Загадката на опустялата бригантина „Мари Селест”
На 5 декември 1872 година на към 650 км източно от Азорските острови, или 1000 км западно от Португалия, Атлантическият океан въобще не бил пикантен, нито вцепенен от ледове. Времето било хубаво, пирати не се мяркали от незапомнени и от най-препатилия морски вълк времена, платната на натоварените със стока шхуни и бригантини се издували пламенно...
Само тези на един транспортен съд, въпреки опънати от вятъра, били леко раздрани и отдалеко изглеждало, че той малко се е отклонил от курса. Оказало се, че е цялостен със стока, с изобилни ресурси от храна и вода, движимостите на пасажерите и екипажа стояли на местата си. Всичко било изрядно подредено, само че... нямало жив човек. Нито пък мъртъв. Липсвали избавителната лодка и документите за кораба. Часовникът бил спрял, не се виждал морският хронометър, а краят на едно въже, евентуално основният фал1, завързано крепко за кораба, се люлеел във водата.
Канадската бригантина „ Деи Грация ”, която разкрила кораба,
разпознала в него „ Мари Селест ”, също канадска бригантина, отплавала като „ Деи Грация ” от Ню Йорк,
само че на 5 ноември – тъкмо преди 1 месец, време, що се касае за цяло сватбено странствуване. „ Деи Грация ” пътувала към този момент близо три седмици без никакви проблеми. Цветущият „ Мари Селест ” напълно не изглеждал като потърпевш от пиратско нахлуване, нито пък от естествено злополучие. Нямало останки от изоставена закуска, нито следи от битка и принуждение. Бригантината била много наводнена, две от помпите липсвали, само че стофутовият корпус бил изцяло здрав и не потъвал.
Капитанът на „ Деи Грация ” Дейвид Морхаус траял със стоката към Гибралтар, а след 10 дни първият помощник-капитан Оливър Девау, който пръв стъпил на изоставената бригантина и я инспектирал, докарал и „ Мари Селест ”. Вицеадмиралският съд в Гибралтар почнал разследване, с цел да откри събитията, и определил премия за хората от „ Деи Грация ”, избавили стоката, състояща се от 1701 бъчви по 40 галона чист етанол.
Инспекторите разкрили в капитанската каюта следи, разпознати като капки кръв, и дълбока резка на парапета.
Тогава се намесил американският консул Хорацио Спраг, който считал, че щом има допустимо ликвидиране на американски жители (капитан Бенджамин Бригс и помощник-капитана Албърт Ричардсън), намесата на Съединени американски щати е наложителна. И тя се явила в лицето на капитан Шуфелд, който потвърдил с помощта и на научни проби, че петната са от наслойка, а резката е просто елементарна драскотина.
Гмуркачът Портунато огледал деликатно кораба и не разкрил никакви провали по корпуса, кърмата, кила и кормилото. Установен бил единствено хаос в камбуза (кухнята), както и че корабът е „ изплескан на всички места ”.
Гибралтарският правосъден министър Фредерик Соли-Флъд обаче заподозрял хората от „ Деи Грация ”. Екипажът получил единствено 1/6 от застраховката на избавения транспортен съд, възлизаща на 46 хиляди $ (около 670 хиляди днешни). Собственикът на съда Джеймс Уинчестър оповестил, че девет бъчви са празни.
Междувременно никой от членовете на екипажа или пасажерите не се появявал жив или мъртъв. И никоя от изчезналите на кораба движимости не била открита.
Но в случай че екипажът на „ Деи Грация ” е унищожил този на „ Мари Селест ”, с цел да си обезпечи застраховката за товара, за какво нямало следи от принуждение, а бижутата и другите полезности били оставени непокътнати? Морхаус бил остарял другар с Бригс, който пътувал с жена си Сара Елизабет и двегодишната си щерка София. Неговият транспортен съд отплавал 8 дни по-рано – по какъв начин от „ Деи Грация ” биха могли да предположат, че ще го застигнат?
Разбира се, може и да не са предполагали, а да са решили да атакуван на момента, който по личните им самопризнания е траял към два часа – толкоз време „ Деи Грация ” внимателно плава на към 400 метра от „ Мари Селест ”, преди да алармира. Такова решение не би било мъчно и без бригантините да се доближават повече една до друга. Дали Морхаус си е направил светкавични заключения от обстоятелството, че не се появява жива душа на борда? Защо не се е намесил незабавно – ами в случай че е била нужна незабавна помощ?
