На 31 януари се навършват 164 години от рождението на

На 31 януари се навършват 164 години от рождението на огромния български бунтовник и политик Стефан Стамболов.

През последните десетилетия той е възприеман като образец за подражателство, само че малко на брой могат да се похвалят с неговите качества. Въпреки това днешните политици могат да се поучат от 7-годишното му ръководство /1887-1894 г./ Като министър председател една от най-важните задания, които би трябвало да реши е Македонският въпрос, който под друга форма е настоящ и през днешния ден.

Стефан Стамболов води по Македонския въпрос самобитна политика, която по това време не е срещала схващане измежду дейците на освободителното придвижване в Македония, които са разчитали на революцията, а не на еволюцията. Парадоксът е, че Стамболов, който е прочут бунтовник от Възраждането, стига до извода, че не би трябвало с оръжие да се освобождава Македония и Одринска Тракия, а би трябвало първо да се извърви един дълъг интервал на еволюция, като се залага на образованието и църквата. Той издейства берати от турския султан за назначението на митрополити на Екзархията в македонските земи. Тогава Българската Екзархия поддържа просветното дело.

Революционер по природа Стефан Стамболов залага на еволюцията по Македонския въпрос. Погледнато от през днешния ден, без страсти, неговата политика е вярна.
Паметникът на Стамболов във Велико Търново. / БГНЕС
Днес имаме една опция митрополиите, които загубихме вследствие на Балканските войни /1912-1913 г./, да бъдат възвърнати към Църквата-майка, откакто самата Македонска православна църква-Охридска архиепископия сама пожела това. Ако Стефан Стамболов беше жив, той незабавно щеше да се отзове на едно такова предпочитание. Той би изискал да се задълбочат културните връзки сред двете страни, изключително в областта на медиите, да се разкрият български книжарници.

Днес Стефан Стамболов би се намерил в полето на своята мощ, да се пребори с наслоената антибългарска агитация в годините след Втората международна война /1939-1945 г./ във Вардарска Македония. Той щеше да потвърди, че България е другар на Република Македония и желае откровено да й помогне по пътя й към Европейския съюз. От другата страна също би трябвало да има отзвук на сходна доброжелателност.

Стамболов не е политик на възприятията, а на студения разсъдък. Той над всичко слага националния интерес и единствено когато е от изгода на отечеството, тогава е правил политически взаимни отстъпки. /БГНЕС

------------

Акад. Георги Марков, историк. Анализът е изработен особено за Агенция БГНЕС.