На 31 август православната църква чества Полагането на Честния пояс

На 31 август православната черква празнува Полагането на Честния пояс на Пресвета Богородица

(Положение пояса Пресвятой Богородицы в Халкопратии, XVII век, Русский музей)

Според църковното поверие, след Успението на Пресвета Богородица била непокътната с изключение на дрехата й, само че също по този начин и нейният пояс, изплетен собственоръчно от нея от камилска вълна. По нейна поръка поясът й бил поверен на св. деятел Тома, а след това бил излъчен по завещание сред благочестиви християни, живеещи в Йерусалим. Тази светиня е изключително скъпа освен заради това, че с нея се е опасвала Царицата небесна до края на земния си път, само че и тъй като до нея се е докосвал Сам Господ Иисус Христос, когато се намирал в прегръдките на пречистата си майка.

Преданието споделя още, че когато пристигнало време Пресвета Богородица да се пресели в отвъдния свят, всички апостоли по чудноват метод се намерили в Йерусалим, с цел да вземат участие в погребението й. Единствено ап. Тома стигнал в Йерусалим едвам след погребението и заради това страдал и горчиво плакал, че не е съумял да изпрати Божията майка и да се поклони на пречистото й тяло. Закъснението на апостола, по Божия мил промисъл, станало мотив за отварянето на пещерата, в която била заровена Пресвета Богородица. Когато апостолите отвалили гробния камък, намерили там единствено погребалните повивки на Пречистата, които благоухаели. Господ я бил взел на небето при Себе Си, с цел да бъде оттова закрилница на целия човешки жанр. Още същия ден Той разкрил пред апостолите нейното възкресение, както и отворените за нея божествен двери към безконечния живот. Скоро по-късно самата Божия майка се явила на всички в небесното си великолепие и ги ободрила за идните им нови благовестнически подвизи.

През V в., при царуването на Аркадий (377/8-408), наследник на император Теодосий Велики (379-395), честният пояс на Пресвета Богородица бил пренесен от Йерусалим в Константинопол и положен в драгоценен ковчег, във Влахернския храм, отдаден на нея и издигнат от император Теодосий II (408-450) на мястото, наречено „ Халкопратия “, което значи „ Медно пазарище “.

През Х в. честният пояс бил прочут посредством особена личба. Византийската императрица Зоя, брачна половинка на император Лъв VI Философ (Мъдри) (866-912), откакто дълго време страдала от душевна болест, получила насън признание, че ще оздравее, в случай че на нея бъде положен поясът на Пресвета Богородица. Императрицата разказала за това на брачна половинка си и император Лъв незабавно помолил патриарха да открие пояса на св. Богородица. Печатът бил свален и раклата отворена. Честният пояс на Пресветата Божия майка се оказал цялостен и напълно невредим от времето, и всички го целували с страхопочитание. Щом патриархът опасал с пояса императрицата, тя незабавно се освободила от демонското изтезание и изцяло се изцелила от недъга си. Заради даруваната благосклонност били отправени благодарствени молебствия към Господ Иисус Христос и пречистата му Майка, а в символ на признателност императрица Зоя избродирала пояса със златни влакна. (Поясът на Пресвета Богородица, който тя носела през земния си път и с който пристягала ризата си, съставлява коланче с ширина към един пръст. Той е проучен от учените, вследствие на което е доказано, че е изработен от камилска вълна и е избродиран със златни влакна. Според археолозите точно с помощта на този факт поясът не се е развалил през вековете). На печата, подложен от император Аркадий, с който се отбелязвало полагането на пояса в Константинопол, била изписана датата 31 август. Православната черква по тази причина открила всяка година на тази дата да се празнува празникът Полагане честния пояс на Пресвета Богородица. След това честният пояс бил разграничен на части и те били пренесени в разнообразни храмове в Константинопол.

През 1032 година Елена Аргира, щерка на византийския благородник Василий Аргир и племенницата на византийския император Роман Лакапин (920-944) встъпила в брак с царя на Грузия и Абхазия Баграт IV Куропалат (1027-1072). При заминаването си от Константинопол Елена взела със себе си и част от пояса на Пресвета Богородица и я сложила изначало в Бедийския манастир, а след това в Мартвил. В началото на XIX в. дъщерята на Георги XII, последния цар на Картли-Кахетия (†1800) Нина, след приемането на съветско гражданство, изпратила реликвата на император Александър I, който я украсил със скъпоценни камъни и я върнал назад, заповядвайки да се построи в гр. Зугдиди (Западна Грузия) каменна черква, отдадена на Божията майка (Влахернска), където светинята се пази и до момента, в специфичен проскинитарий пред иконостаса. След рухването на Константинопол под властта на кръстоносците в 1204 година доста от намиращите се в града рeликви били похитени и пренесени на Запад.

Част от пояса обаче била избавена и останала в Константинопол. След освобождението на града през 1261 година от Михаил VIII Палеолог (1259-1282), до неговото рухване под властта на османските турци в 1453, тази светиня се пазела в храма „ Св. Богородица “ във Влахерна. Тя била дарена на Ватопедския манастир от император Йоан Кантакузин (1347-1354), който след абдикацията си се замонашил под името Йоасаф и прекарал остатъка от живота си точно там. Друга част, която византийските императори взeли със себе си при военните си походи и която също се намирала в Константинопол, след време станала владеене на сръбския княз св. Лазар Хребелянович (†1389), умрял в борбата на Косово поле. Тази реликва по-късно също била пренесена в манастира „ Ватопед “ на Света Гора.

Самият манастир „ Ватопед “, който е ситуиран от североизточната страна на Атонския полуостров, съгласно едно поверие бил учреден още в IV в. и за това оказал помощ самият византийския император Теодосий Велики. Това станало в възхвала на осъщественото от Пресв. Богородица чудодейно избавяне на неговия наследник Аркадий от удавяне в средиземноморския архипелаг, на връщане от Рим в Константинопол. При една стихия детето паднало от кораба, в който пътувало, само че било открито в един къпинов шубрак покрай морския бряг на Атон, откъдето пристигнало и името на манастира (гр. „ Βατοπαίδιον “; от „ Βατό “ - къпинов храст; и „ παιδί “ - дете). Когато манастирът „ Ватопед “ бил приключен, Теодосий I дружно с щерка си Плакидия пристигнали на Атон, с цел да го видят. Когато принцесата прекрачила входа на храма, едно от изображенията на Пресвета Богородица, изписана в стенната ниша, проговорило: „ Защо си тук? Тук са монаси, а ти си жена. Защо даваш мотив на врага да води война с тях посредством незаконни намерения? Нито крачка напред! Отдалечи се, в случай че искаш положително за себе си! “, заповядал строгият глас. Плакидия застинала на място и не посмяла да влезе в храма. Небесната кралица споделила на принцесата, че само тя, Божията майка, е дамата, която има право да участва на Света Гора, тъй като е нейна закрилница и небесна владетелка. Оттогава е неразрешено жена да стъпва на атонския бряг, а изображението, което проговорило, нарекли „ Пресв. Богородица Антифонитрия “ - букв. „ Противогласна “ (стенописът, обкован със сребро, е една от най-ценните реликви на манастира). Нека не забравяме, споделя игуменът на Иверския манастир архимандрит Василий, че „ целият свят, който ни заобикаля е един храм Божий. Жените, които желаят да посетят Света Гора, само че нямат това право, имат вяра че мястото е свято, въпреки в никакъв случай да не са го виждали. Всяко едно място може да бъде Света Гора, стига да служим вярно на Бога и да следваме Неговото слово “.

…През 1990 година братството на стареца Йосиф Ватопедски (†2008) възобнови отшелнически живот във „ Ватопед “ и дружно с игумена Ефрем, който пое ръководството на светата обител, преобразува манастира в общежитиен. Сега Ватопедският манастир е един от най-големите на Света Гора, с над 90 монаси, множеството от които младежи от разнообразни националности: Кипър, Гърция, Съединени американски щати, Бразилия, Румъния, Сърбия, Австралия, Франция и други Освен с пояса на Божията майка, манастирът разполага и с доста други реликви, като една от най-значимите е частицата от животворящия Кръст Господен.

В манастира има общо три ковчежета с елементи от пояса на Пресвета Богородица. Първоначално те били две, само че когато в XX в. едното от тях било изнесено за поклонение, някой скрито отрязал дребна парченце от пояса на Богородица. Като забелязали това, отците почнали да се безпокоят, а частицата била скрита в равнищата. Пастири, които ежедневно пасели добитъка на това място, видели светлина, която излизала отдолу под земята. Наблюдавайки това събитие няколко седмици, те разбрали, че на това място се прави нещо свръхестествено и решавайки да изяснят какво става, разкопали мястото и намерили парченцето от пояса на Пресветата Майка. Известни са още няколко места, където през днешния ден се намират елементи от пояса на Божията Майка: Италия (Прато), Германия (Трирският манастир), Грузия (Влахернската черква в Зугдиди), Кипър (м-р „ Св. Богородица Триодотиса “) и Русия (Москва - храм „ Св. прор. Илия “, и Санкт-Петербург - Казанския събор, на който част от пояса бе подарена на 21 септември 2011).

Честният пояс непрекъснато прави чудеса, и то освен върху кръстени православни християни, показа при престоя си в Русия свещеник Ефрем. „ Богородица оказва помощ на всички хора! - сподели той. - Има случаи, когато тя е правила чудеса на изцеления и с мюсюлманите. Защото всички тези хора са рожби Божии, без значение от това вярно ли служат на Бога, или не. Човекът би трябвало да има религия, доколкото точно тя е ключът към чудото. Всичко това е дело на Божия Промисъл. Затова ние не можем да разбираем по какъв начин Бог прави избора. Главното е да имаме вяра... С всеки човек, който се допира до Пояса, се прави знамение. Утешението - това е мощ. Мнозина трансформират своя живот откакто се допрян до Пояса. Главното е не изцелението на телата. Ако се възкресява душата, тогава човек се изцелява с знамение постоянно “. Това, което се прави непрекъснато, е, че се развързва безплодието при дамите. Манастирът към този момент е издал книга за чудесата на честния пояс, само че несъмнено, това е единствено дребна част от всички записани случаи на излекуване.

Желаещите да посетят Ватопедския манастир могат да сторят това целогодишно. Монасите там дават за благословение едно коланче (платнена лента или панделка: гр. κορδέλα), допряно до Пояса на Божията майка. То е запечатано в пликче, в което се намира и едно листче. От едната му страна е адресът на Ватопедския манатир и фотография на светата обител, а от другата страна е написана скъпа информация при какви случаи и по какъв начин да се носи тази лента (коланче): „ Тази лента е благословена с Честния пояс на Пресвета Богородица, който се пази от XIV в. във Ватопедския манастир, като подарък от византийския император Йоан Кантакузин. Съществува антична традиция да се дават на благочестивите поклонници тези ленти и с благодатта на Пресвета Богородица, на която е отдаден манастирът, стават голям брой чудеса. С благословението на Честния пояс на Божията майка се изцелява най-вече стерилитета на доста бездетни фамилии и те се снабдяват с деца. Раково и други заболели също се изцеляват от нелечими болести. Вярващите се опасват с лентата за известно време, живеейки в смирение, постоянна изповед, молитва и присъединяване в светата Евхаристия. По същия метод живеят и бездетните съпрузи, спазвайки също така по-често пост и съпружеско самоограничение, съгласно силите си и в единодушие. Искреният нравствен живот с непрекъснатото смирение и присъединяване в тайнствата на Църквата, несъмнено, би трябвало да се съблюдават през целия ни живот, доколкото съставляват единственият метод на присъединяване и единство с Бога в сегашния и в бъдещия живот. “

Православният християнин знае, че милостта на Бога е безкрайна, а Неговото великодушие - безгранично. Любовта на Майка Богородица към нас също е безгранична и безгранична. Затова за всеки, който пристъпва с религия и обич към тази реликва, Пресвета Богородица има лекарство. Но ние би трябвало да приемем Божията воля без да я подчиняваме на своите стремежи и фантазии, вярвайки в закрилата на Божията майка. В нея се обновява естеството и времето и по тази причина всеки път я молим да подари душите ни с велика благосклонност.

* Дякон доктор Петър П. СИМЕОНОВ (със съкращения), Катедрален храм „ Св. Неделя “, София, 2 февруари 2014 година, Сретение Господне

Източник: 
Изображение: Положение пояса Пресвятой Богородицы в Халкопратии (XVII век, Русский музей), ru.wikipedia.org