Отбелязваме половин век от първото кацане на Луната!
На 31 януари 1966 година от космодрума Байконур излетява ракетата “Молния-М ” с автоматизираната лунна станция “Луна 9 ”. Минават няколко дни преди станцията да доближи до Луната и да се стигне до кацането на 3 февруари 1966 година. “Луна 9 ” работи до 6 февруари 1966 година, когато е последният радиоконтакт с нея.
Ето каква технология употребява Съюз на съветските социалистически републики за първото лунно кацане: На височина от към 8 300 километра над Луната автоматизираната станция се завърта и преориентира по този начин, че моторите да сочат към повърхността. Прекратява се околоосното въртене. Когато радарният висотомер означи, че станцията е на височина 25 километра, се подават команди за запалване на спирачните мотори и за надуване на специфични омекотяващи въздушни възглавници. На височина от 250 метра се изключва основният спирачен мотор и остават да работят четири по-малки двигателчета. На височина от 5 метра специфичен датчик допира земята и подава команда за цялостно прекъсване на моторите. Капсулата с научната инсталация се изхвърля и въздушните възглавници омекотяват конфликта с повърхността. След няколко подскока “Луна 9 ” се застопорява. Пет минути след кацането са излъчени към Земята първите радиосигнали.
Любопитен факт – за разлика от задачата на астронавтите на “Аполо 11 ”, която се излъчва в действително време по малкия екран, Съюз на съветските социалистически републики не разгласява незабавно фотосите от “Луна 9 ”. Това довежда до подозрения измежду някои скептици, че руското кацане на Луната може да не е същинско. Преди кацането на “Луна 9 ” експертите на Съюз на съветските социалистически републики са се пробвали неколкократно да проведат меко кацане, само че безрезултатно. До 1966 година всички опити за постигане на лунната повърхнина са довеждали до разтрошаване на галактическите апарати.
По това време шеф на обсерваторията Джодрел-Бенк във Англия е Сър Бърнард Ловъл. Той и неговият екип наблюдават радиосигнала от станцията “Луна 9 ” и съумяват да открият, че с течение на времето сигналът е постоянен, след което прекъсва внезапно. Това спиране Ловъл пояснява като миг на разтрошаване в повърхността. Но изненадващо за него след няколко минути “Луна 9 ” стартира още веднъж да излъчва сигнали и обсерваторията ги записва, без откривателите да са наясно какви данни съдържат те.
Ловъл размишлява – дали тези сигнали не са сходни на сигналите от телефакс? Ако това е по този начин, те биха могли да бъдат разчетени от комерсиална машина. Обсерваторията Джодрел-Бенк обаче няма такава машина, тъй че Ловъл се обръща към медиите. Дейли Експрес неотложно изпраща факс машина към Джодрел-Бенк и сигналите са разчетени. Екипът на Ловъл след това съумява да разпечата първата фотография от повърхността на Луната.
Така изненадващо, само че факт- първата в човешката история фотография, снимана от повърхността на Луната, бива публикувана в началото от пресата на Запад и минават няколко дни преди жителите на Източния блок да я видят! По-късно Анатолий Благонравов, руски академик и посланик, упреква управлението на Джодрел-Бенк, че нямат публично позволение за разпространение на фотосите (източник).
Въпреки това остава въпросът – в случай че от Съюз на съветските социалистически републики са желали монопол над фотосите, за какво не са ги кодирали или най-малко за какво не са ги разгласили неотложно в пресата заради тяхната голяма пропагандна стойност? Този въпрос продължава да стои неотговорен и заради тази причина съществуват доста теории за “Луна 9 ” – в това число и тази, че сигналът е оставен некодиран напълно съзнателно.
Независимо дали теории като гореспоменатата са правилни или не, фактът е реалност – станцията “Луна 9 ” реализира първото кацане на Луната и това е удивително достижение за тези дни. По-късно през 60-те и 70-те години както Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и Съединени американски щати организират редица задачи до Луната, като измежду американските се открояват пилотираните експедиции на “Аполо ”. А пък в края на 2013 година Китай се трансформира в третата страна, осъществила меко кацане на Луната. Кои ще са идващите? Може би това ще са частните компании, които понастоящем се съревновават като част от програмата Гугъл Lunar X-Prize. Може би до края на тази или идната година частен уред ще доближи до повърхността на Луната.
