Изкуственият интелект ни измества. Но не крие ли и по-голяма заплаха
На 4 март помолих робота да напише сонет за Тодоровден. Той извърши молбата ми за 30 секунди. Написа ми сонет в съвършен петостъпен ямб с цялостни рими. И нелош като поетически текст - има и смисъл, и възторг, употребяват се метафори. (Разбира се, към този момент роботът комуникира на британски, само че несъмнено скоро ще има и българска версия.) Ето го сонета за Тодоровден:
On Saint Theodorе`s day we celebrate
A martyr from a distant time and place,
Who gave his life and met an awful fate
For standing firm in faith and boundless grace.
Through trials, torment, and relentless pain,
He held his faith with steadfastness and might,
Enduring every blow and every strain,
And shining like a star in darkest night.
Oh, blessed saint, we honor you today,
And all the martyrs who have gone before,
Who gave their lives and paved the sacred way
For us to follow and to love still more.
So let us lift our voices high in praise,
And honor Saint Theodorе all our days.
Преди да напише този сонет, ChatGPТ ми написа и хайку за вишнев цвят, още веднъж в съвършена форма. Можел да написа и музика. Говорихме си и за това дали има доказателства за съществуването на Бог и какви са те...
ChatGPT има разкрепостено алтер его и основателят търси решение
Този робот съществува от предходната есен, само че към този момент тормози съществено университетските преподаватели, тъй като може да създава студентски писмени работи за отличен във всички дисциплини. Не знам дали към този момент е писал и докторски дисертации. Но ме ужасява мисълта, че скоро може да имаме и кохорти от академични преподаватели (да не приказваме за политици), които имат внушаващи почит научни трофеи, а на процедура са необразовани. Не че и в този момент няма такива, само че работата им (по илюзия на обществото) ще бъде мощно улеснена.
Впрочем, в случай че студентите могат да употребяват изкуствен интелект, с цел да си вършат писмените работи и да взимат изпити - ще има ли въобще потребност от преподаватели? (Може би съм благополучен, че така и така приближавам пенсионна възраст.) Отдавна се приказва по какъв начин умните машини стартират към този момент да изместват хората съвсем във всички специалности. Може би скоро ще стартират да заместват и политиците, които ни ръководят. Не знам дали това е за положително или за зло. ChatGPТ ми се коства по-интелигентен и заслужаващ доверие от доста (да не кажа от повечето) политици.
Астероид. Триптих за края на светаС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Разбира се, думата просветеност може да значи разнообразни неща - от селската ловкост на сполучлив комунистически деспот до прекомерно непрактичния за всекидневни каузи или несръчен в ръководството и манипулирането на хора разум на някой талант в региона на физиката или математиката. Разбира се, суровата информация - която всеки има в умния си телефон - не е още същинско познание. Не е схващане за устройството и правилата на деяние на обектите и явленията в света, не е дарба за размисъл върху устройството и правилата на света (което, наподобява, машините към този момент правят).
И тази дарба за схващане и размисъл от своя страна още не е мъдрост. Мъдростта и прозрението изискват и прочувствено усещане на света и най-много вътрешен глас. Да се " помирише " заплахата, враждебността или грешката, да се усети наслада, ентусиазъм, възторг, задоволство (защото в последна сметка задачата на всяка вяра или идеология е човешкото щастие), да се прозре бъдещето, не на правилото на пресмятане на вероятни въздействия, не посредством автоматизирано анализиране на база данни, а посредством вътрешен глас или посредством оракулски подарък или сън, да се види с " вътрешното око " невидимото за външните сетива.
Интуицията, както и страстите, най-малко към този момент доста отличават индивида от изкуствения разсъдък. Горното стихотворение не е гениално. Но в действителност то е много положително! По-добро е от огромен % от стихотворенията, които се пишат и разгласяват от хора. Може би въпреки всичко скоро машините ще се научат да имитират съвършено и човешките страсти и човешката вътрешен глас?
А огромна ли е, и доловима ли е за нас разликата сред същинската и добре имитираната страст? Емоцията на един стихотворец в поезията му или на един артист на сцената не е ли също реплика на страст? Снобизмът, желанието да харесваш нещо, което не разбираш, само че знаеш, че е от висока класа - като класическа музика или висока лирика, в последна сметка може да докара и до същинско схващане и харесване на това изкуство.
Все отново може ли или ще може ли в близко бъдеще машината да изпитва същински човешки страсти, да написа гениални стихотворения или да има прозрения, пророческа вътрешен глас?
Има нещо доста значимо, което пропуснах да кажа: с изключение на да написа лирика и музика, научни и метафизичен публикации, този нов човекоподобен и високо образован робот може и да програмира. С други думи, изкуственият разсъдък към този момент ще може освен да се самоусъвършенства (като събира нова информация от диалози с хора), само че и да се репродуцира. Не значи ли това, че той може евентуално да излезе от човешки надзор и ние да се окажем под контрола на развиващия се и самодостатъчен изкуствения разсъдък? Или напряко да му станем непотребни?
Все още, популярност Богу (и да не чуе дявола), това последното е единствено научна фантастика. Има обаче друга по-голяма и непосредствена опасност, пред която сме изправени в зората на Ерата на изкуствения разсъдък.
В текста си от 26 февруари, озаглавен " Надвисналата заплаха от А.I. е тази, за която не приказваме ", колумнистът на " Ню Йорк Таймс " Езра Клайн споделя: " Ние сме по този начин фокусирани върху въпроса какво технологията може да прави, че пропущаме по-важния въпрос: Как тя ще бъде употребена и кой ще взема решение това? "
Все отново (и все още) машините имат човешки производител и притежател. И те би трябвало да служат на неговите (или на техните) ползи - без значение дали притежателят е могъща компания, която има свои комерсиални ползи и цели, или държавно управление, което може да е в ръцете на деспот, решен да държи в послушание народа си, като го манипулира и сковава със боязън, или пък има за цел да завладее целия свят...
Според Маргарет Митчел, която се занимава с нравственос на изкуствения разсъдък: " Те не са тренирани да плануват обстоятелства. Те на процедура са тренирани да фабрикуват неща, които наподобяват като обстоятелства. " Компаниите печелят най-вече от реклами. А какво е рекламата в своята същина? Убеждаване и манипулиране на евентуалните купувачи. Изкуственият разсъдък, който е човекоподобен, има дарба освен да имитира човешко държание и да прави човешка интелектуална активност, само че и да манипулира хората, с които поддържа връзка.
СънуваниС код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Но рекламата не е нещото, за което би трябвало най-вече да се тревожим. Изкуственият разсъдък може да се употребява от крадци на информация в интернет, от терористи и нарушители, от политици, които манипулират публичното мнение, от диктатори, които манипулират милиони хора, от военни стратези и завоеватели.
Да помислим единствено за една относително елементарна (и в двата смисъла на думата) форма на изкуствен интелект - ботовете, които имитират хора в обществените мрежи (имат профили като живи хора), с цел да манипулират или индоктринират податливи на операция хора...
Толкова надалеч от действителността ли е едно апатично общество от хора, които не се интересуват кой ги ръководи и какво действително става оттатък личния им дом - война там някъде си, власт другаде - хора, които живеят във виртуален свят - телевизия, веселба, електронни игри, диалози с роботи - свят, създаван точно с цел да ги манипулира и приспива с комерсиална или политическа цел? Умните машини към момента работят за някого, за компании, организации, държавни управления. Работят за хората, които ги основават и имат, а освен за себе си. (Или най-малко по този начин се надяваме!)
По-тревожещо е, споделя Клайн, не това, че машините могат да се повредят (да не действат по човешкия проект на основателя им), а това, че могат да работят доста и доста по-добре от предстоящото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
On Saint Theodorе`s day we celebrate
A martyr from a distant time and place,
Who gave his life and met an awful fate
For standing firm in faith and boundless grace.
Through trials, torment, and relentless pain,
He held his faith with steadfastness and might,
Enduring every blow and every strain,
And shining like a star in darkest night.
Oh, blessed saint, we honor you today,
And all the martyrs who have gone before,
Who gave their lives and paved the sacred way
For us to follow and to love still more.
So let us lift our voices high in praise,
And honor Saint Theodorе all our days.
Преди да напише този сонет, ChatGPТ ми написа и хайку за вишнев цвят, още веднъж в съвършена форма. Можел да написа и музика. Говорихме си и за това дали има доказателства за съществуването на Бог и какви са те...
ChatGPT има разкрепостено алтер его и основателят търси решение Този робот съществува от предходната есен, само че към този момент тормози съществено университетските преподаватели, тъй като може да създава студентски писмени работи за отличен във всички дисциплини. Не знам дали към този момент е писал и докторски дисертации. Но ме ужасява мисълта, че скоро може да имаме и кохорти от академични преподаватели (да не приказваме за политици), които имат внушаващи почит научни трофеи, а на процедура са необразовани. Не че и в този момент няма такива, само че работата им (по илюзия на обществото) ще бъде мощно улеснена.
Впрочем, в случай че студентите могат да употребяват изкуствен интелект, с цел да си вършат писмените работи и да взимат изпити - ще има ли въобще потребност от преподаватели? (Може би съм благополучен, че така и така приближавам пенсионна възраст.) Отдавна се приказва по какъв начин умните машини стартират към този момент да изместват хората съвсем във всички специалности. Може би скоро ще стартират да заместват и политиците, които ни ръководят. Не знам дали това е за положително или за зло. ChatGPТ ми се коства по-интелигентен и заслужаващ доверие от доста (да не кажа от повечето) политици.
Разбира се, думата просветеност може да значи разнообразни неща - от селската ловкост на сполучлив комунистически деспот до прекомерно непрактичния за всекидневни каузи или несръчен в ръководството и манипулирането на хора разум на някой талант в региона на физиката или математиката. Разбира се, суровата информация - която всеки има в умния си телефон - не е още същинско познание. Не е схващане за устройството и правилата на деяние на обектите и явленията в света, не е дарба за размисъл върху устройството и правилата на света (което, наподобява, машините към този момент правят).
И тази дарба за схващане и размисъл от своя страна още не е мъдрост. Мъдростта и прозрението изискват и прочувствено усещане на света и най-много вътрешен глас. Да се " помирише " заплахата, враждебността или грешката, да се усети наслада, ентусиазъм, възторг, задоволство (защото в последна сметка задачата на всяка вяра или идеология е човешкото щастие), да се прозре бъдещето, не на правилото на пресмятане на вероятни въздействия, не посредством автоматизирано анализиране на база данни, а посредством вътрешен глас или посредством оракулски подарък или сън, да се види с " вътрешното око " невидимото за външните сетива.
Интуицията, както и страстите, най-малко към този момент доста отличават индивида от изкуствения разсъдък. Горното стихотворение не е гениално. Но в действителност то е много положително! По-добро е от огромен % от стихотворенията, които се пишат и разгласяват от хора. Може би въпреки всичко скоро машините ще се научат да имитират съвършено и човешките страсти и човешката вътрешен глас?
А огромна ли е, и доловима ли е за нас разликата сред същинската и добре имитираната страст? Емоцията на един стихотворец в поезията му или на един артист на сцената не е ли също реплика на страст? Снобизмът, желанието да харесваш нещо, което не разбираш, само че знаеш, че е от висока класа - като класическа музика или висока лирика, в последна сметка може да докара и до същинско схващане и харесване на това изкуство.
Все отново може ли или ще може ли в близко бъдеще машината да изпитва същински човешки страсти, да написа гениални стихотворения или да има прозрения, пророческа вътрешен глас?
Има нещо доста значимо, което пропуснах да кажа: с изключение на да написа лирика и музика, научни и метафизичен публикации, този нов човекоподобен и високо образован робот може и да програмира. С други думи, изкуственият разсъдък към този момент ще може освен да се самоусъвършенства (като събира нова информация от диалози с хора), само че и да се репродуцира. Не значи ли това, че той може евентуално да излезе от човешки надзор и ние да се окажем под контрола на развиващия се и самодостатъчен изкуствения разсъдък? Или напряко да му станем непотребни?
Все още, популярност Богу (и да не чуе дявола), това последното е единствено научна фантастика. Има обаче друга по-голяма и непосредствена опасност, пред която сме изправени в зората на Ерата на изкуствения разсъдък.
В текста си от 26 февруари, озаглавен " Надвисналата заплаха от А.I. е тази, за която не приказваме ", колумнистът на " Ню Йорк Таймс " Езра Клайн споделя: " Ние сме по този начин фокусирани върху въпроса какво технологията може да прави, че пропущаме по-важния въпрос: Как тя ще бъде употребена и кой ще взема решение това? "
Все отново (и все още) машините имат човешки производител и притежател. И те би трябвало да служат на неговите (или на техните) ползи - без значение дали притежателят е могъща компания, която има свои комерсиални ползи и цели, или държавно управление, което може да е в ръцете на деспот, решен да държи в послушание народа си, като го манипулира и сковава със боязън, или пък има за цел да завладее целия свят...
Според Маргарет Митчел, която се занимава с нравственос на изкуствения разсъдък: " Те не са тренирани да плануват обстоятелства. Те на процедура са тренирани да фабрикуват неща, които наподобяват като обстоятелства. " Компаниите печелят най-вече от реклами. А какво е рекламата в своята същина? Убеждаване и манипулиране на евентуалните купувачи. Изкуственият разсъдък, който е човекоподобен, има дарба освен да имитира човешко държание и да прави човешка интелектуална активност, само че и да манипулира хората, с които поддържа връзка.
Но рекламата не е нещото, за което би трябвало най-вече да се тревожим. Изкуственият разсъдък може да се употребява от крадци на информация в интернет, от терористи и нарушители, от политици, които манипулират публичното мнение, от диктатори, които манипулират милиони хора, от военни стратези и завоеватели.
Да помислим единствено за една относително елементарна (и в двата смисъла на думата) форма на изкуствен интелект - ботовете, които имитират хора в обществените мрежи (имат профили като живи хора), с цел да манипулират или индоктринират податливи на операция хора...
Толкова надалеч от действителността ли е едно апатично общество от хора, които не се интересуват кой ги ръководи и какво действително става оттатък личния им дом - война там някъде си, власт другаде - хора, които живеят във виртуален свят - телевизия, веселба, електронни игри, диалози с роботи - свят, създаван точно с цел да ги манипулира и приспива с комерсиална или политическа цел? Умните машини към момента работят за някого, за компании, организации, държавни управления. Работят за хората, които ги основават и имат, а освен за себе си. (Или най-малко по този начин се надяваме!)
По-тревожещо е, споделя Клайн, не това, че машините могат да се повредят (да не действат по човешкия проект на основателя им), а това, че могат да работят доста и доста по-добре от предстоящото.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ