Как едни тоалетни разкриха тайни на Студената война
На 330 километра северозападно от канадската столица Отава се намира град Карп. На пръв взор мястото може да наподобява незабележително, не по-различно от безбройните други сънливи дребни градчета, осеяли покрайнините на Онтарио. Но Карп е дребен град с огромна загадка. В продължение на 35 години това е място на една жизненоважна част от инфраструктурата на Студената война, която има за цел да резервира функционалността на канадското държавно управление при положение на нуклеарна война. В покрайнините на града, заровен под рид в остаряла кариера за трошляк, се намира солиден бункер, прочут просто като Diefenbunker.
Официално наименуван Спешен щаб на държавното управление, Дифенбункер получава прякора си от министър-председателя Джон Дифенбейкър (John Diefenbaker), който позволява построяването му през 1959 година Действително солидна, структурата е на четири етажа надълбоко, обгръща повърхност от 9000 квадратни метра и е построена от 32 000 тона стоманобетон. Проектирано да приюти министър-председателя и 564 членове на кабинета, чиновници и боен личен състав за интервал до 1 месец, оборудването е оборудвано със лични дизелови генератори, система за пречистване на въздуха, обеззаразяване, болница с три кревати и хирургическа стая, зъболекарски кабинет, студио за телевизионно лъчение на Канадската телевизионна корпорация (CBC), затвор и даже трезор за предпазване на златните запаси на Банката на Канада. Цялата структура е окачена на солидни пружини, които да всмукват ударни талази, до момента в който стоманените входни порти с дебелина 1 метър са вградени в стената на дълъг тунел, минаващ през рид, което разрешава на взривната вълна от нуклеарна детонация да мине безвредно. Дифенбункер може да издържи на нуклеарен гърмеж до 5 мегатона на 2 километра.
И макар тази трудност, Дифенбункер е съвсем стар, преди даже да бъде приключен, в резултат от непрестанно възходящата мощност и акуратност на руските Междуконтинентални балистични ракети. Тази накърнимост е ненапълно компенсирана от построяването му именно в Карп, защото се допуска, че съветските ракети ще бъдат ориентирани към самата столица. Но с цел да работи това, местоположението би трябвало да се пази в загадка – сложна задача за толкоз солиден строителен план. За благополучие канадската войска към този момент ръководи верига от информационни бункери в Канада, тъй че канадското държавно управление просто споделя, че Спешния щаб на държавното управление е просто още един от тези бункери, даже му дава кодовото име Experimental Army Signals Establishment или EASE
Докато тази история е необятно призната от обществеността, един човек не е толкоз уверен: Джордж Бримел, проверяващ кореспондент на вестник Toronto Telegram. Той счита, че в историята би трябвало да има освен това и през 1961 година наема хеликоптер и прелита над строителната площадка в Карп, с цел да се огледа. Почти незабавно видя нещо не е както би трябвало: има тоалетни. По-точно 78 тоалетни, които чакат в двор да бъдат конфигурирани. За Бримел нещо в тази картинка намирисва… Ако се има вяра на историята на държавното управление и това е просто информационен бункер за 150 мъже, 78 тоалетни са много прекалено количество. Заключението може да бъде единствено едно: това в действителност е скрито помещение на канадското държавно управление. На 11 септември 1961 година Бримел разгласява историята в Telegram под заглавието „ Това е Дифенбункер “, измисляйки името, което оборудването носи от от този момент. Изправено пред непреодолимите доказателства на Бримел, канадското държавно управление е насила, за свое неспокойствие, да признае, че е правилно. И по този начин, това, което трябваше да е най-голямата загадка на Студената война в Канада, се разкрива поради някакви си глупави тоалетни.
Въпреки известния си прякор, по подигравка на ориста министър председателят Дифенбакер се заклева, че в никакъв случай няма да стъпи в бункера. Това е по този начин, тъй като съпрузи и съпруги не а позволени вътре и той избира да остане със фамилията си в личния си бункер. Не че в миналото някой е бил заставен да върви там; през всичките си 35 години работа единствено един канадски министър-председател – Пиер Трюдо – в миналото е посещавал бункера. Нито някое злато в миналото е било съхранявано в свръхзащитения трезор; в действителност, след отказването на Канада от Златния стандарт през 1971 година, трезорът е употребен значително като фитнес зала от 120 военнослужещи, непрекъснато ситуирани в бункера. С края на Студената война, през 1994 година бункерът е дефинитивно затворен и лишен от цялото си съоръжение.
Тази неповторима част от историята на Студената война щеше да бъде изгубено вечно, в случай че не беше дребна група доброволци, решени да го запазят. Всъщност бункерът е единствено на седмици от това входният му тунел да бъде напълнен с бетон, когато през 1998 година град Карп и Diefenbunker Development Group поемат контрола над обекта. Днес той действа целогодишно като Канадския музей на Студената война. И да: 78-те тоалетни към момента са там и са в редовност.
