Как Джоан Кюран заблуди радарите на нацистите
На 4 юни 2013 година град Хънтсвил, Алабама се любува на луксозен ден – синьо небе, приятна температура. Точно както синоптиците бяха предрекли. Но в следобедните часове те прихващат нещо, което наподобява като мощна стихия на метеорологичния си радар. Към 16:00 ч. петното на екрана им към този момент обгръща целия град Хънтсвил. Странно, само че от прозорците на хората нещата наподобяват напълно спокойни.
Източникът на петното се оказва не някакво метеорологично събитие, а облак от диполни отражатели – военна технология, употребена от страни по целия свят през днешния ден. Нейният източник е близкият Редстоун Арсенал, който, наподобява, взема решение, че топлият летен ден е съвършен за един обикновен боен тест.
Джоан Стротърс, както е рожденното й име, постъпва в Нюнъм колидж през 1934 година, където учи физика. След като приключва през 1938 година, тя отива в известната лаборатория в Кавендиш, където стартира докторска степен по физика. В Кавендиш Стротърс е назначена да работи с млад мъж на име Самюъл Кюран. За две години те се схваща с новия си приятел по лаборатория напълно отлично. С разразяването на споровете в Европа, през 1940 година двойката е преместена два пъти, с цел да работи по военни работи, като най-после се озовава в Ексетер.
Там двамата създават оръжие за заличаване на противников самолети и ракети. Също там Стротърс се омъжва за Сам и взема фамилното му име. Малко след сватбата си през ноември, семейство Кюран се трансферира в Предприятието за проучване на телекомуникациите и през есента на 1940 година Джоан се причислява към екип, управителен от английския физик и специалист по военно разузнаване Р. В. Джоунс, който желае да създаде способ за скриване на самолети от вражеските радари.
Идеята, изяснява по-късно Джоунс в книгата си „ Most Secret War “, е елементарна. Радарните детектори улавят отразените от избрани предмети радиовълни с избрана дължина. Оказва се, че тези талази могат да се отразят и от тънки железни ленти, които също по този начин могат да ги отразят и в друга посока. При верните условия отразените талази основават „ картина “ на радарите, която наподобява на огромен обект. Именно по този начин се появява и петното на радара на метеоролозите в Алабама.
Това значи, че няколкостотин тънки отразители могат дружно да отразяват толкоз талази, едвам основат усещане за цялостен английски бомбардировач. Също по този начин те могат да скрият точното местонахождение на аероплан по време на нахлуване под огромен облак от сигнали или даже да накарат врага да повярва, че има огромна офанзива, до момента в който в реалност има единствено един или два самолета.
Когато пристанище Пърл Харбър е нападнато през 1941 година, Кюран прави опити с метали за отразяване на радарни сигнали от съвсем година. Тя пробва безчет размери и форми, от жици до железни листове с размера на бележник. Листовете са изключително забавна концепция, защото могат да имат двойно деяние – като пропагандни материали с текст, отпечатан върху тях.
През 1942 година Кюран най-сетне се стопира върху рефлектори, дълги към 25 сантиметра и необятни 1,5 сантиметра. Те съставляват хартиени ленти с алуминиево покритие, навити в пакети по половин кг и предопределени да бъдат разпръснати от аероплан. Когато се разпилян от поток от бомбардировачи по един път на минута, те могат да произведат „ радарния еквивалент на димна завеса “, споделя Джоунс.
Но най-важното им приложение е в огромна интервенция на 5 юни 1944 година, с цел да не могат немските сили да схванат къде тъкмо стартира нашествието на съдружниците в държаните от нацистите елементи на континентална Европа. Разгърнати в навечерието на десанта в Нормандия, двете заблуждаващи интервенции Таксабъл и Глимър употребяват отражатели дружно със стотици манекени-парашутисти, с цел да отклонят вниманието на Германия към най-северните елементи на Франция и надалеч от плажовете на Нормандия.
Кюран продължава да работи по още доста научни и военни технологии както във Англия, по този начин и в Съединени американски щати, в това число и в плана Манхатън. Тя е запомнена като в действителност неповторима и квалифицирана изследователка, а на некролога й написа, че има „ естествен гений в научната област “.
