един от хората в листата има брилянтна статистика за повишението на хлорирани хидровъглероди в човешкото тяло от 1950 година и събира данни след стартирането на програмата. Статистиката демонстрира, че тъкмо тези равнища стартират да се покачват фрапантно. Мадам Спок открива и двама очевидеца: доктор от клиниката Майо и академик от Националния институт по опазване на здравето.

Първият е Малкълм Харгрейвс и може да потвърди, че въпросният пестицид има връзка с повишаващите се случаи на левкемия, анемия и заболяването на Ходжкин. Вторият е Вилхел Хюпер и може да изследва цялата здравна статистика от началото на акцията, както и да даде тревожните заключения на публиката.

В последните дни на лятото ще се появи извънредно обвиняване в източния окръг на щата Ню Йорк. Роджър Хиндс ще заведе иск против комисаря по агрокултури – Лойд Бътлър, американския секретар по агрокултури – Езра Бенсън  и ще добави името на още един от водачите – Даниел Къри. Преди да се стигне до дело, отбраната ще изиска това дело да бъде отхвърлено, тъй като пръскането за тази година е приключило. Хиндс няма да се съобщи толкоз елементарно и ще изиска от съдията да даде ход, тъй като всичко е завършило тази година, само че следва през идващите пет години да се повтори.

Роджър се базира на 14-тата корекция и добавя, че с изключение на потреблението на отрова, участва и непозволено прекосяване на частна благосъстоятелност. Съдията се съгласява и през февруари 1958 година Спок ще прекрачи прага на съда, водейки със себе си цяла орда от недоволни съседи и другари.

Нейното идване в залата не се случва без главоболия. Снежна стихия е съумяла да обезврежда Бруквил преди делото. Марджъри би трябвало да мине към 2 километра до най-близката гара, носейки всички доказателства. Инатът ѝ е легендарен и с две големи папки под всяка мишница, тя пробива снежната завивка с височина от метър, с цел да се качи на влака. Трима съдии са извикани, с цел да гледат делото и да дадат някакво решение. В залата участва и Уилям Лонгуд – кореспондент, който към този момент е разказал историята на Мардж. Интересът към нея е толкоз огромен, че материалът се е появил в някои от най-големите вестници на Америка.

„ Никой не би направил наложителна потреблението на алкохол. Ищците обаче са подложени на наложително изразходване на ДДТ срещу волята си. Правителството е злоупотребило с властта си, като е навлязло в частна земя и е предизвикало „ непоправима щета “. ДДТ сигурно има своите преимущества, само че те не са образно претеглени по отношение на вредите му. “ – Роджър Хиндс

Защитата се базира на решение от 1928 година на Върховния съд, където се отсъжда отрязване на кедрови дървета в частната благосъстоятелност, с цел да се спре разпространяване на болест.

„ Няма да отстъпим или да се обясняваме повече. Гъботворката може да аргументи големи стопански загуби, които се правят оценка на милиарди долари. DDT сигурно е умъртвил птици, риби и други морски инсекти, само че тяхната популация се възвръща в границите на няколко месеца. Пръскането е принудило някои хора да употребяват пестицида, само че същият е необятно публикуван в американската диета. Средностатистическият гражданин на Съединени американски щати има някакъв % на DDT в своите мазнини и държавните учени потвърдиха, че е изцяло безопасен. DDT не е проблем. Проблемът се крие в реакцията на всички борци, които се изправят против науката. Виждали сме това от упойките и имунизациите до рентгеновите лъчи. “ – Лойд Х. Бейкър – представляващ отбраната.

Марджъри не е изключително щастлива, че в залата липсват други кореспонденти. През последната седмица е провела своите бележки по този начин, че да може да наклони везните в своя изгода, само че не и да вдигне звук. Делото продължава през целия ден и притежатели на парцели, лекари и очевидци ще се изправят против гъботворката и програмата за унищожаването ѝ. Сред тях ще бъдат притежатели на ферми, някои фенове на био артикули и още доста други. В края на деня, дамата ще се върне назад вкъщи си. След вечеря ще слезе в мазето и ще напише всичко на новата си пишеща машина.

Нейните другари са доставили чисто нова копирна машина, която ще помогне за размножаването. Докато се занимава с историята си, книжовен сътрудник на име Мъри Родел ще се поинтересува от нейните занимания в съда. Мъри желае да издаде нова книга и да покаже истината, само че преди този момент би трябвало да бъде сигурен, че всичко дава отговор на истината. Марджъри употребява своя нов Thermo-Fax и изпраща защити бележки и доказателства. Духът е изхвърчал от бутилката. Единственият проблем е, че Марджъри ще изгуби делото. Причината е, че няма задоволително точни доказателства и приключено научно проучване, което да потвърди, че DDT е толкоз рисково, колкото са разказите на очевидците.

Тази техническа част ще сложи началото на другите еко деятели, подготвени да водят война с тайната отрова, създадена през Втората Световна война и постоянно описвана като специфичен суперхимикал. Най-вероятно има доста разочаровани от решението на Върховния съд, само че Спок не се отхвърля. Тя продължава да се бори с решението на управляващите и един ден съумява да притегли друга дама в своя кръг от деятели. Рейчъл Карсън ще се запознае с делата на Марджъри. По-късно ще събере всички доказателства и най-после ще напише една от най-великите книги в американската история – „ Тихата пролет “. Заглавието е въодушевено от следващия случай, подбуден от тровене с DDT – всеобщото ликвидиране на птици на нос Код. В разследване на дейното тровене на почвата и разнообразни жители, за първи път жителите по крайбрежието на Атлантическия океан ще посрещнат тиха пролет, без песни и без живот.

Книгата се оказва толкоз огромен триумф, че скоро цяла Америка ще настръхне против самолетите и химикалите. Натискът ще докара до образуването на първата Екологична организация на Съединени американски щати. През 1972 година тъкмо тя публично ще постави завършек на използването на тази отрова. За да добием визия за нездравословните химикали и особеното отнасяне на посевите, дано не забравяме, че към 50 години по-късно, въпросният DDT може да се открие в тялото на всеки американец, неговото месо и други артикули, които употребява. Всичко това може да е едно доста положително доказателство за качествата на една ината стопанка, която желае да живее в по-добър свят.