БПЦ: Да се преразгледа казусът Бабулкова, не може брак между лица от един и същи пол
На 5 септември Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) постанови решението си по делото Коилова и Бабулкова против България и задължи България да сътвори правна рамка, която да признае еднополовите връзки.
Вижте част от позицията на БПЦ:
Св. Синод упорства Правителството на Република България да изиска преразглеждане на Решение № 40209/20 от 05.09.2023 година " Бабулкова и Коилова против България ", с цел да отбрани престижа на България като суверенна правова страна. Считаме, че са налице и двете хипотези, планувани в т. 2 от член 43 на Конвенцията, а точно:
- делото повдига сериозен въпрос, обвързван с тълкуването и използването ѝ;
- делото повдига сериозен проблем с общозначим темперамент.
Министерският съвет на Република България е длъжен да извършва Решенията на Конституционния съд, заради което следва ясно и изрично да съобщи пред Голямото поделение на Европейския съд по правата на индивида, че Народното събрание не може да одобри правна рамка, с цел да отбрани съюза на лица от един и същи пол, тъй като това би било противоконституционно. Решенията на Конституционен съд са наложителни за всички държавни органи, юридически лица и жители.
Ето за какво, държавното управление на Република България следва да изиска преразглеждане на делото от Голямото поделение, защото постановеното в решението опонира на Конституцията на Република България, върховенството на закона и постанова нови интернационалните отговорности, които в никакъв случай на са поемани посредством демократични процедури.
В отговор на поставения въпрос Конституционен съд е приел, че в " разбирането за понятието " пол " конституционният законодател през 1991 година не е вложил друго наличие, с изключение на обичайното, т. е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда спомагателни обществени и цивилен проекции, свързани с персоналния и фамилен статус на лицата ". Съдът е изложил също по този начин, че " зачитането на националната еднаквост на Република България като член на Европейския съюз (ЕС) изисква вземане предвид на откритите в Основния закон на страната правила, полезности и обичайни разбирания, обусловили конституционната уредба на брака ( " непринуден съюз сред мъж и жена " ) и фамилния статус на лицата. "
Въпросът за преимуществото на обществения интерес по отношение на претендирания самостоятелен интерес на обособени лица за признание и отбрана на връзки сред лица от идентичен пол е решен еднопосочно от Конституционен съд в интерес на обществения интерес, предпазен от Конституцията, която схваща " понятието " пол " в неговия биологичен смисъл, отчитайки " историческата и духовна традиция, формирала ценностните разбирания на българското общество, които точно са вградени в настоящата Конституция ".
Европейски съд по правата на човека е надхвърлил предоставената му от ЕКЗПЧОС подготвеност, приемайки, че Република България е направила нарушаване на член 8 от Конвенцията, защото не е въвела национална правна уредба, регулираща взаимоотношенията сред еднополовите двойки.
Правното контролиране на публични връзки по отношение на фамилията и брака не е предмет на подготвеност на Европейски съд по правата на човека или различен наднационален орган, нито подобен орган има право да изисква от националните страни въвеждането на избрана правна регулация в този смисъл. Чл. 12 от Конвенцията планува това да бъде осъществено само в сходство с националните закони и не би могло да бъде иначе.
Категорично недопустимо е, по тълкувателен път, посредством активността на Европейски съд по правата на човека, да се пренаписва Конвенцията, като се прибавят " полезности ", които договарящите страни в лицето на Република България не са припознавали нито към датата на утвърждението на Конвенцията, нито към сегашния миг. Волята и желанието на Република България, ратифицирайки Конвенцията, в сходство с Конституцията на Република България, е точно запазване правата на фамилията, обсъждано като съюз сред мъж и жена, само че не и като съюз сред лица от еднакъв пол. Въвеждането на сходни полезности в прорез с националната еднаквост и оказването от Европейски съд по правата на човека на напън за приемането им слага въпроса належащо ли е Република България да е част от механизъм, който пази " полезности ", които не се споделят от Република България и за които в българското общество има единогласие, изразено в Конституцията и правовия ред в страната. Дори и да има смяна в публичните връзки, настройки и разбирания по отношение на еднополовите двойки в други страни, утвърдили Конвенцията и планували национална регулация, това не би могло да се употребява като задоволително значителен мотив за оказване на напън върху Република България да вкара сходна национална регулация, защото по смисъла на Конституцията на Република България не може да има съюз сред лица от един и същи пол. "
Вижте част от позицията на БПЦ:
Св. Синод упорства Правителството на Република България да изиска преразглеждане на Решение № 40209/20 от 05.09.2023 година " Бабулкова и Коилова против България ", с цел да отбрани престижа на България като суверенна правова страна. Считаме, че са налице и двете хипотези, планувани в т. 2 от член 43 на Конвенцията, а точно:
- делото повдига сериозен въпрос, обвързван с тълкуването и използването ѝ;
- делото повдига сериозен проблем с общозначим темперамент.
Министерският съвет на Република България е длъжен да извършва Решенията на Конституционния съд, заради което следва ясно и изрично да съобщи пред Голямото поделение на Европейския съд по правата на индивида, че Народното събрание не може да одобри правна рамка, с цел да отбрани съюза на лица от един и същи пол, тъй като това би било противоконституционно. Решенията на Конституционен съд са наложителни за всички държавни органи, юридически лица и жители.
Ето за какво, държавното управление на Република България следва да изиска преразглеждане на делото от Голямото поделение, защото постановеното в решението опонира на Конституцията на Република България, върховенството на закона и постанова нови интернационалните отговорности, които в никакъв случай на са поемани посредством демократични процедури.
В отговор на поставения въпрос Конституционен съд е приел, че в " разбирането за понятието " пол " конституционният законодател през 1991 година не е вложил друго наличие, с изключение на обичайното, т. е. биологичното, основаващо се на половата бинарност, като върху тази полова бинарност правото надгражда спомагателни обществени и цивилен проекции, свързани с персоналния и фамилен статус на лицата ". Съдът е изложил също по този начин, че " зачитането на националната еднаквост на Република България като член на Европейския съюз (ЕС) изисква вземане предвид на откритите в Основния закон на страната правила, полезности и обичайни разбирания, обусловили конституционната уредба на брака ( " непринуден съюз сред мъж и жена " ) и фамилния статус на лицата. "
Въпросът за преимуществото на обществения интерес по отношение на претендирания самостоятелен интерес на обособени лица за признание и отбрана на връзки сред лица от идентичен пол е решен еднопосочно от Конституционен съд в интерес на обществения интерес, предпазен от Конституцията, която схваща " понятието " пол " в неговия биологичен смисъл, отчитайки " историческата и духовна традиция, формирала ценностните разбирания на българското общество, които точно са вградени в настоящата Конституция ".
Европейски съд по правата на човека е надхвърлил предоставената му от ЕКЗПЧОС подготвеност, приемайки, че Република България е направила нарушаване на член 8 от Конвенцията, защото не е въвела национална правна уредба, регулираща взаимоотношенията сред еднополовите двойки.
Правното контролиране на публични връзки по отношение на фамилията и брака не е предмет на подготвеност на Европейски съд по правата на човека или различен наднационален орган, нито подобен орган има право да изисква от националните страни въвеждането на избрана правна регулация в този смисъл. Чл. 12 от Конвенцията планува това да бъде осъществено само в сходство с националните закони и не би могло да бъде иначе.
Категорично недопустимо е, по тълкувателен път, посредством активността на Европейски съд по правата на човека, да се пренаписва Конвенцията, като се прибавят " полезности ", които договарящите страни в лицето на Република България не са припознавали нито към датата на утвърждението на Конвенцията, нито към сегашния миг. Волята и желанието на Република България, ратифицирайки Конвенцията, в сходство с Конституцията на Република България, е точно запазване правата на фамилията, обсъждано като съюз сред мъж и жена, само че не и като съюз сред лица от еднакъв пол. Въвеждането на сходни полезности в прорез с националната еднаквост и оказването от Европейски съд по правата на човека на напън за приемането им слага въпроса належащо ли е Република България да е част от механизъм, който пази " полезности ", които не се споделят от Република България и за които в българското общество има единогласие, изразено в Конституцията и правовия ред в страната. Дори и да има смяна в публичните връзки, настройки и разбирания по отношение на еднополовите двойки в други страни, утвърдили Конвенцията и планували национална регулация, това не би могло да се употребява като задоволително значителен мотив за оказване на напън върху Република България да вкара сходна национална регулация, защото по смисъла на Конституцията на Република България не може да има съюз сред лица от един и същи пол. "
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ